когато хванахте бебка за първи път???

Публикувана: 10 юли 2006, 00:57 ч.
Последно мнение: 17 юли 2006, 14:59 ч.

1 935
42

gudza

10 юли 2006, 00:57 ч.

Мами как се почуствахте когато хванахте бебка за пъви път smile3541

??Разкажете нещо и за първите ви дни заедно,паника имаше ли?Някой помагаше ли ви?А мъжа ви newsm78

Виж целия пост

Deq

Регистриран

# 1 10 юли 2006, 01:08 ч.

Ами като ми я донесоха ми беше странно,но когато си я взех и я гушнах не исках да се отделям от нея,толкова малко красиво същество,нуждаещо се от безграничната ми любов.Това си е чувство необяснимо,някаква сила ,която те свързва със бебчето и всеки ден се влюбвах все повече и повече в нея докато вече немога да се разделя с нея.
Никой не ми е помагал никога от началото сама се грижа за Дея-Мария,таткото ми помага в къпенето той я къпеше,но след като стана на месец,правеше и млякото и така докато не тръгна отново на работа и сега двете сме отново самички и се справяме чудесно Hug

Виж целия пост

Nellina

# 2 10 юли 2006, 01:18 ч.

Синът ми беше първото новородено, което видях... Rolling Eyes

Стори ми се толкова мъничък...и толкова красив. Heart Eyes

Беше ме страх да го държа. Разглеждах го с голям интерес и се мъчех да установя на кой прилича.... Laughing

Много бях шашната. Grinning

Виж целия пост

petya_78

# 3 10 юли 2006, 01:39 ч.

учудващо не ме беше страх да гушна бебето си,незнам защо newsm78

,може би защото ме беше много страх от самото раждане и след като мина без проблем бях много горда и спокойна. newsm10

Виж целия пост

Ефросина

# 4 10 юли 2006, 01:57 ч.

Беше най-красивото бебе, което съм виждала : руса коса, сини очи, червена уста , бяла кожа, просто картинка ! А толкова малка 3000 гр и 50 см. като кукла. Страхувах се, че нещо може да й се изкълчи или счупи и не исках да я давам на никого. Баба ми, лека й пръст, я викаха да къпе новородените бебета в махалата , но аз й на нея не я дадах !!! Казах й, че няма да го преживея, ако нещо й се случи, за това от първия ден си я къпех сама, а татко й ми помагаше.

Виж целия пост

neznakomka

# 5 10 юли 2006, 02:10 ч.

Рева, рева, рева, рева, рева, изпика се на кантара, продължи да реве, баща му го взе, то реве с пълна сила, подават го на мене, и то млъкна. Grinning

Още си спомням как ме гледаше втренчено и учудено (какво ли е виждало толкова прясно родено...), с отворена в буквата О уста, и си вдигаше челцето нагоре така, че никакво чело не му оставаше. Много беше сладко. Grinning

Второто беше по-различен случай, с подпухнали очички, много бързо и лесно се роди, покрай бебето малко изпуснах и нещо друго, но на никого не е направило впечатление, приоритетите бяха други, радостта от лекия случай беше голяма. Като цяло ми се оказа и разбрано бебе, и разбрано детенце. Обаче: ужасно обича да цапа, няма никакво чувстсо за погнуса, баща му веднъж гледа поредния бъркоч и само изкоментира с умиление "ей ... това в л...а се роди и такова си остана, все маже и цапа". Thinking

Виж целия пост

lian

Регистриран

# 6 10 юли 2006, 07:20 ч.

Никога преди не бях гишила новорорено,но мойто сигурно защото е мое не ме беше чак толкова страх!Сами си се оправяме от време на време идва майка ми да ми помага newsm78

,но казва,че се чувства излищна,защото сме се справяли и без нея!
Не е чак толкова страшно Laughing

Виж целия пост

marianna

# 7 10 юли 2006, 07:51 ч.

Гушнах Йоана на другия ден след секциото.Имах малко болки, но като я взех в ръце нищо друго нямаше значение.Гледах я и се чудех как е възможно такова миниатюрно съвършенство да е излязло от мен.Помня , че ръчичките й бяха едни такива с тънички пръстенца, които се лющеха.Стана ми толкова мила!

Виж целия пост

reflex

# 8 10 юли 2006, 09:28 ч.

Веднага като я родих не ми я дадоха.От този момент до след няколко часа (когато ми я донесоха за първи път) се опитвах да приема факта,че имам дъщеря,а не син.Е,когато ми я донесоха,вече бях свикнала с мисълта.Помня,че много исках да и видя очите,а тя спеше ли,спеше...В продължение на 2 дни все спеше,когато ми я носеха.Зарадвах баща и,че дъщеря ни е голяма поспалана,но...не би.Веднага,щом се прибрахме вкъщи,тя започна да спи по час-час и малко на ден...Добре че баща и беше до мен-беше си взел годишната отпуска,за да помага.

Виж целия пост

ембрион

Регистриран

# 9 10 юли 2006, 09:37 ч.

Беше ми много странно. Видях едно грозно,червено бебе,което спеше в количката.Побутнах я с пръст да видя дали мърда.Честно да си кажа,не видях нищо красиво,нито почувствах нещо по така.Просто ми беше странно.Първите дни нямаше паника.Само на мен доста ми се спеше,а трябваше да я храня през два часа. До седмица се адаптирахме и влязохме в ритъм:)

Виж целия пост

Bubeto A

# 10 10 юли 2006, 09:43 ч.

Изпитах смесени силни чувства - трудно е да осъзнаеш веднага какво се случва, как това бебе е твое и вече ти си отговорна за него...Имаше чувства на зараждаща се обич, а в същото време усещах, че не съм наясно какво да правя сега...Нашата първа среща започна с дълго кърмене, което беше още по-ново и странно усещане за мен, но като цяло това беше един прекрасен и вълшебен миг, с несравними емоции.

Виж целия пост

luluto

# 11 10 юли 2006, 09:45 ч.

Първото си дете го гледах като извън земно :: Само го пипах по ръчичките и не знаех какво да правя Simple Smile

С второто бях много светната :: Много му се радвах още от първата секунда и се почувствах на 7-мото небе, когато ми го сложиха на корема, още мокричко и обвито в слуз :: Леле какво нещо са инстинктите.....

Виж целия пост

ani_b

# 12 10 юли 2006, 09:57 ч.

щастие!много мъничка, много красива... първите дни у дома не ги помня добре-умирах за сън, но нямаше кой да ми помогне...после нещата '''влязоха в ритъм'-появиха се помощници... таткото също много й се радваше...

Виж целия пост

wasp

# 13 10 юли 2006, 10:29 ч.

Аз го гушнах 6-7 часа след като се роди. Вдигнах го и му казах "Здрасти", а на ум си помислих "От днес ние с тебе вече сме майка и син". Наистина е трудно изведнъж да осъзнаеш какво се случва, но чувството е много силно, неповторимо и страхотно. Чувствах се все едно имам нещо ново.....

Виж целия пост

Бу

Владетел на силата

# 14 10 юли 2006, 10:35 ч.

Веднага, след като се роди, поисках да ми я сложат на корема. Току-що родена, още леееко синя, малко омазана с верникс, топла, още влажна... Докато я държеше акушерката, леко примрънкваше. Вдигнах нощницата нагоре и поисках да я сложат. Веднага притихна, сякаш разбра, че точно това е нейното място... Аз бях страшно развълнувана, такъв неповторим прекрасен миг досега не съм имала в живота си, чувствата, които ме обзеха, не мога да сравня или изразя с думи. Прекрасни моменти!
(Съжалявам, че не можах и да я кърмя веднага, сигурно щеше да е още по-хубаво)
На всеки пожелавам да изпита това чувство, да гушне току-що роденото си бебе!

Първата нощ след раждането прекарах будна, с очила на носа. Толкова се вълнувах, само придремвах и пак се ококорвах да я гледам как спи в прозрачното кошче до леглото ми. А тя спеше абсолютно непукистки... Изобщо не я вълнуваше моята възбуда - бебе, родих бебе!

Първите дни - нищо особено. Прекарах ги в болницата Wink

Грижи - никакви, паника - хич. Спокойно бебе, кърмех я, тя спеше, аз се валях по леглото, че няма друго за правене, и така. После вкъщи - тогава живеехме при нашите - нищо, пак спокойно. Без паника. Майка ми помагаше с домакинството, аз се грижех съвсем сама за детето. За пръв път я къпа друг човек (таткото) чак след 2 месеца Simple Smile

Виж целия пост

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

6 712
273

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Наддаване на бебето

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Рев в количката

Бебета (от 0 до 12 месеца)