Информация за наркотиците

  • 46 454
  • 24
Взех решение да направим една тема, в която всеки да напише или даде информация за наркотиците. Мисля, че е важно всички ние да се ограмотим и да знаем симптомите и действието им. Така ще имаме по голям шанс да предпазим децата си от тях.

И нека БОГ е с нас и да бди над децата ни и да ги пази от дрогата!
Виж целия пост
# 1
""24 часа"  15 август 2002 , 14 стр.

ДРОГАТА ПИКО-НОВАТА СМЪРТ

Хитовият метамфетамин е измислен в Китай и разработен в Чехия. Произвеждат го нелегално у нас за вътрешния пазар и за Холандия

Слави Ангелов  
 
Kdo bere piko, umre. Kdo zije zdrave, taky umre*

Той се продава по-скъпо от златото, хероина и дори кокаина. За сметка на това се извлича много по-бързо и с много по-ниски инвестиции от тях. И най-добре обученото полицейско куче не е в състояние да го надуши, а полицията у нас е хванала едва няколко дози от него. Затова пък наркоманите го търсят като луди, защото след него коката е като чаша студена вода. Познат е в Европа като пико и от няколко месеца безапелационно се превръща в хит на българския наркопазар. Може да сe синтезира дори в хотелска стая. Синтетичният наркотик пико е метамфетамин, който се извлича от ефедрин и червен фосфор. Синтезът му обаче е изключително прост и запознати твърдят, че може да се направи дори в една хотелска стая. Пико-то е на кристали, най-често едри като сол, с много бледосив цвят. Метамфетамини от този тип се произвеждат от десетилетия в САЩ, твърдят експерти от НСБОП. В Европа наркотикът пико се извлича за първи път в Чехия. Той заема стабилни позиции на европейския наркопазар преди около З години, а в България се появява за първи път преди около година и половина. "24 часа" разполага с химическата формула за синтеза му, но не я публикува, за да не стимулира производството. Въпреки че добива популярност изключително бързо, в България все още се знае твърде малко за този метамфетамин, известен в София като "синтетичната кока". В нашите сайтове в Интернет, специализирани в областта на наркотиците, думата пико присъства само на едно място под формата на въпрос: "Бихте ли ми обяснили какво представлява наркотикът пико?" Въпросът е зададен в началото на тази година, но все още не е получил отговор. Според информация от европейската му родина - Чехия - ликото е типична чешка дрога, която обаче е синтезирана в Китай за военни цели като повечето амфетами-ни. Китайците са искали да създадат вещество, което да се дава на войниците преди атака. То трябвало маскимално да увеличи силите им и да притъпи чувството им за самосъхранение. Ако пикото е чисто, така стимулира организма, че човек може да не спи и дори да танцува цяла нощ, описват въздействието му хора, които са го опитвали.
Проблемът е, че този амфетамин е на кристали и разпространението му носи същите рискове като пласмента на хероин- примесите. Пикото минава през много ръце, докато стигне до крайния потребител. Всеки пласьор си взима част от веществото и го допълва с нещо друго. Според специалисти от НСБОП пикото най-често се размесва с монозахари-ди. Всички примеси към този амфетамин обаче са изключително нежелателни. Те причиняват депресия и други много неприятни състояния по време на вземането на дрогата, а и след това. По-голямото количество невинаги има по-силен възбуждащ ефект. Повечето амфетамини започват да действат 15 - 20 минути след като са приети орално. Пикото обаче те изстрелва за атака между 3-ата и 5-ата минута и рязко вдига кръвното налягане. Когато приключи действието му, се чувстваш с тотално изчерпани жизнени сили. Не е изключено да се появят проблеми със сърдечната дейност - най-често тахикардия.
Типични са и други странични действия, характерни за амфетамините, като развиване на висока температура, тотално обезводняване, блокаж на бъбреците и не рядко - смърт.
19-годишна американка, издъхнала от свръхдоза метамфетамин, като вдигнала 42 градуса температура и организмът й я поддържал в продължение на 5 часа след смъртта й.
Пристрастените към пико обаче имат привилегията да не страдат от физическа абстиненция като хероиновите наркомани. Ако не са взели дозата си, те се чувстват уморени и непълноценни. Този метамфетамин не предизвиква еуфория и халюцинации и не те кара да се чувстваш по-весело като след употреба на екстази. Пикото то обаче има някои други екстри - то бие алкохола. Когато вземаш пико и пиеш алкохол, можеш да получиш алкохолно отравяне, без дори да си усетил, че си се напил. Под влиянието на пико ставаш отличен шофьор, обаче губиш усет за разстоянията. Няколко години трябва да се учиш как правилно да употребяваш пико, съветват чешките наркомани.
Къде са лабораториите?
В момента Пикото е най-разпространено в Югоизточна България и разбира се, в най-големия град там -Бургас. Продава се обаче и в Сливен, Ямбол, Стара Загора. Това райониране не е никак случайно - в този регион на страната ни работят няколко нелегални нарколаборатории за метамфетамин пико. Българското производство за момента е насочено предимно за износ.
Всички пратки са направени по поръчка и най-често са с получател в Холандия. Чужденците поръчват не само количеството, но и с каква точно чистота да се синтезира дрогата, твърди източник от МВР, според когото силовите групировки са сложили ръка на този бизнес у нас преди около година.
Националната полиция разпространи вчера съобщение, според което пикото, което се разпространява в страната, е с много ниско качество.
Според запознати на българския наркопазар хитовият метамфетамин излиза Най-често с чистота 25 - 30 процента. Причина за това обаче е не, че негални-те химици са много некадърни, а че дилърите, които го пласират, са изключително лакоми.
Печалбата у нас е над 3000% 1 грам пико се продава в момента в България за 50 -70 лева, но може без особено затруднение да се купи за 20 - 30 лева за грам, ако го вземеш на едро.
Най-скъпата съставка за производството му е ефедрин, който се намира за около 1200 лева за килограм. Ако прибавим още 800 лева за червения фосфор и останалите разходи, ще получим производствена цена от 2000 лева.
Като се има предвид, че от продажбата на дребно от 1 кг пико се прибират около 50 000 лева, се оформя една изключително приятна печалба от над 3000 процента. Това обаче са цени като за България.
Експерти от МВР твърдят, че в Холандия плащат 50 000 евро за килограм пико. Това превръща този метамфетамин в по-скъп наркотик дори от кокаина.
* Който взема пико, умира. Който живее здравословно, също умира. (от чешки б.а.)"

 
Тази статия е от друга разисквана тема. Слагам я тук за да може всички да я прочетат.
Виж целия пост
# 2
Сори ама е дългичко
1.1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА
Когато испанските конквистадори завладели империята на инките, те се запознали с една дрога, смятана за толкова важна, че се намирала под пълния контрол на Великия Инка - това е невзрачния храст кока. Индианците отдавна забелязали, че ламите обичат да пасат листата на коката, което им придава нови сили. Има данни, че свойствата на коката са били познати на племето аймара в днешна Боливия още преди 3000 години. Те са го смятали за най-важното растение, а самото название кока на техния език означава просто растение. След създаването на империята на инките, коката била поставена под контрола на държавата. Великият инка дарявал много от своите приближени със злато и сребро, но позволението да се дъвчат листа от кока се смятало за проява на най-висше благоволение. Жреците се доближавали до олтарите само с листа от кока в устата; кока се слагала в мумиите на знатните инки. Като изключение кока се давала и на простолюдието, например на куриерите, които с нейна помощ пробягвали огромни разстояния.
Испанците видяли в дъвченето на кока идолопоклонски обичай и го забранили. Това обаче не продължило дълго; индианците бързо преразгледали старата теория за произхода на коката от инкската богиня на Луната и обявили, че тя е дар от Дева Мария и Исус Христос. Не е ясно дали Църквата е приела това обяснение, но коката започнала масово да се дава на работниците в сребърните и калаени рудници. Самите испанци не дъвчели кока, но смятали за полезно индианците им да употребяват каквото и да е, стига повече да работят и по-малко да ядат; в резултат на масовото използуване на този допинг смъртността сред местното население достигнала огромни размери. Далеч горе в планината непокорените индианци също продължавали да дъвчат кока; те го правели от векове, за да оцелеят в суровите условия на Андите и по всичко изглежда, че това им причинявало по-малко вреда, отколкото живота под испански ботуш.
През 19 в. свойствата на коката станали известни на европейските и американски учени. Те се убедили, че под нейното въздействие човек изпитва прилив на неподозирани умствени и физически сили. По неизвестни причини дъвченето на кока така и не станало популярно в Европа, но в края на миналия век се продавали много продукти, които я съдържат - цигари, сиропи, алкохолни напитки, мехлеми, таблетки и какво ли още не. Коката се рекламирала като средство срещу почти всички болести. Особено известно било Виното на Мариани; сред неговите почитатели били руският цар, принцът на Уелс, Томас Едисон, Жюл Верн, Емил Зола, Хенрик Ибсен, Шарл Гуно. Папа Лъв XIII го употребявал по време на своите продължителни пости и нощни бдения; не е ясно как се е отнесъл Господ към тази явна употреба на допинг, но папата бил много доволен от напитката и наградил Мариани със златен медал.
Една друга напитка от това време, макар и вече декокаинизирана, не само оцеляла, но продължава да носи печалби и днес - става дума за Кока-Кола. През 1885 г. Джон Пембъртьн от Атланта (Джорджия) патентовал продукт, доста сходен с питието на Мариани; неговото оригинално название било френско вино кока - идеален нервен и тонизиращ стимулант. Първата година Пембъртьн продал 25 галона от своето произведение, което по традиция се препоръчвало против всички болести - от меланхолия до - колкото и абсурдно да звучи - безсъние. През 1906 г. в САЩ били приети първите антинаркотични закони, под чийто удар попаднал кокаинът, и от тогава Кока-Кола съдържа декокаинизирани листа от кока. Единственият стимулант в днешната напитка е кофеина от африканските орехи кола; във всеки случай, в медицинската литература няма данни умерената употреба на едновремешната Кока-Кола да е била по-вредна от кофеина в чая, кафето или колата на съвременния човек.
Главното активно вещество на листата на коката, алкалоидът кокаин бил изолиран в чиста форма още през 1844 г. Той практически нямал никаква употреба, докато през 1883 г, лекарят от баварската армия д-р Теодор Ашенбранд не извършил един експеримент. Той купил от фирмата Меrck кокаин и го дал на войниците по време на есенните учения. Резултатите били забележителни - уморените от дълъг марш войници след това били в състояние без усилия да изминат още толкова. Сред тези, които прочели статията на Ашенбранд, бил младият, беден и все още неизвестен виенски лекар Зигмунд Фройд. По това време той страдал от силна преумора и депресия и решил да изпробва новото лекарство. Той си инжектирал подкожно 50 mg кокаин и почувствувал "бодрост и еуфория,
които не се различават по никакъв начин от тези, изпитвани от здравия човек". Освен на себе си Фройд дал кокаин на своя приятел д-р Ернст фон Флайшл-Марксов, който страдал от мъчителна болест и вече бил пристрастен към морфина, а също така и на един от пациентите си. Препоръчал го и на годеницата си, за да я "направи силна и да даде руменина на бузите и". В следващото си писмо Фройд пише: "И само ако си непослушна, ще видиш кой е по-силен - малкото момиче, което не иска да яде, или големия див мъж, който има кокаин в тялото си. По време на последната ми силна депресия отново взех кокаин и една малка доза от него ме отнесе във висините на едно прекрасно състояние. В момента събирам данни за да напиша благодарствен химн за това магическо вещество." Скоро Фройд написал статия За коката, която, по думите на един негов биограф, представлява "забележително съчетание от научна обективност и горещо, почти любовно отношение към обекта на изследването".
Не след дълго обаче се появили първите разочарования от кокаина. Приятелят на Фройд непрекъснато увеличавал дозата за да постигне същия ефект и стигнал до 1 g дневно - 20 пъти повече от първоначалната доза. За кокаин той харчел огромни суми, но единствен резултат от това е била честта да стане първата документирана жертва на кокаинова психоза с "бели змии, пълзящи по кожата". Подобни наблюдения имали и другите лекари, които възлагали в началото големи надежди на новото лекарство; към 1890 г. станало ясно, че кокаинът съвсем не е така безопасен. Самият Фройд също се разочаровал от кокаина, но скоро се пристрастил към тютюна.
Кокаинът се провалил като чудодейно лекарство, но бързо станал популярен сред европейските интелектуалци. Твърди се, че под неговото влияние Робърт Луис Стивънсън е написал прочутия си разказ Странната история на д-р Джекил и мистър Хаид. Някои смятат, че описаният от Стивънсън добропорядъчен д-р Джекил, който под въздействието на неизвестен препарат се превръща в злодея мистър Хайд, е метафоричен образ на човек, изпаднал в кокаинова психоза. Друг известен любител на кокаина сред литературните герои е Шерлок Холмс. Един известен съвременен психиатър почти насериозно твърди, че някои от действията на Шерлок Холмс, например неговото натрапчиво убеждение, че непрекъснато е преследван от престъпния Проф. Мориарти, твърде много приличат на симптоми на кокаинова параноя.
Като изключим любопитните за всичко ново интелектуалци, до началото на нашия век кокаинът в повечето европейски страни и в САЩ бил приоритет на най-низшите слоеве на обществото: "Почти всички цветнокожи проститутки и някои от белите са пристрастени към кокаина.... негрите, най-долните и престъпни класи са под неговото влияние." - се казва в един доклад от 1903 г. Вестниците от това време, най-вече в САЩ, били пълни с истерични истории за негри, които, побеснели от кокаин, нападат бели. Като последица от тази кампания кокаинът бил приравнен с опиатите и в 1914 г. окончателно бил забранен. Вследствие на забраната социалният му статус се повишил, като съответно се вдигнала и цената му. Кокаин употребявали вече спортисти, кинозвезди, музиканти, комарджии, борсови спекуланти - хора, които не си броят парите; както казва известният певец Стинг: "Кокаинът е начина, по който Господ ти показва, че вече си достатъчно богат". По всичко изглежда, че тази схема се налага и в съвременна България.
Широката употреба на кокаин в Европа и САЩ датира едва от преди 20 години. Като една от причините за нарасналата му популярност се сочи фактът, че през Втората световна война много хора се запознали със свойствата на синтетичните стимуланти. Постепенно обаче, в повечето страни амфетамините са били забранени и кокаинът е запълнил празната ниша на пазара. Като източник на удоволствие кокаинът се смята за по-безопасен от опиатите и това го прави търсен. Като последица от това търсене силно се разви производството му и сега икономиката на цели райони в Андския регион е основана на коката.
Проблем напоследък е промяната в начина на употреба на кокаина, която настъпи от средата на 80-те години, при което относително по-малко опасното смъркане на кокаин-хидрохлорид се измества от пушенето на крек, което има за много хора катастрофален ефект; идеята за него дошла от популярното в Перу пушене на кокаин-база. Появата на крека на американския и европейския пазар е резултат от една много успешна маркетингова стратегия на наркотрафикантите, която силно раздвижи и разшири пазара на кокаин. Същественото в нея е, че предлаганият крек, който представлява кокаин-база с висока чистота, се продава на малки порции, което го прави достъпен даже за хората със скромни финансови възможности, включително и за учениците.

1.2. ОТ КОКАТА ДО КОКАИНА
Коката расте в места с надморска височина от 500 до 2000 m предимно по източните склонове на Андите в Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия. Имало е опити тя да се култивира в Индонезия и даже в Кавказ, но в момента Андите са практически единствения район на света, където коката се отглежда масово. Видът Erythroxylon соса има стотици разновидности, които се отличават с изключителна издръжливост и са приспособени към най-различни условия на обитаване. Тази устойчивост създава сериозни проблеми на властите, които се борят с отглеждането и - често привидно унищожената плантация скоро след това отново се раззеленява. Листата на коката съдържат 0.5 -1% алкалоиди, главно кокаин. Извличането му става в големи съдове с разредена сярна киселина, където листата се мачкат (с крака), при което алкалоидите минават в разтвора. Оттам с органични разтворители се извлича кокаин-паста, която накрая се превръща в кристален кокаин-хидрохлорид, който е основния пазарен продукт. Нелегалното производство на почти целия произведен в Южна Америка кокаин се извършва в Колумбия под контрола на няколко могъщи наркокартела. Кокаин се произвежда и легално за медицински цели, а от листата след екстракцията се прави Кока-Кола.
Освен свойствата на стимулант, кокаинът е локаланестетик; той блокира провеждането на усещанията за болка в периферните нерви и поради това се използува за местна упойка в хирургията. Синтезирани са многобройни по-нови локаланестетици, които са го изместили в значителна степен в медицинската практика. Те създават същото чувство на загуба на чувствителност в носа при смъркане и, макар че не притежават стимулиращи свойства, в уличния кокаин винаги добавят някой от тях, за да създадат впечатление у купувача, че кокаинът е много силен. Въпреки успехите на синтетичната химия кокаинът все още се използува при операции на очите, носа и устата, където неговото качество на локаланестетик, съчетано със свойството му да спира кръвотечението, като свива кръвоносните съдове, го прави трудно заменим.
Както бе отбелязано, всичкият кокаин се добива от листата на коката. Той може да бъде синтезиран, но това е твърде скъпо и неефективно; синтетичните амфетамини, които имат практически същия ефект, са много по-евтини. Напоследък с научна цел са синтезирани някои вещества с кокаиноподобна структура, които са стотици пъти по-силни стимуланти от кокаина, така че не е изключено след време някои от тях да изместят него и амфетамините от нелегалния пазар.
Кокаинът (соке, snow, girl, lady), продаван нелегално, рядко е много чист; той обикновено е смесен със захар, добавен е новокаин или някой друг локаланестетик или амфетамин. Цената на кокаина се движи около 100 $/g. Както бе казано, основният начин на приемане на кокаина е чрез смъркане. При перорално приемане той е по-слабо активен, тъй като бързо се разгражда в организма. Кокаинът може да се инжектира подкожно или венозно, като второто е много по-опасно. Популярният напоследък крек (сrасk) е също толкова опасен; той представлява кокаин-база, получаван обикновено в домашна обстановка от хидрохлорида и сода бикарбонат. Крекьт е достатъчно летлив и поради това може да се пуши. В страните от Андския регион се пуши кокаин-паста, която е още по-вредна, понеже съдържа много примеси.
Виж целия пост
# 3
1. ИСТОРИЯ
Опиумът - личното лекарство на Господ - е познат на човечеството от незапомнени времена. Макови главички са намерени в погребенията на неандерталците на много места в Европа и Азия. Предполага се, че родината на опиумния мак е някъде в Предна Азия. В шумерски идеограми от преди 5000 г. макът е обозначен като цвете на радостта. Още преди повече от 3000 г. макът се разпространил в Египет и Гърция; за него се споменава в папируса на Еберт - древноегипетски медицински трактат от 16 в. пр. Хр. Някои учени смятат, че описаното от Омир питие, дадено на Елена, за да забрави мъката, е съдържало опиум. Има даже спекулации относно "оцета смесен с жлъчка", който дали на разпнатия Исус (Матей, 27:34), тъй като староеврейската дума за жлъч (rosh) означава и опиум, а оцетът е идеално средство за екстракция на морфина от опиума.
В античния свят опиумният мак е бил символ на вечния сън и често се е изобразявал в надгробните паметници. Гръцката богиня на земеделието Деметра се изобразявала с житни класове и узрели макови глави. Има неясни сведения, че спартанските войници преди битка ядяли макови глави, които ги правели нечувствителни към болката; това е доста вероятно, тъй като войниците на много времена и народи са използували мака за тази цел. Великите лекари на древността Хипократ, Диоскорид и Гален добре са познавали болкоуспокояващите му свойства. Римляните го използували не само като лекарство и за удоволствие, но и като отрова; Агрипина, третата жена на император Клавдий, с помощта на опиум отровила заварения си син Британик, за да осигури властта за своя собствен син Нерон.
Употребата на опиум се разпространила силно с експанзията на исляма. Около 9 в. арабски търговци го пренесли в Индия, откъдето той достигнал до Далечния Изток. В Индия опиумът от векове се е използувал в традиционната медицина за лекуване нa такива различни болести като астма и ухапвания от скорпион. Индийските лекари към края на лечението незабелязано за болния постепенно намалявали дозата, така че той да не почувствува абстинентния синдром. Опиумът се употребявал и просто като средство за удоволствие. Върху саркофага на Шах Джахан в мавзолея Тадж Махал са изобразени макови глави, които напомнят на покойния шах за опиума, който обичал да добавят във виното му. В Индия малки топчици опиум, наричани голи, се поставят под езика, докато се пие чай; в наши дни любители на голи са шофьорите на дълги разстояния, които смятат, че без това средство няма да издържат тежките преходи.
В обикновеното съзнание пушенето на опиум се свързва с Китай. До едно време опиумът бил приоритет само на китайските висши класи; тогава той още не се пушел. В началото на 17 в. холандските търговци започнали да внасят в Китай тютюн, който китайците бързо харесали. Императорското правителство забранило вносния тютюн, който влошавал търговския баланс на страната, и започнало да пропагандира родния опиум; появила се и специалната лула за пушенето му, която е позната на всички от филмите. Резултатите на тази политика не закъсняли; в 1838 г. един китайски чиновник докладвал: "Започвайки с чиновническото съсловие на правителствените учреждения и стигайки до собствениците на работилнички и сергии, актьорите и слугите, а също така жените, будистките и даоистките монаси - всички посред бял ден пушат опиум..." Постепенно Китай се превърнал в огромен пазар от потребители на опиум, който местното производство не можело да задоволи. Англичаните започнали да го внасят в страната от Индия, а американците от Турция. Разцветът на производството на опиум в Македония през миналия век е свързано именно с тази търговия - спомнете си афиона в Железния светилник на Д. Талев. Китайското правителство се уплашило от непрекъснато разширяващата се употреба на опиум и се опитало да забрани вноса му по същата причина, поради която 2 века по-рано забранило тютюна. Резултатът били двете Опиумни войни (1840-1842 и 1856-1860 г.), които Англия водила с Китай за отмяната на тази забрана: в тях постепенно се включили САЩ и други европейски държави. Китайската армия се оказала безсилна пред техническото и организационно превъзходство на Запада и забраната била отменена. Към 1913 г. в Китай около 1/4 от населението не можело да си представи живота без опиум. От своя страна китайските емигранти разпространили този навик в Европа и САЩ, където в края на 19 в. в големите пристанищни градове като гъби никнели пушални за опиум. Европейците много бързо забравили, че именно те са положили такива големи усилия, за да внедрят този навик в Китай; на пушенето на опиум започнали да гледат като на проникване на жълтата зараза, а започналата антиопиумна пропаганда носела силен антикитайски и расистки оттенък.
Точно по същото време опиумът, но под една друга форма, е бил много използуван в Европа и САЩ. Смята се, че лекарството, наречено лауданум - винена или слаба спиртна настойка от опиум, е въведено от Парацелз около 1530 г. Парацелз бил известен лекар и химик; при своите многобройни пътувания из Европа той винаги носел със себе си опиум и го рекламирал като камък на безсмъртието. През 19 в. лауданумът ставал все по-известен и се предписвал от лекарите срещу какви ли не болести. Едно изследване на това, какво са продавали аптеките в Бостън през 1888 г., показва, че близо 15% от рецептите съдържат опиати, а сред тези, които са изпълнявани над три пъти, опиати съдържат 78%. Според разпространеното мнение на тогавашните лекари, "без съществуването на опиума просто би изчезнало лечебното изкуство". Опиум се препоръчвал даже за лекуването на алкохолизъм, като лесно е да се досетим какъв е бил резултатът от това. Едно от известните тогава лекарства, съставено от опиум, меласа и сасафрасово масло (съдържащият се в него сафрол се предполага, че предизвиква рак), се предписвало против зъбобол, простуда, диария, дизентерия, невралгии и ревматизъм. Агресивната реклама препоръчвала много подобни на него успокояващи сиропи за приспиване и укротяване на децата; употребата на тези средства сред най-бедните класи е отбелязана от Карл Маркс в Капиталът. У нас положението не е било много по-различно; известно е, че в някои райони на страната много жени успокоявали децата си с маджун. Към началото на нашия век около 2 милиона души само в Европа и САЩ имали някаква форма на опиатна зависимост. Типичният наркоман от това време обикновено представлявал добропорядъчна жена от средната класа, която взема опиати за нервите и съвсем не схваща себе си като човек с лекарствена зависимост.
Лауданумът станал популярен сред много интелектуалци, които започнали да го вземат заради необичайните усещания, които дава - лорд Байрон, Пърси Б. Шели, Уолтър Скот и много други. Най-известен сред тях е английският писател Томас де Куинси, автор на думата транквилизатор, който през 1821 г. издал книгата си “Изповедите на един английски ядяч на опиум” - всъщност лауданумът се пиел. Както много други, де Куиси започнал да взема лауданума против зъбобол, но скоро се пристрастил към него.
През 1803 г. немският аптекар Фридрих Вилхелм Сертюрнер успял да изолира от опиума в чист вид алкалоида морфин - той му дал това име в чест на древногръцкия бог на съня Морфей. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и постепенно започнал да го измества като средство за успокояване на болката. Той започнал да се използува по-забележимо в практиката едва след като в 1843 г. били изобретени спринцовката и подкожната инжекция. По време на Гражданската война в Америка морфинът масово се използувал като аналгетик и анестетик. След войната се оказало, че около 400000 души в САЩ са пристрастени към морфина, като сред тях не малка част го използували просто за да преодолеят нервността и напрежението. В Америка даже се появил термин за означаване на следвоенната наркомания - армейската болест. Същият сценарий се повторил в Европа няколко години по-късно след френско-пруската война. Първоначалните надежди, че инжекциите с морфин биха могли да лекуват пристрастяването към опиум, сега изглеждат смешни, но тогава се е смятало, че "за пристрастените към опиум този метод е по-полезен, тъй като са нужни по-малки дози, отколкото се вземат през устата." Препоръчвало се да се дава подкожно морфин "като тоник за нервите в случаи на голямо нервно изтощение, раздразнителност или силна умствена депресия". Докато по-бедните продължили да използуват средства на опиумна основа, морфинът дълго време оставал приоритет на имотните класи. Първите жертви на морфиновата зависимост съвсем не са били млади хора, търсещи нови изживявания, а порядъчни викториански дами, подведени от своите лекари, сред които голяма част също се пристрастили към новото лекарство.
Подобна била съдбата на следващото средство, предложено за лекуване на морфиновата зависимост - хероина. Хероинът за пръв път бил предложен като лекарство от Хайнрих Дрезер, изобретателя на аспирина. Дрезер създал аспирина като ацетилирал салициловата киселина и така елиминирал нейните опасни странични ефекти. От аспирина той много забогатял и решил да повтори същия подход, като ацетилира морфина. Новото лекарство получило название, което е останало до днес; хероин идва от немското heroisch (героичен). През 1898 г. хероинът бил въведен от фирмата Bayer като безопасен заместител на морфина и кодеина, както и като средство против туберкулоза, и се продавал свободно в аптеките като нов супер-аспирин. Това, което се е писало тогава за него, днес звучи като абсурдна шега: "Това е съвършеното лекарство, по-силно и едновременно по-безопасно, и тъй като достатъчно време е минало, откакто е въведен, е бил изучен много подробно и можем да преценим истинското му значение. Привикване е забелязано в малък процент от случаите, но всички са съгласни, че ... никой от симптомите, така характерни за хроничния морфинизъм, не са били наблюдавани даже след продължителна употреба."
В началото на нашия век разпространението на опиатите започнало да предизвиква все по-голяма загриженост във всички страни; особено сериозен е бил проблемът в Китай. В 1914 г. опиумът, морфинът и кокаинът в международен мащаб били забранени, но хероинът не попаднал сред тях, понеже се считал за безопасен. Скоро морфинистите открили, че хероинът е не само по-силен, но има и редица други предимства. Той е ефективен не само при инжекция, но и при смъркане, а освен това в началото предизвиква по-малко гадене и повръщане. Този пропуск в законодателството създал много нови наркомани. Едва след като хероинът бил забранен напълно в 1924 г., броят на наркоманите силно намалял, но в последните 30 години се наблюдава обратната тенденция, тъй като, независимо от мерките против търговията с опиати, поради ред причини те стават все по-достъпни на нелегалния пазар.
От 60-те години се наблюдава и промяна в начина на употреба на опиати, при което венозното приемане на хероин почти напълно замести другите способи на употреба. Много автори смятат, че причината за това е именно забраната на опиатите; когато те са били достъпни, опиатите са се вземали предимно перорално, но тяхната забрана, съответно силното повишаване на цената им, е тласнало наркоманите към по-опасните венозни инжекции, които, обаче, имат предимството, че изискват по-малко вещество за постигане на същия ефект. Немаловажен фактор за разпространението на силните опиати е некадърната политика на правителствата по този въпрос. Един типичен пример е разпространението на хероина сред американските войници във Виетнам. Първоначално в армията била популярна марихуаната, но скоро започнала кампания против нея. "Самата армия е виновна за преориентацията към хероина, която е следствие от този гаф - кампанията против марихуаната. - пише д-р Норман Зингбърг - Човешката изобретателност е безгранична и желанието за някакъв интоксикант насочи много от войниците към хероина." Скоро след това започнала кампания против хероина. "Тази груба образователна програма отново даваше лъжлива информация и преувеличаваше фактите, което очевидно противоречеше на това, което войниците знаеха от собствен опит. Изключителната активност на кампанията ги правеше подозрителни - Какво всъщност искат те? - бе въпросът, който често чувах." Със съжаление трябва да отбележим, че антинаркотичната пропаганда за изминалите три десетилетия не е станала много по-интелигентна. Към некадърността трябва да добавим и това, че наркобизнесът често се слива с държавната власт. Добре е известно, че през 60-те ЦРУ е участвувало в трафика на хероин от Златния триъгълник, който след това се разпространявал в черните квартали на американските градове в рамките на една не особено законна програма, насочена против движението на негрите за граждански права.
2. ОТ МАКА ДО ХЕРОИНА
Опиумният мак (Papaver somniferum) съществува в десетки разновидности, разпространени от Екватора до Южна Швеция. Съдържанието на алкалоиди в тях силно зависи от климата, почвите и условията на култивация. Опиумът се получава от плодните кутийки на мака. Веднага след като окапят листенцата на цветовете, върху главичката се правят вертикални или хоризонтални разрези. От тях изтича гъст сок, който за едно денонощие се втвърдява в тъмна смола - опиум; тя се остъргва и събира. Опиумът може да се съхранява години наред без съществено да загуби от свойствата си. За получаването на 1 kg опиум даже от съвременните високопродуктивни сортове е необходимо ръчно да се oбработят около 2000 макови главички, поради което опиумът е доста скъп; у нас нелегалната му цена е около 1500 $/kg. Съвременната фармацевтична промишленост получава алкалоидите не от опиум, а от изсушените макови главички. Освен, че е по-евтино, така се извличат всички съдържащи се в растението алкалоиди. Този метод изисква по-сложно оборудване, затова нелегалното производство започва от опиум; той освен това е по-удобен за транспорт, тъй като в малко тегло и обем се съдържа много активно вещество. В плодните кутийки на мака са семената му, чиято употреба в кулинарията е общоизвестна; от семената се извлича маково масло, което се използува в живописта. Маковото семе не съдържа никакви алкалоиди и, ако някой ви каже, че се е надрусал с него, просто не вярвайте.
Понастоящем единствен легален производител на опиум е Индия; тя задоволява около 2/3 от световните потребности от него. Много страни (ОНД, Турция, Румъния, Австралия и др.) произвеждат макови главички като суровина за фармацевтичната промишленост. Нелегалното производство на опиум е съсредоточено в няколко района. Най-важен от тях е Златния триъгълник в граничните области на Лаос, Тайланд и най-вече Бирма. Той се контролира от останките на оттеглилите се след китайската революция чанкайшистки части и техните потомци; тези области са населени с национални малцинства и открай време са практически независими от правителствата в района. Голямо производство на опиум има и в Златния полумесец по границата между Пакистан и Афганистан, населен с непокорни пущунски племена. Част от пазара в САЩ се снабдява от Мексико. У нас традиционно опиум (афион) се е произвеждал в Македония и напоследък нелегалното отглеждане на мак се активизира отново около гр. Сандански. Първоначално в много от страните, производителки на опиум, е съществувало убеждението, че това е само изгоден бизнес, а проблемът с наркоманията не ги засяга, тъй като потребителите са далеч. Неизбежно, обаче, повишената достъпност на опиатите е довела до рязко увеличаване на броя на наркоманите и в тези страни. Постепенно наркоманията е станала сериозен проблем в Иран, Малайзия, Тайланд. Колумбия, Мексико и други страни, които произвеждат или преработват наркотици.
От десетките алкалоиди, изолирани от опиума, безспорно най-важен е морфинът. Неговото съдържание варира от 4 до 21 %, като в това отношение българският мак е от най-добрите. Морфинът е получен синтетично, но този синтез има само научно значение;
всичкият употребяван морфин се извлича от опиумния мак. Интересно е да се отбележи, че много малки количества морфин се съдържат и в някои растения, използувани от човека като храна; следи от него са намерени в човешкото и в кравето мляко. В опиума се съдържат и други алкалоиди, между които най-важните са кодеин (0.8 - 2.5 %), наркотин (4 - 8 %), папаверин (0.5 - 2.5 %) и тебаин (0.5 - 2 %). Кодеинът и тебаинът са обсъдени в следващата глава; от останалите алкалоиди на мака папаверинът се използува като спазмолитик.
Едно от първите полусинтетични производни на морфина, и безспорно най-известното, е хероинът (диацетил-морфин, диаморфин). Той е познат още от 1874 г. и се получава много лесно от морфин и оцетен анхидрид. Хероинът е няколко пъти по-силен от морфина и затова всичкият нелегален морфин се преработва в хероин. Днес единствената страна, в която хероинът официално продължава да се използува като аналгетик (под строг контрол), е Великобритания. Хероинът (Н, junk, sugar, white stuff, boy, joy powder) все още е основното средство, използувано от наркоманите. Употребяват се опиум (О, black stuff, gum, tar) и морфин (М, M.S., miss Emma), а също така някои полусинтетични негови производни като кодеин (котки, schoolboy), дилаудид, оксикодон, оксиморфон и др. Макар повечето от тях да са по-слаби, те предлагат известна сигурност, тъй като са произведени от фармацевтичните фирми и, ако не друго, то поне са чисти. Напоследък като хероин започват да се продават някои напълно синтетични продукти, за които ще стане дума в следващата глава; те се произвеждат нелегално със съмнителна чистота и към старите проблеми на наркоманите добавят нови.
Пътят от калъпа опиум до уличния хероин е дълъг. Полученият в нелегалните лаборатории хероин минава 5 - 6 низходящи стъпала, докато стигне потребителя. При всяко преминаване от ръка в ръка хероинът увеличава цената си, но се разрежда с други вещества и в крайна сметка това, което се продава на наркоманите, рядко съдържа повече от 5 % хероин. У нас хероинът се продава на четвъртинки - дози от 250 mg в които едва ли има и 5 mg чист хероин; цената на четвъртинката е около 3 $. Чистият хероин е бял, но това. което се продава, може да варира от снежно-бяло до кафяво на цвят. Основният разредител в САЩ и Европа е манит или сорбит - това е проява на загриженост за наркомана-диабетик - но в страни като нашата никой не мисли за такива неща и се използува пудра-захар , кафе или даже талк. Всички тези известни и неизвестни добавки превръщат уличната дрога в загадъчна смес с непредсказуема сила и въздействие.
В уличната дрога се добавя хинин или някое друго горчиво вещество, което да излъже купувача - така дрогата придобива вкус като на силен хероин. Хероинът, морфинът, както и огромната част от наркотиците въобще, са отвратително горчиви и едва ли на някой наркопласьор би хрумнала абсурдната идея да ги слага в бонбони и дъвки с цел зарибяване на невинни дечица. Хероинът е слабо активен перорално и трудно би могло да се намери някой, който без отвращение да изсмуква няколко десетки милиграма хероин ежедневно в продължение на седмици - а именно това е необходимо за едно истинско зарибяване. Този мит говори за професионалното ниво на някои наши журналисти и борци с наркотиците; неотдавна гордо бе заявено, че досега са били направени над 300 анализа на различни продукти в търсене на хероин - а те са доста скъпи - естествено безрезултатно.
Основният начин на приемане на хероина е венозната инжекция (mainlining); наркоманите използуват за това повече от сто вени и техните познания за разположението им са просто свръхестествени. Понякога хероинът се приема заедно с кокаин (speedball) или барбитурати, метаквалон, диазепам и пр. По-рядко хероинът се смърка или се пуши заедно с марихуана (a bomb) или тютюн (duster). Дозата хероин започва от 2 до 10 mg и с развитието на толерантност може да достигне до 500 mg на ден; при морфина тези числа трябва да се увеличат няколко пъти. На Изток по традиция продължава да се пуши опиум, макар и не в такива размери, както преди. Всъщност, опиумът не се пуши в общоприетия смисъл на тази дума; лулата се затопля с помощта на специална лампа и парите на опиумните алкалоиди се вдишват.
3. ЕФЕКТИ
Хероинът има по-силен ефект от морфина поради по-бързото си и ефективно проникване в мозъка, но веднъж попаднал там, той се превръща в морфин. Поради тази причина фармакологичните им ефекти са качествено сходни. Понастоящем съществуват десетки опиати, които се използуват активно в медицината или от наркоманите. Всеки от тях има своя специфика, така че описанието на ефектите на морфина и хероина, което е дадено тук, се отнася само в най-общ смисъл за другите опиати; съотношението на различните ефекти при всеки от тях може да е доста различно. Едно е несъмнено - че всички опиати, които имат немедицинска употреба, се вземат заради чувството на еуфория; то е следствие от свързването им с опиатните рецептори, които регулират усещанията за болка и удоволствие.
Влиянието на морфина върху централната нервна система на първо място се изразява в намаляване на чувствителността към болката. Човек при това не просто престава да усеща болка, а като че ли тя вече няма значение. Като цяло опиатите подтискат напрежението, нервността, глада и сексуалните желания. Те предизвикват чувство на цялостно удовлетворение, но у много хора, предимно у жените, първоначалното усещане след приемането на опиат може да бъде обратно - дисфория, гадене и повръщане; при хероина този ефект е по-слабо изразен, отколкото при морфина, затова той по-лесно се приема от новаците. Подобно на човека реагират на опиатите кучетата и плъховете, но интересно е, че те предизвикват възбуда у конете, мишките и котките; стадий на силна възбуда от морфин се наблюдава понякога у жените.
Чувството на еуфория се предизвиква от дози, малко по-големи от тези, при които болката изчезва. При перорално приемане еуфорията е по-слаба и настъпва относително бавно, много по-силна е при пушене и най-вече при венозна инжекция. В последния случай обикновено тя се описва като изключително приятно усещане, сходно с оргазъм, локализирано в коремната област; у нас обикновено се използува терминът кик (kick, rush, bang). Хероинът предизвиква по-силен кик от морфина. Един млад наркоман казва за него: "Това е най-силното и приятно чувство... Страх ме е, че винаги ще се стремя към хероиновия кик отново и отново, защото нищо друго, което съм опитвал, даже не се приближава до него." От друга страна, много редки са случаите на хора, които са изпитали това чувство от първия път, поради което някои автори смятат, че кикът е реакция на абстинентния организъм.
Под въздействието на неголеми дози опиатите не засягат съзнанието - даже у някои хора възприятията стават по-леки и живи или просто променени. Още Де Куинси е отбелязал, че се повишава чувствителността на зрението и слуха; така, според него, умът става способен "да създаде от суровите звуци едно изтънчено интелектуално удоволствие". Променя се и чувството за време: "Понякога ми се струва, че съм изживял 70 или 100 години в една нощ." - разказва Де Куинси. Френският поет и художник Жан Кокто от своя страна пише за точно обратен ефект: "11 часа вечерта е. Пушиш 5 минути, поглеждаш часовника си - вече е 5 сутринта."
Към края на интоксикацията настъпва седативен ефект (nodding off), който се изразява в изпадане в приятна дрямка (nod), която при по-впечатлителните личности е придружена с цветни съновидения. Това не са халюцинации, подобни на тези от LSD; те по-скоро се оприличават на сънища наяве. Не винаги това състояние е свързано с визуални картини; поетът Колридж обичал да подчертава, че думите на неговата знаменита поема Кубла Хан сами се появили в съзнанието му, когато се намирал под въздействието на опиум. Всички артистични наркомани са убедени, че опиатите помагат на творческия процес. Кокто обяснява това така:
"Децата притежават магическата дарба да се превръщат в каквото поискат. Поетите, които са хора с удължено детство, много страдат, ако загубят тази способност. Несъмнено това е една от причините, които тласкат поета към опиума." За съжаление цената на тази стимулация е много висока; пример за това е самият Кокто, който по собствено желание се е лекувал от страстта си към опиума.
Опиатите, вземани в относително ниски дози, слабо влияят на способността за извършване на различни действия. В миналото опиумът е бил използуван от китайските работници, които с негова помощ можели безкрайни часове наред да извършват тежка и монотонна работа. Известни са хора с постижения в една или друга област, които успешно са криели страстта си към опиатите, тъй като тя не е влияела забележимо на тяхната работа. При по-високи дози, обаче, силно се намалява мотивацията за ангажиране в каквото и да е; хероинът още по-силно подтиска активността от морфина. У начинаещите наркомани приемането на опиати често ги прави енергични, което води до смислена, а понякога и напълно безсмислена дейност, но тази фаза обикновено бързо отминава.
Опиатите подтискат дишането, което може да бъде много опасно, особено при големи дози. Опиатни рецептори с все още неизяснени функции има и в червата. Морфинът забавя перисталтиката и усилва всмукването на водата в тях, което води до запек. Опиатите причиняват задържане на урината, но увеличават секрецията на потните жлези, поради което наркоманите се потят повече от обикновеното. Друг много забележим ефект на повечето опиати, по който могат да бъдат забелязани наркоманите, е свиването на зениците.
4. МЕДИЦИНСКО ПРИЛОЖЕНИЕ
Основното медицинско приложение на морфина е като аналгетик. Той вече не се използува за упойка по време на операции, тъй като има по-добри методи. Хероинът с много малки изключения не се употребява в медицината и въобще тенденцията е класическите препарати да се заменят с по-нови синтетични аналгетици. Морфинът и другите опиати остават незаменими за облекчаване на остри болки при различни заболявания - от инфаркт и рак до дисменорея. Морфин или някакъв друг опиат има винаги в необходимия за всеки войник запас лекарства. В медицината морфинът обикновено се въвежда подкожно, при което почти не предизвиква еуфория, но напълно запазва аналгетичния си ефект. Много от новите аналгетици са достатъчно активни и при перорално приемане.
Опиатите се използуват за облекчаване на страданията на безнадеждно болните, но странно е, че в това отношение съществуват известни опасения относно употребата им. Много болни търпят съвършено ненужни страдания преди смъртта си поради това, че лекарят не иска - или законът не му позволява - да им изписва достатъчно големи дози опиати. В някои страни съществуват заведения за безнадеждно болни, чиято цел е да създадат възможно най-поносимите условия за достоен завършек на техния живот. Те получават толкова опиати, колкото е необходимо, за да не чувствуват болката, а леката еуфория, в която изпадат, е почти единственото, което може да им даде съвременната медицина. По думите на д-р Сондърс, ръководител на подобно заведение във Великобритания, това дава възможност на хората, необременени от страданието, да се видят с близките си и "да решат житейски проблеми, които са съществували от години, да си кажат извинявай или благодаря".
Тук трябва да отбележим, че наркоманите са една особена категория пациенти. Системната употреба на опиати води до това, че те имат понижена чувствителност към болката. Това често маскира ранните симптоми на техните заболявания, които се проявяват тогава, когато е вече твърде късно за ефективно лечение. Освен това, те са слабо чувствителни към общоприетите дози класически аналгетици, а някои от новите препарати със смесено агонист-антагонистично действие са опасни за тях, тъй като предизвикват абстинентен синдром.
Кодеинът се използува като аналгетик при не много силни болки и все още остава едно от най-добрите средства срещу кашлица. Предимство на кодеина, наложило го в медицинската практика, е високата му активност при перорално приемане. На времето опиумът е бил едно от най-ефективните средства против диария. Напоследък в медицината започват да се използуват много нови синтетични средства, които притежават тези ефекти, но са лишени от неприемливите странични действия на опиума и кодеина.
5. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ
Това, че хората умират вследствие на употребата на опиати, едва ли може да учуди някого, тъй като опиумът от хилядолетия се е използувал като отрова. Всички опиати водят до подтискане на дишането, което при високи дози може да причини смърт. Симптомите на опиатното отравяне са бавно, повърхностно и нередовно дишане, силна миоза, цианоза (кожата придобива морав цвят), ниско кръвно налягане и кома. Смята се, че за начинаещите доза хероин, по-голяма от 60 mg, вече може да е смъртно опасна.
В масовото съзнание съществува представата, че наркоманите умират от свръхдоза. Автори на термина са полицаите, които за удобство поставят тази диагноза на всеки, който преди смъртта си е приел опиат, без да се вълнуват много от какво точно е умрял. В действителност опиатите имат относително широк терапевтичен интервал и вероятността за неволно приемане на твърде висока доза е относително малка; засега не съществуват научни факти, които да потвърдят, че някой наркоман е умрял именно от това. Най-вероятните причини за т.нар. смърт от свръхдоза все още се дискутират. Първата е в наличието на добавки в продавания хероин, най-вече хинин; последният е достатъчно отровен и, за разлика от хероина, към неговия токсичен ефект не се създава толерантност. Типичен симптом при отравянето от свръхдоза с улична дрога е пяната, която излиза от устата и носа, което прилича на хининово отравяне (ако искате да видите как изглежда това, гледайте още веднъж “Криминалe” на Тарантино). Друга възможна причина за смъртта е вземането на опиати съвместно с други силнодействуващи вещества, напр. алкохол или сънотворни. Опиатите в големи дози, особено заедно с алкохол, предизвикват повръщане, но подтискат рефлекса за кашляне и гълтане, поради което човек може просто да се удави в това, което е повърнал; точно така е умрял Джими Хендрикс. Подобна опасност грози най-вече новаците, тъй като старите наркомани знаят за нея и се пазят. Като трета възможност за обяснение някои изтъкват внезапната загуба на толерантност, което по принцип е възможно, но не е много ясно при какви условия може да настъпи.
Много легенди има за влиянието на опиатите върху секса. Опиумът на Изток се е смятал за афродизиак; в Индия през миналия век той се е приемал за тази цел анално. В началото опиатите могат да имат положителен ефект, забавяйки еякулацията у мъжете, но хроничните наркомани общо взето са слаби любовници. Кокто пише в своя Дневник на излекуването: "...няма любовница по-изискваща от дрогата, която те обсебва ревниво до състояние на пълно обезмъжаване ... не толкова те прави импотентен, колкото измества тези в известен смисъл основни въжделения с други, които са по-скоро надменни, странни и непознати на сексуално нормалния организъм." Опиатите намаляват производството на полови хормони в организма, което води до понижаване на потентността и подтискане на либидото както у мъжете, така и у жените. Наркоманките имат смущения в менструацията, която даже напълно може да изчезне. Често се пише за това, че децата на майките-наркоманки се раждат с опиатна зависимост, но тези бебета страдат не по-малко от лошите условия и мизерията, в които са износвани и отглеждани. Децата на майките, които имат тежка опиатна зависимост, могат да се родят с непоправимо увреждане на ЦНС, което се изразява в умствено изоставане.
Общоразпространено е мнението, че опиатите действуват разрушително на организма, но всички изследвания показват, че хроничната употреба на чисти опиати не води до кой знае какви медицински проблеми, като изключим, разбира се, създаването на силна зависимост. Един постоянен проблем на наркоманите е запекът. По-сериозен е ефектът на опиатите като промотори на развитието на някои тумори; показано е, че хероинът увеличава вероятността за развитие на рак на пикочния мехур.
Основните усложнения за наркомана идват от това, че дрогата, която взема, е с вредни примеси, както и от специфичния стил на живот, който тя му налага. Ежедневните венозни инжекции даже в болнични условия водят до усложнения; това е още по-вярно за наркомана, който често използува за тази цел тоалетните и други не особено чисти места. Ужасни последствия има добавянето на талк в уличната дрога, тъй като той не се разтваря във вода и, попаднал в организма, нанася тежки поражения на вените и околните тъкани. Инжекцията в някоя артерия, вместо във вена, почти неизбежно води до гангрена. Сред наркоманите често срещани са такива заболявания като целулит, тромбофлебит, ендокардит; кожни, вътречерепни и белодробни абсцеси, хепатит В и СПИН; тези тежки и често смъртоносни инфекции се пренасят чрез замърсени игли. С масовата употреба на еднократни игли тази опасност намаля, но все още да си наркоман никак не е здравословно. Много по-често срещани от обикновеното са и различните венерични болести, тъй като нуждата от средства за набавяне на наркотик често ги подтиква към проституция.
Специфичният начин на живот на наркоманите води до много по-висока смъртност сред тях в сравнение със средностатистическата, като тази разлика е най-голяма сред най-младите. В различните страни смъртността сред наркоманите е различна, но най-потресаващи са данните за Великобритания, където те умират 28 пъти по-често от връстниците си, а средната продължителност на живота им е само 25 години. Според същото изследване в 22 % от случаите причина за смъртта е самоубийство или убийство, а в 61 % виновни са свръхдозите и септичните възпаления, получени от непрекъснатите инжекции.
6. ОПИАТНА ЗАВИСИМОСТ
В момента в света има няколко милиона пристрастени към силните опиати; по около 0.5 милиона има в САЩ и Тайланд; много наркомани има и в Малайзия, Пакистан, Бирма, Хонг Конг. В много страни антинаркотичните закони са изключително жестоки, но това не е решило проблема, тъй като влечението на човека, изпаднал в опиатна зависимост, е по-силно от страха.
Средностатистическият човек, който си инжектира хероин по З - 4 пъти ежедневно, напълно се пристрастява за 2 седмици. Той бързо развива толерантност и при опити да се повторят първоначалните еуфорични усещания, дозата трябва да бъде увеличена. Зависимостта се изработва най-бързо при венозни инжекции, но тя не отминава и тези, които вземат опиати перорално. След време наркоманът се чувствува приятно за кратко - обикновено за 1/2-1 час след инжекцията, след което постепенно се появяват неприятни симптоми и трябва да бъде взета следващата доза. Дозите се увеличават, но от това еуфорията не се засилва и скоро човек взема дрога, не за да се чувствува добре, а за да не се разболее. Вероятно много по-голям е броят на тези, които епизодично вземат хероин и всеки път изпитват приятното чувство, но безспорно е, че практически всички, които са се пристрастили, са започнали по този начин.
Когато човек, който продължително е вземал опиати, изведнъж престане, той развива болестни симптоми, познати като абстинентен синдром. Като правило опиатите с кратко действие предизвикват кратък и силен абстинентен синдром, а тези с продължително действие - продължителен, но по-слабо изразен. След употреба на морфин или хероин той започва няколко часа след последното приемане и може да продължи до 2 седмици. По думите на един наркоман, най-обща представа за това състояние може да даде споменът за някой много тежко прекаран грип, от който "бихте искали да можете да умрете, но сте толкова зле, че даже това не можете да направите. Вземете това, умножете го по две и го разтегнете до 5 дни". Подробно описание на абстинентния синдром е дадено в учебника на Гудман и Джилман:
"Характерът и степента на абстинентните симптоми ... зависят от много фактори, включително вида на дрогата, използуваната дневна доза, интервала между дозите, продължителността на употребата и здравето и личността на пристрастения. ... В случая на морфин или хероин ... лакримация (сълзотечене), ринорея (течащ нос), прозяване и потене се появяват... човек може да изпадне в неспокоен и напрегнат сън, познат като йен (yen), който може да продължи няколко часа, но от който се събужда по-неспокоен и нещастен, отколкото преди него... появяват се допълнителни симптоми ... разширени зеници, анорексия (загуба на апетит), настрьхване, безпокойство, възбудимост и треперене ... симптомите достигат максимум между 48 и 72 часа ... повишена възбудимост, безсъние, силна анорексия, силни прозявки, непрекъснато кихане, лакримация и студено усещане в носа. Слабост и депресия ... гадене и повръщане... чревни спазми и диария. Пулсът и кръвното налягане са повишени. Чувство за студ, сменящо се с горещина и силно изпотяване... настръхване на вълни ... кожата прилича на оскубана пуйка... откъдето идва израза студена пуйка (cold turkey), означаващ рязкото спиране на дрогата. Коремни спазми и болки в костите и мускулите на гърба и крайниците са също характерни, както и мускулни спазми и ритащи движения, които може да са в основата на израза да ритна навика (kicking the habit). Други симптоми ... включват еякулация у мъжете и оргазъм у жените. ... Неприемането на храна и течности, съчетано с повръщане, потене и диария, води до силна загуба на тегло и обезводняване... Може да настъпи сърдечно-съдов колапс. Във всеки момент на абстинентния синдром, прилагането на подходящ наркотик напълно и рязко подтиска описаните симптоми."
Научните спорове за това, доколко опиатната зависимост е физическа или психическа, не са лишени от смисъл, но имат определен схоластичен привкус. Докладът на американския Съюз на потребителите предлага едно просто и ясно определение, което акцентира върху поведението на наркомана: "Дрога, която води до зависимост, е тази дрога, която повечето хора, които я вземат, продължават да вземат даже тогава, когато искат да спрат, решават да спрат, опитват да спрат, и даже успяват да спрат за дни, седмици, месеци или даже години. Това е дрога, за която мъжете и жените са готови да продадат самите себе си. Това е дрога, към която повечето се връщат след лечението... Това е дрога, която повечето хора продължават да вземат независимо от заплахата да бъдат вкарани за дълго в затвора - и към която те се връщат след като са били затворени за дълго. Причините, поради които опиатите водят до това странно поведение, няма нужда да бъдат уточнявани; те могат да бъдат психологични, социални или биохимични. Но именно това е поведението, което те предизвикват."
7. ЛЕЧЕНИЕ И ПОДДЪРЖАЩА ТЕРАПИЯ
Още през миналия век е възникнал въпросът за лечението на опиатната наркомания. Първоначално се е смятало, че е достатъчна малко помощ, за да преодолее човек сам абстинентния синдром, но идеите, че лечението се изчерпва с това, не са излекували много хора. Оставяме настрана и опитите опиоманите да бъдат лекувани с морфин, морфинистите с хероин, или всички те да се лекуват с кокаин. Тези методи са били плод на неразбирането на механизма на опиатната зависимост в началото на века и са създали повече наркомани, отколкото са излекували. Лечението на наркоманите все още е изключително трудно, а лечението на тези, които системно употребяват хероина заедно с кокаин или амфетамини и по този начин са успели да се пристрастят едновременно към двата наркотика, е практически невъзможно.
В основата на съвременния подход в развитите страни стои замяната на хероина с метадон. Това е един синтетичен опиоид, който има няколко съществени предимства от медицинска гледна точка. Метадонът е продължително действуващ препарат и може да се взема перорално; една доза със закуската е достатъчна на ден. Към него също се създава зависимост, но метадоновият абстинентен синдром, макар и по-продължителен, е по-лесно поносим. Експериментира се и един още по-продължително действуващ препарат - LAAM (лево-алфа-ацетилметадол). Постепенното намаляване на дозите метадон, съчетано с прилагането на медикаменти за подтискане на неприятните симптоми (клонидин и др.), се понася по-добре и дава по-голям шанс за успешно лечение. Напоследък се експериментира и един нов метод, при който под грижите на лекарски екип изкуствено се предизвиква бърз и изключително силен абстинентен синдром, по време на който наркоманът се намира под наркоза. В периода след лечението полезно се оказва прилагането на опиатни антагонисти - един подход взет от лечението на алкохолизма; човекът, който взема редовно антагонисти, знае, че даже и да опита отново наркотика, няма да изпита никакъв приятен ефект.
По-нататьшното връщане на бившия наркоман към нормалния живот в огромна степен е свързано с психологически фактори, като този процес може да продължи месеци и даже години. Във всички фази от лечението най-важният фактор остава собствената мотивация на човека, решил да остави дрогата; ако тя не е налице, резултатът е равен на нула. Използуваните днес в развиващите се страни методи са по-скоро в областта на психотерапията, напр. писането на стихове от Корана по тялото на наркоманите в Малайзия или медитацията в будистките манастири в Тайланд, фактът, че подобно лечение при много наркомани е успешно, показва колко важна може да бъде ролята на индивидуалната нагласа и наличието на силно желание за преодоляване на зависимостта. Друг пример за това са програмите за лечение, които се основават на рязкото и пълно отказване от приемането на каквито и да е лекарствени и наркотични средства. Това са обикновено колонии, ръководени от бивши наркомани; независимо от различните идейни и религиозни принципи, които лежат в основата им, общото между тях са строгите правила, които трябва да спазват тези, които желаят да преодолеят зависимостта. Тези центрове успяват да задържат само малък процент от постъпилите, но хората, които издържат, много рядко посягат отново към дрогата.
Със съжаление трябва да се каже, че независимо от всички усилия борбата за връщането на наркоманите, изпаднали в опиатна зависимост, към нормалния живот само в много малък брой случаи води до трайни резултати. Едно крайно, но вероятно справедливо, мнение по този въпрос е изразено в споменатия доклад на Съюза на потребителите:
"От тясната гледна точка на хероиновото пристрастяване именно медицинската общност, без нито едно изключение, представлява най-голямата опасност, тъй като тя е убедила обществеността, че хероиновата болест е излечима, въпреки че е излекувала само един нищожен брой наркомани. Под голям въпрос е и самият термин бивш наркоман; той носи посланието, че пристрастяването към хероина е излечимо. (Защо тогава да се боим от хероина? - е естественият въпрос.)...
Нека обобщим. Не съществува ефективно лечение на пристрастяването към хероина - нито бързото, нито бавното спиране на дрогата, нито... (изредени са всички съществували програми за лечение на наркоманите в САЩ)... Нито трябва да ни учудва тази серия от непрекъснати провали. Защото хероинът наистина предизвиква пристрастяване."
По-различен е подходът на поддържащата терапия, в основата на която лежи т. нар. британски модел. Докато САЩ са пример за страна, в която още от началото на века на наркоманията се гледа като на нещо противоестествено, което на всяка цена трябва да бъде изкоренено, във Великобритания и в някои други европейски страни подходът е друг - там наркоманите се третират като хора, страдащи от специфична болест и на тези, които не се чувствуват готови за лечение, се дават редовно дози хероин. Великобритания е може би единствената страна, в която хероинът се произвежда легално и може с рецепта да се купи в аптеката. Участвуващите в програмата се избавят от необходимостта непрекъснато да мислят откъде да намерят средства за дрога; за това свидетелствува фактът, че престъпността сред тази група е намаляла 15 пъти. Наркоманите на поддържаща терапия имат възможност поне частично да възстановят нормалните си социални функции; голямата част от тях намират работа или започват да учат. Сред тази група наркомани смъртността намалява почти до нула, тъй като вземат хероин с гарантирана чистота; за сравнение смъртността сред дивите наркомани във Великобритания достига до 15% годишно. Заедно с поддържането се провежда и психотерапия, чиято крайна цел е да подготви наркомана за радикално лечение. Подобни програми има и в други страни, като разликата е, че опиатите се заменят с метадон; неговите недостатъци са обсъдени в следващата глава.
Поддържащата терапия, както може да се очаква, рядко води до окончателно излекуване, но поне прави наркомана социално по-приемлив; той в известен смисъл става като диабетика, който редовно взема инсулин. "Болестта общо взето не е така привлекателна, както греха" - отбелязва един английски писател, който има отношение към този проблем. Смята се, че третирането на наркомана като обикновен болен снижава интереса към наркотиците; данните сочат, че в района на центъра за поддържаща терапия в Ливърпул броят на наркоманите отдавна се е стабилизирал на относително ниско ниво и няма тенденция да расте. Напоследък, обаче, поддържащата терапия, особено хероиновият и вариант, среща силна съпротива от страна на консервативно настроените политици; под тяхно давление клиниката в Ливърпул неотдавна бе закрита. Пред пациентите на центъра има две алтернативи: или да съберат сили и да се откажат веднъж завинаги от хероина - нещо, което за повечето от тях е нереално - или, както казва ръководителят на програмата д-р Джон Маркс, "да ги повлече пак помията".
Виж целия пост
# 4
Ето и още за Екстазито
 Строго погледнато, когато се говори за екстази трябва да се има предвид само метилендиокси-метамфетаминът, но и другите две вещества, които се обсъждат тук, се продават под същото име. Действието на тези средства, които предизвикват повишено дружелюбие и улесняват социалните контакти, до толкова се отличава от всичко известно досега, че за тях бе предложено названието ентактогени. През последното десетилетие екстази е изключително популярен на Запад и вече се появява и у нас. Около неговото право на легално съществуване се водят горещи спорове. Ефектите му изглеждат невинно приятни и, ако можем да употребим този израз, просто хуманни. От друга страна, има данни за вредните последствия от приемането му, но все още се спори дали това не е по-скоро следствие от неправилния начин на употреба. Вероятно в близките години ще стане ясно дали екстази може да бъде смятан за толкова малко вреден както канабиса или напротив - ще се потвърдят подозренията, че той води до необратими увреждания на мозъка.


ЕФЕКТИ
Екстази едновременно стимулира и релаксира, като към това добавя едно особено усещане за съпреживяване. Той отпуска мускулното напрежение - както смята оспорваният ученик на Фройд -Вилхелм Райх, мускулната броня е израз на постоянното психическо напрежение, в което живее съвременния човек. "Той те кара да се чувствуваш така, както всички ние бихме искали да бъдем винаги - спокойни и открити, но не вяли, сантиментални или глупави" - казва един психотерапевт. Някои хора смятат, че единственото, което напомня на ефекта на екстази, е чувството, че си щастливо влюбен. Високите дози, обаче, водят до състояние на напрегната възбуда и еуфория, което силно напомня ефекта на амфетамина.
Екстази почти напълно подтиска чувството на страх, а тежките и болезнени спомени, които човек е подтискал години наред, под неговото въздействие изплуват и могат спокойно и без страх да бъдат обсъждани. Друг негов ефект е повишената чувствителност към звуците и особено към допир. Много хора - от йогите до католическите монаси - са установили, че екстази силно способствува за постигане на състояние на медитация. Шулгин разказва за един японски поет, който след опита си с екстази заявил: "Двадесет години изучавах дзен, за да мога да постигна тази яснота" и добавил "Все пак се радвам, че го постигнах по свой начин."
Екстази силно повишава възприемчивостта към дребните, незабелязани преди това детайли; това се отнася както за възприемането на изкуството, така и за природата и най-простите неща наоколо. Никълъс Сондърс, автор на книгата Е като Екстази, разказва, че той самият взема екстази 3 - 4 пъти годишно; ето как той описва едно от своите преживявания:
"В един от случаите пътувах в Хималаите. Вървях в Непал заедно с двама датчани, които бях срещнал по пътя. Пътят ни минаваше през един проход на височина 5700 м, който изискваше изключителни усилия от нас. На следващия ден взехме екстази и седнахме под студените лъчи на слънцето пред панорамата на Тибет с един леден водопад пред нас и връх Анапурна, проблясващ зад широката долина. Както седяхме, около върха се образуваха облаци, които се понесоха над долината като се променяха, приемайки формата на риби, дракони или коне. В един момент като че ли един орел се спусна над главите ни и ние се почувствувахме като отнесени от него над долината под нас. По-късно през този ден резервираният френски геолог в хотела ни, впечатлен от нашето топло настроение, донесе брендито и шоколада, които пазеше само за специален случай. Това, което преживяхме, не беше просветление- просто бе един прекрасен ден, в който екстази само засили красотата около нас, но споделеното преживяване ни свърза и ние пътувахме нататък като стари приятели."
С екстази е свързана появата на особен вид музика - rave. През 60-те е била популярна музиката, писана под въздействието на LSD, но рейв музиката е точно обратното - тя се слуша и танцува под влиянието на екстази. Нейните критици смятат, че единствено екстази може да накара човек да я оцени. Впрочем, това е музика за танцуване; не случайно екстази се ползува с такава известност като денс дрога. Лекото отпускане на мускулите, съчетано с повишената чувствителност към музиката и сливането с другите хора наоколо води до изпадане в състояние, подобно на транс.
Екстази има репутацията на хапче на любовта. но всички, които са го използували, са единодушни, че това, което той предизвиква, е чувственост, но не сексуалност. Една изследователка на този аспект от употребата на екстази заявява: "Сексът не принадлежи към основните удоволствия от екстази. Повечето мъже от него получават обратното на ерекция - увиснал пенис". В рейв клубовете няма изблици на мъжка агресивност и младите момичета се чувствуват спокойни и сигурни, даже ако са дошли без придружител. Има слухове, че някои екстази купони завършват със своеобразни квазиоргии, в които десетки оплетени тела невинно се милват и целуват.
Екстази води до снемане на задръжките; това състояние никога не води до агресивност, но може да накара човек да извърши неща, които да му създават проблеми цял живот. Най-често той казва ясно и откровено неща, които иначе никога не би казал. Почти неизбежно това води до разваляне на отношенията близки хора, въпреки че всичко е казано с искрена доброжелателност - а може би пък хората не могат да простят именно това. Друг често срещан сценарий е "да звъниш на бившите си гаджета или просто на случайни връзки, за да им кажеш, че ги обичаш." Сондърс смята, че житейските усложнения, получени в следствие на психологичните ефекти на екстази, са значително по-сериозна и реална опасност от неговите потенциални вредни ефекти върху мозъка, за които толкова много се говори. Макар и рядко, на някои хора екстази може да действува нетипично и да доведе до сън или, което е по-често, до изпадане в параноя; това става обикновено само при употреба на твърде големи дози.


ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ
Най-типичните странични ефекти на екстази са изсъхване на устата, което води до неприятен дъх, и загуба на апетит; именно последното е една от причините екстази да е толкова популярен сред девойките, които искат да отслабнат. От екстази някои хора получават главоболие; наблюдавани са няколко случая на жълтеница и бъбречни увреждания, но това е вероятно само при заболявания на черния дроб и бъбреците. Има данни, че екстази стимулира образуването на свободни радикали, които водят до патологични промени в организма; за да се противодействува на този ефект се препоръчва заедно с него да се вземат 2 - 4 g витамин С и 1000 IU витамин Е. След употребата на екстази често се чувствува изтощение, което е по-скоро следствие от танците. а понякога депресия, безсъние или нервност. Тези явления са следствие от изчерпването от запасите от серотонин в мозъка; възстановяването му може да се облекчи като се приеме аминокиселината триптофан, от която организмът го синтезира. В някои страни триптофанът се продава на таблетки, но прясното мляко го съдържа в достатъчно количество и вероятно също върши работа. След употребата на екстази трябва да се осигури възможност за едно здраво и дълго наспиване.
Известно е, че досега десетки хора са умрели под въздействието на екстази; почти без изключение причината за смъртта им е топлинен удар. Екстази води до силно намаляване на отделянето на вода от организма, поради което, особено в следствие на продължителните танци, температурата на тялото рязко се повишава. Това състояние би трябвало да води до силна жажда, но екстази силно подтиска неприятните усещания от прегряването и човек, ако съзнателно не вземе мерки, може даже да умре. Почти всички смъртни случаи са станали в претъпкани нощни клубове с лоша вентилация и труден достъп до водата; опитите с мишки са показали, че, когато клетките на животните са препълнени, екстази е 5 пъти по-токсичен от обикновеното. Градският съвет на Манчестър може да послужи като пример за проява на здрав разум в решаването на този проблем - вместо да се ожесточи преследването на търговията с екстази, за всички заведения, в които се танцува, били ожесточени хигиенните изисквания. В някои от рейв клубовете в САЩ се раздават листовки, отпечатани на флуоресцентна хартия, съдържащи различни полезни съвети за екстази от рода на: "Продължавайте да си танцувате, но не забравяйте да пиете вода".
Досегашните изследвания показват, че вероятността за смърт, в следствие на употребата на екстази е само няколко пъти по-голяма от вероятността за смърт при пътуване с автомобил или при спускане със ски в Швейцария. Този риск изглежда малък в сравнение с опасностите, които съпровождат някои други общоприети развлечения. Това, което буди по-сериозни опасения, обаче, е възможността екстази да предизвиква дълговременни патологични промени в мозъка. Екстази е все още слабо изучен и съществуват съмнения, че системната му употреба може да доведе до хронична депресия и ранна сенилна деменция (старческо оглупяване). Тези подозрения са следствие от наблюденията, че у лабораторните животни хроничното приемане на големи (но все пак не огромни) дози екстази води до дегенерация на серотониновите нервни окончания. Засега е трудно да се свържат данните от експерименти с животни с някакви конкретни прояви у хората, но едно все още незавършено изследване показва, че честата хронична употреба на екстази изглежда наистина води до забележими промени. Тази опасност като че ли излишно се драматизира, тъй като екстази едва ли е по-опасен от фенфлурамина - да не говорим за алкохола; заедно с това не трябва да се забравя, че той съвсем не е толкова безобиден, колкото би се искало на неговите почитатели.
Към ефекта на екстази бързо се развива толерантност, точно както към LSD; по тази причина той се взема през интервал от най-малко няколко дни, обикновено през уикенда. Към екстази не се създава физическа зависимост, а дали той ще предизвика психическа зависимост зависи най-вече от особеностите на конкретната личност. Има много хора, за които екстази е бил ключ, който е отворил неподозирани за самите тях кътчета на душата им; те смятат, че преживяванията под въздействието на екстази са ги обогатили и са им помогнали да възприемат по един нов и по-добър начин света наоколо. Други, обаче, скоро стигат до състояние, в което единствените светли мигове са съботните сеанси, почти неизбежно свързани с танците, а целият останал свят започва да им изглежда още по-сив и скучен. Причините за различното въздействие на екстази очевидно са в самите хора; той стимулира творческите натури, но може да задълбочи депресията на тези, които имат личностни проблеми.
Към екстази се отправя едно обвинение, което е често отправяно към всички леки наркотици- че те са опасни не толкова сами по себе си, а като път към по-сериозната дрога. Всички изследвания показват, че наркоманите, които употребяват хероин, изпитват пренебрежение и отвращение към ефектите на екстази; същото е отношението на любителите на екстази към опиатите. Ако екстази е входна врата към дрогите, това е вярно само за употребата на халюциногени, най-вече на LSD; впрочем, по всичко изглежда, че LSD, в дозите, които се използуват днес, не е по-опасен от екстази.
Виж целия пост
# 5


Как да открием употребата на наркотици?
Най-често срещани са следните признаци:
внезапни и постоянни промени в настроението;
необичайно агресивно поведение;
загуба на апетит;
постепенна загуба на интерес към учението, хобитата, спорта, приятелите и т.н.;
необичайно сънливо или замаяно състояние;
нарастващи доказателства за лъжи и друго потайно поведение;
изчезване на пари или вещи от дома;
необичайни петна, белези или миризми по тялото, дрехите или личните вещи
НЕ ОЧАКВАЙТЕ ДА НАМЕРИТЕ ДОБРЕ ПОДРЕДЕНИ КУПЧИНКИ БЯЛ ПРАШЕЦ НЯКЪДЕ НАОКОЛО – ПО-ВЕРОЯТНО Е ДА НАМЕРИТЕ СЛЕДИ ОТ ВЪЗМОЖНА УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ, ОТКОЛКОТО САМИТЕ НАРКОТИЦИ.
Например:

смачкани парчета от тънко фолио;
обгоряла чаена лъжичка;
игли и спринцовки:
домашно направена лула:
остатъци от опаковки на психоактивни медикаменти;
остатъци от цигари с малък картонен филтър (марихуана).
 

Какво да правим при спешни случаи?
Ако се случи най – лошото и Вие намерите Вашето дете унесено или в безсъзнание, е много важно да знаете какво да правите и към кого да се обърнете. Това може да спаси живота му.

Осигурете му чист въздух.
След това го обърнете на една страна, като му придържате главата.
Опитайте се да не го оставяте само, тъй като може да му стане лошо и да вдиша повърнати материи.
Изберете 150 и повикайте линейка.
Накрая съберете всички прахове, таблетки или каквото и да е друго, което би могло да е използвано при употребата на наркотика, и ги предайте на лекаря.
 
АЛКОХОЛ
Други имена:
бира, вино, тежки питиета, ликьори
Как изглежда?
Течност
Как се използва?
Пие се

Алкохолът – включващ бира, вино и твърди питиета – е най-широко употребяваният психоактивен наркотик в страната.

Алкохолът е най – често опитваната дрога сред тийнейджърите; около 96% от учениците между 15 и 18 г. Са опитвали алкохол по някакъв повод, а 52% от тях са се напивали поне веднъж.

Когато човек пие, алкохолът се абсорбира от стомаха, навлиза в кръвта и достига до всички тъкани. Ефектът от алкохола се влияе от множество фактори, включващи големината на индивида, тегло, възраст, пол, както и количеството поета храна и алкохол. Отпускащият ефект на алкохола е една от главните причини за използването му в най – различни социални ситуации. Други ефекти на умерено приетия алкохол включват неразположение или разговорливост; незабавните ефекти на алкохола, приет в големи количества, включват неясен говор, нарушен сън, гадене и повръщане. Алкохолът, дори в незначителни дози, остро засяга способността за преценка на ситуацията, а също и координацията на движенията – двата необхидими фактора за управление на кола. Ниските и умерени дози алкохол могат също да увеличат инцидентите на агресивност, домашно насилие и дестски терор. Махмурлукът е също един от негативните ефекти на големите количества алкохол; махмурлукът включва главоболие, гадене, постоянна жажда, общо неразположение и умора.

Продължителната, тежка злоупотреба с алкохол води до зависимост – алкохолизъм. Внезапното прекъсване на дълготрайната употреба на алкохол в големи количества причинява симптоми като крайна напрегнатост, халюцинации, конвулсии и треперене. Дълготрайните ефекти от консумацията на големи количества алкохол, особено ако е съчетана с бедно хранене, води до постоянно увреждане на жизнено важни органи като мозъка и сърцето. Майки, употребяващи алкохол по време на бременност, могат да родят деца с вроден алкохолизъм. Такива деца в повечето случаи страдат от забавено умствено развитие и необратими психически аномалии. Изследванията показват, че децата на алкохолизирани родители носят по – голям риск да станат алкохолици.

 
КАНАБИС ( МАРИХУАНА, ХАШИШ )

Други имена:
Трева, ганджа, Мери Джейн, Леля Мери, гангстер и др.
Как изглежда?
Марихуаната изглежда като изсушен магданоз със стебълца, може да включва и семена, които се свиват на цигара. Хашишът прилича на кафяви или черни бисквити или топчета.
Как се употребява?
Обикновено се пуши и по – рядко се дъвче.

Марихуаната представлява зелена или сива смес от изсушени нарязани листа на конопа (Cannabis sativa). Това е най – разпространената нелегална дрога в страната.

Повечето употребяващи свиват марихуаната на цигари. Може да се пуши и с лула.Някой смесват марихуаната с храна или я варят на чай. Напредналите пушачи или я пушат с лула или я смесват с тютюн и я пушат като цигара.

Има и друг вече не толкова нов метод за пушене на марихуана – отстранява се тютюна от цигара и се замества с марихуана. Когато тази цигара се изпуши с бутилка алкохол, коктейлът се нарича “Б – 40”.

Всички форми на канабис са психоактивни вещества; всички те съдържат ТХК (делта – 9 – тетрахидроканабинол), главното психоактивно вещество в марихуаната.

Растението канабис съдържа около 400 субстанции, но само ТХК въздейства върху мозъка.

Знаете ли че: Пушенето на марихуана може да доведе до нарушено възприятие, оценка на ситуацията и смущения в двигателния апарат.

Негативни ефекти:
Поради факта, че употребяващите марихуана често вдишват дълбоко нефилтрирания дим и го задържат в дробовете си възможно най – дълго, марихуаната поврежда дробовете и белодробната система. Пушекът от марихуаната съдържа някой общи с тютюна канцерогенни и токсични частици, но в по – големи концентрации.Дълготрайно употребяващите канабис може да развият зависимост и да се нуждаят от все по – голямо количество за постигане на същия ефект. Наркотикът може да се превърне в център на съществуването им.

 
ХЕРОИН

Други имена:
Карамел, кон, голямо Х, скорост, стаф, херо, херинга и др.
Как изглежда?
Бял до тъмно кафяв прах.
Как се използва?
Инжектира се, пуши се или се вдишва.
Ефект:
Еуфория, унесеност. Може да причини гадене. Води до висока зависимост. След пика следва спад – потене, разстройство, повръщане. Свръхдозата води до смърт.
Признаци:
Забавено дишане, стеснени зеници, гадене. Огледейте се за изгорено фолио или лъжички, спринцовки и игли, както и за малки квадратни листчета.

Хероинът е 100% развиващ зависимост наркотик, произвеждан от морфин, който се извлича от маковия опиум. Засяга центровете на удоволствие в мозъка и пресича способността на мозъка за възприемане на болка. Хероинът се използва по много начини, в зависимост от предпочитанията на употребяващия и чистотата на наркотика. Хероинът може да се:

инжектира венозно
инжектира мускулно
пуши с тръбичка или стандартна лула, смесен с марихуана или с обикновена цигара или чист в стъклена луличка
вдишан на пари през тръбичка, след загряване върху фолио
вдишан на прах директно през ноздрите
Хероинът е бързо действащ наркотик, особено когато е вдишан или инжектиран. Инжектираният хероин достига мозъка в рамките на 15 до 30 секунди; вдишан той достига мозъка за 7 секунди. “Върхът” на хероина се изпитва като крайно удоволствие.
Негативни последици:

забавен и неясен говор
забавен вървеж
стеснени зеници, отпуснати клепачи, влошено нощно зрение
суха кожа, екземи, сърбежи, кожни възпаления
повръщане (при първа проба и по-късно при големи дози)
запек
намалено сексуално удоволствие, апатичност към секса
неяснота на съзнанието, водеща до кома
дихателни проблеми
СПИН инфекции от спринцовките, както и хепатит
срив на имунната система
зависимост
липса на апетит
бавна неритмична дейност на сърцето
неустойчиво кръвно налягане
нередовна менструация
смърт от свръхдоза
 
КОКАИН / КРЕК

Други имена:
кока, сняг, бяло, носна сладост, голямо К
Как изглежда?
Кокаин бял – кристален прах
Крек – солообразни бели топчици или кристалчета приличащи на сапун
Как се използва?
Вдишва се или се инжектира
Крекът се пуши
Ефект:
Върхът трябва да се поддържа чрез постоянно смъркане. Големи дози причиняват напрегнатост, а в крайни случаи параноя, халюцинации и чувство за лазене на буболечки под кожата. В някой случаи се появяват сърдечни и дихателни проблеми.

Кокаинът е наркотик извличан от листата на растението кока. Това е мощен мозъчен стимулант и дрога, която води до стопроцентова зависимост.

Кокаинът се разпространява на улицата под две главни форми: кокаин хидрохлорид – бял кристален прах, който се вдишва или се разтваря във вода и се инжектира; и “крек” – кокаинхидрохлорид, който чрез действие с амоняк или сода бикарбонат и вода се превръща в чист кокаин. Тези парченца, люспички или кристалчета се пушат.

Кокаинът може да се използва от време на време, всекидневно или при развита зависимост по няколко пъти на ден. Независимо как се употребява, кокаинът развива висока зависимост. Крек-кокаинът или инжектираният кокаин бързо достигат мозъка и довеждат до силен и незабавен ефект. Кокаинът, приет чрез смъркане достига пикът си малко по-бавно.

Кокаинът дава чувство за много енергия, крайно удоволствие и повишена самоувереност. Ефектът от кокаина на прах трае около двадесет минути. Тежката употреба на кокаин може да доведе до халюцинации, параноя, агресия и депресия.

Ефектът на кокаина е краткотраен и когато наркотикът напусне мозъка, употребяващия изпитва кокаинов срив, включващ депресия, раздразнителност и умора.

 
АМФЕТАМИНИ

Други имена:
Скорост, лед, кристали, стъкло
Как изглеждат?
Капсули, дражета, таблетки, бял прах, солообразен парафин, парченца стъкло
Как се приемат?
Орално, могат да се инжектират, пушат или вдишват
Ефектът:
Нередовната употреба повишава енергичността и употребилите се чувстват бодри, уверени и жизнерадостни. Когато се изчерпи настъпва състояние на депресия, отпадналост и голям глад. Дълготрайната употреба води до необходимост от все по – високи дози, обърканост и параноя. Употребяващият е агресивен и може да развие психоза.
НЕПРЕМЕННО ДА СЕ ПОСЕТИ ЛЕКАР ПРИ ЗАВИСИМОСТ!
Белезите:
Бързо говорене, увеличен прием на течности, липса на нужда за сън.

Амфетамините са стимуланти, обикновено произвеждани в несигурни, нелегални лаборатории. Действието му – стимулиране на централната нервна система – създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила. Ефектите са сходни с тези на кокаина, но са по – дълготрайни – от 4 до 6 часа, в зависимост от дозата и силата на действие.

Понятието “амфетамин” се използва за назоваване на голяма група стимуланти: амфетамини, декстроамфетамини и метамфетамини. Различните видове амфетамини съдържат толкова сходни съставки и предизвикват такива ефекти , че дори и най – опитните употребяващи може да не са в състояние да определят какво точно са приели.

Амфетамините могат да се вземат през устата, да се инжектират, пушат или вдишват. Инжектирането или пушенето им води до моментален ефект – едно втурване, траещо само няколко минути, но описано като крайно приятно. Вдишването или приема през устата причинява по – лека еуфория, пак силна, но не както при инжектирането или пушенето. Амфетамините са изключително горчиви и инжектирането и вдишването са болезнени.

“Лед”-ът (жаргонно название за метамфетамини с прозрачен, кристален вид, които се пушат) е 100% водеща до зависимост токсична форма на амфетамина.

Постоянната употреба на амфетамини води до психоза, наподобяваща шизофрения. Характеризира се с параноя, бодеж по кожата и зрителни халюцинации. Крайно агресивно и ексцентрично поведение е чест белег на дълготрайно злоупотребяващите с амфетамини.

Негативни ефекти:

раздразнителност
тревожност
повишено кръвно налягане
параноя
агресивност
неразположение
безсъние
загуба на апетита
повишена телесна температура
повредени нервни клетки
зависимост
 
ЕКСТАЗИ

Други имена:
ХТС, Алам, МДМА
Как изглежда?
Таблетки, капсули, прах или течност
Как се употребява?
Поглъща се, вдишва се, пуши се или се инжектира
Признаци:
Напрегнатост, обърканост и депресия при дълготрайна употреба. Дехидратацията причинява голяма жажда. Различията в производството правят екстази крайно опасен.

Екстази или МДМА (метилендиоксиметамфетамин) е синтетичен наркотик, действащ едновременно като стимулант и халюциноген. Предпочита се главно заради чувството на задоволство което предизвиква чрез въздействие върху сетивните тъкани и органи, или състояние на крайна възбуденост и енергичност, изразяващо се в многочасово танцуване. Екстази стимулира централната нервна система и предизвиква халюциногенен ефект. Цената му варира в зависимост от търсенето и предлагането в съответния район – в Западна Европа една доза е между 10 и 40 долара.

Изследванията показват, че Екстази причинява вреда на мозъка при животните. Този наркотик изчерпва важния за мозъчната дейност серотонин, който регулира настроението, съня, хранителните навици, мисловния процес, прогресивното поведение, сексуалните функции и болковата чувствителност. Изследвания с плъхове и маймуни показват, че този наркотик редуцира серотонинът в мозъка с 90% за по – малко от две седмици.

Приемането на екстази на купони носи риск от изтощаване и дехидратация, поради комбинирането му с нон-стоп танци, при което употребяващият умира от топлинен удар.

Екстази се извлича от метамфетамин и амфетамин. Принадлежи към класа на т.нар. “дизайн-дроги”. Тези наркотични вещества (особено Екстази) често се асоциират с рейв- и ъндърграунд- нощни партита с техно музика и голяма употреба на наркотици. Тези партита са посещавани предимно от ученици и студенти.

Дизайн-дрогите се произвеждат чрез смяна на молекулната структура на вече съществуваща дрога. Това води до получаването на ново вещество. Уличните им названия са различни в зависимост от времето, мястото и производителя, като често се сменят. Тези наркотици се произвеждат в нелегални лаборатории и могат да бъдат крайно опасни.

Ефекти
Повишени чувствителност и възприятие. Предизвиква по – добра комуникативност. Не развива физическа зависимост. Дълготрайност на ефекта – около 4-6 часа. Развива толеранс. Дехидратацията може да доведе до топлинен удар, освен ако не се приема допълнително количество течности.

 
АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ

Те не бива да се бъркат с кортикостероидните препарати, които често се предисват от лекари при различни заболявания. Анаболните стероиди са с ограничена употреба в хуманната медицина (например за ускорено натрупване на мускулна маса при пациент, който за дълго време е бил обездвижен).

С тях злоупотребяват предимно спортисти и културисти, с цел увеличаване на мускулната маса. Те смятат, че препаратите им помагат в по – активното трениране и по – бързото възстановяване след травми. Тези препарати са прозиводни на мъжкия полов хормон тестостерон, поради което стимулират агресивно поведение. Това е причина с тях да злоупотребяват и лица които не се занимават с активен спорт.

Съществуват доста потенциални проблеми, свързани с употребата на тези лекарства:

често тези лекарства се инжектират с общи игли, което носи риск от инфекции и опасни зарази
при млади хора употребата им може да доведе до намаляване на растежа
при мъжете може да има временни странични ефекти от страна на половата система – намалено сексуално влечение, намален брой сперматозоиди
при жените се наблюдават “маскулинни” странични ефекти – по – плътен глас, неоформени гърди, мъжки тип окосмяване, нарушен менструационен цикъл и други, които могат да останат и след спиране на препарата
макар и рядко анаболните стероиди могат да предизвикат смърт от рак на черния дроб
 
МЕДИКАМЕНТИ С ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПСИХИКАТА
В СЛУЧАЙ НА БЕЗСЪЗНАНИЕ:
1. ПОЧИСТЕТЕ УСТАТА ОТ ВСЯКАКВИ ОТПАДЪЦИ
2. ПОСТАВЕТЕ ТЯЛОТО НА ЗЕМЯТА, ОБЪРНАТО НА ЕДНА СТРАНА, ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ПОГЛЪЩАНЕТО НА ПОВЪРНАТИ ПРОДУКТИ
3. ПОВИКАЙТЕ БЪРЗА ПОМОЩ

Това са широк кръг от лекарства, премахващи напрежението, тревогата, страха (диазепам, рудотел, лексотан, елениум, транксен и много други), сънотворни (фенобарбитал, гутетимид и др.), за лечение на паркинсонизма (паркизан) и т.н. Тези медикаменти в ниски дози премахват вътрешната напрегнатост, страха, отклоненията в емоционалната сфера, стабилизират съня. Същите медикаменти в по – големи дози (2-3 пъти и повече над терапевтичните) предизвикват парадоксален ефект – възбуда, обърканост, променено възприятие за цвят и звук. Ефектите се засилват, ако медикаментите се приемат едновременно с алкохол.

Те предизвикват физическа и психическа зависимост (без паркизан) с тежки абстинетни прояви. Физическата зависимост се развива при постоянна и тежка злоупотреба за около година или за по – кратък период, ако се комбинира с употреба на други наркотици.

С транквилизатори, сънотворни, паркизан и други злоупотребяват най – често лица на 14-17 годишна възраст, от всякакви социални групи, с лек превес сред учениците в престижни училища. Обичайно медикаментите се комбинират с алкохол, с цел удоволствие (на тийнейджърски купони) или справяне с актуални проблеми (при примери на употреба в семейството). В последно време нараства броят на лицата, злоупотребяващи с транквилизатори, с цел временно преодоляване на абстиненцията, породена от хероинова зависимост.

ВНИМАНИЕ!
• честа употреба в комбинация с алкохол или хероин – взаимозасилващ ефект, висок риск от тежки интоксикации, с възможен смъртен изход
• физическа зависимост – органни увреждания (особено на черния дроб)
• сериозни абстинентни усложнения (гърчове, психози)
• психическа зависимост – транквилизаторите и сънотворните се явяват предпочитано средство за справяне с емоционални проблеми и житейски трудности
Виж целия пост
# 6
Всичко написано до тук е много изчерпателно и полезно, но то е за ползване само от нас - възрастните. А много е важно да окажем въздействие и върху самите деца, преди да са посегнали към дрогата. За тази цел предлагам на майките на по-големите деца / от 3 - 4 клас нагоре/ да ги заведат в Музея на дрогата към МВР.  Намира на гърба на Съдебната палата в София, срещу последната спирка на трамвай №5, в малко невзрачна сграда.
Възможно е да се организира и колективно посещение от училище, с лекция от уредничката на музея и с прожекция на кратък филм. Моят син беше в 3 клас, когато ги заведе госпожата от училище, и беше много впечатлен. Аз също...
Виж целия пост
# 7
Всичко на теория е добре написано точно както пише по-дебелите книги.... newsm78но стигне ли се до Барза помощ или до сравнение на симптоми вече е много касно, а пътя "нагоре" е много труден....ужасен . box..и не винаги успешен.Работя с такива момичета и момчета и на всички тях им е липсвало едно разбиране и ОБИЧ  txtlovesно обич която се показва всеки ден показваш на детето че е значимо и щом си го създал трябва да имаш време за него family .А като се "обарне каруцата" време има, но файда няма....завърта те един ужасен кръг.....  helpТова с музея е супер, newsm10 но още в училище не трябва да им пълнят главите с теория и статистики на тоз и оня какво се е случило/то докато не ти стигне до главата не е страшно/ а да ги срещат с хора минали по този път да видят и чуят да усетят ада през които са минали това го помниш цял живот а не какъв е ефекта от канабиса и пр. newsm12Това е жесток проблем преборете го в зародиш/преди да дойде у вас/ тогава ВИЕ ще сте победителите..... smile3501
Виж целия пост
# 8
Най- после една найстина полезна тема. smile3501
Моето дете сега ще бъде 1ви клас и много ме вълнува тази тема, от сега говорим,полека лека...да знае.Аз лично мисля,че едно от най превантивните неща е това родителите да говорят с детето си за този проблем, да мъ обяснят,разкажат, покажат какво е. Слава богу мойте родители са били достатъчно отговорни и интелигентни и много говореха...даже ми е било досадно някога. Но ползата е била огромно, във времената и компаниите който съм била като тинейджър си е направо невероятно,че не съм употребявала, дори и от чисто любопитство, но пак казвам,имала съм самочувствие да кажа НЕ, без да се притеснявам, че няма да съм като повечето, напротив така си изкарваш повече уважение.Това децата трябва да го знаят.
Виж целия пост
# 9
Да ви кажа ли как няма да ви се налага да четете такива неща: Просто обичайте децата си  и им го показвайте Peace
Виж целия пост
# 10
Моите родители винаги са били много'либерте' с мен.Тих контрол,без да го забелязвам и по4ти ниЩо не ми е забранявано.Това мисля ме е спасило от много неприятни неЩа.Когато станах на подходяЩа възраст,запо4наха да ми говорят за наркотиците,за секса, алкохола и шофиране без книжка.БаЩа ми беше купил за мен книгата'Мементо'.Тя напълно ме ужаси и отврати от наркоманията,не можех да повярвам,4е хората си при4иняват съзнателно това.
Виж целия пост
# 11
Всичко на теория е добре написано точно както пише по-дебелите книги.... newsm78но стигне ли се до Барза помощ или до сравнение на симптоми вече е много касно, а пътя "нагоре" е много труден....ужасен . box..и не винаги успешен.Работя с такива момичета и момчета и на всички тях им е липсвало едно разбиране и ОБИЧ  txtlovesно обич която се показва всеки ден показваш на детето че е значимо и щом си го създал трябва да имаш време за него family .А като се "обарне каруцата" време има, но файда няма....завърта те един ужасен кръг.....  helpТова с музея е супер, newsm10 но още в училище не трябва да им пълнят главите с теория и статистики на тоз и оня какво се е случило/то докато не ти стигне до главата не е страшно/ а да ги срещат с хора минали по този път да видят и чуят да усетят ада през които са минали това го помниш цял живот а не какъв е ефекта от канабиса и пр. newsm12Това е жесток проблем преборете го в зародиш/преди да дойде у вас/ тогава ВИЕ ще сте победителите..... smile3501
разкажи ни повече за това , какво ги е накарало да се завъртят в този омагьосан кръг...мнението на хора с опит като теб е важно за всяка майка, която иска да предпази дететео си. Нека се включати други, които контактуват със зависими-даже ако има родители на такива деца. Дори да си го дарил с любов и да му говориш ида му обръщаш внимание .... може просто на шега пробване на подобно нещо в компания и харесването му да обърне каруцата ..... Twisted Evilв един сдруг форум четох постинги на момчета и момичета ----ми те пият в 8-ми клас всяка сутрин ...забравих какво беше за да станат да отидат на училище,че иначе име трудно събуждането и студа навън ги депресирал ..... и иначе единия тренирал кик бокс и републикански даже  бил, но вече не му харесвало да е  ... да си пие тези неща по му харесвало .....изобщо неща в този дух
...... не си представям детето ми да пие нещо за да може да стане и да излезе през зимата.. newsm78...ми то за по-сложните неща в живота тогава какво ще му трябва да взмее newsm78 #Cussing out
Виж целия пост
# 12
Да ви кажа ли как няма да ви се налага да четете такива неща: Просто обичайте децата си  и им го показвайте Peace

Така е , но това не е достатъчно.
Говоря от личен опит и много наблюдения над близки нарко зависими.
През всичките тези години стигнх до едни извод. наркомана не пожелае ли сам да се откаже никой не може да му помогне , колкото и желание за това да има.


А ,колкото до музея на МВР, по добре ги заведете в някоя кумуна, да видят на какво прилича един наркоман, живот и здраве Вики като порасне това ще бъде едно от местата които ще посети иска или не

Виж целия пост
# 13
Нещо наистина полезно.
Виж целия пост
# 14
За малко да пропусна темата. Побутвам я и заради други като мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия