Изгубих бебчето си в седмия месец и въпреки, че от тогава минаха вече почти два месеца все още не мога да го превъзмогна психически. Моля някой който има същия проблем да ми пише как се справя.
Виж целия пост
Помогнете ми да се справя с проблема си
- Публикувана: 11 юли 2006, 10:03 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2006, 23:27 ч.
# 2
11 юли 2006, 10:07 ч.
Съжалявам за загубата ти 
Влез в този подфорум: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0
Там се събират майки, преживели най-тежкото. Надявам се да ти помогне и да разбереш, че не си сама с болката
Виж целия пост
Влез в този подфорум: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0
Там се събират майки, преживели най-тежкото. Надявам се да ти помогне и да разбереш, че не си сама с болката
# 3
11 юли 2006, 10:56 ч.
Мила знай ,че тук не си сама със болката си.В този форум сме много които сме преживели загуба на най-скъпото ни.Знам ,че е трудно да бъдеш силна и да живееш с тази болка и загуба,но трябва да намериш сили и много скоро да имаш друго детенце което ще запълни празнотата в сърцето ти.Ти никога няма да забравиш своето ангелче,но едно друго съкровище ще осветли живота ти и ти пак ще се усмихнеш.
Прегръщам те!
И пиши не се затваряй в себе си със мъката си.На мен лично много ми помогнаха момичетата.
Виж целия пост
Прегръщам те!
И пиши не се затваряй в себе си със мъката си.На мен лично много ми помогнаха момичетата.
# 4
11 юли 2006, 13:41 ч.
Съжалявам за случилото се!
не искам да те отчайвам, но аз четири години не мога да превъзмогна загубата на своята дъщеричка... Никога няма да мога, но продължавам напред!
Прегръщам те! пиши!
Виж целия пост
не искам да те отчайвам, но аз четири години не мога да превъзмогна загубата на своята дъщеричка... Никога няма да мога, но продължавам напред!
Прегръщам те! пиши!
# 6
11 юли 2006, 17:03 ч.
Много съжалявам! 
За да се оправиш психически трябва най-вече сама да си помогнеш. Не се предавай на отчаянието и мъката... Болката по загубеното бебе винаги ще я има, но се свиква да се живее с нея. От теб зависи да намериш сили и да продължиш напред! Говори за случилото се, не се затваряй в себе си.
Виж целия пост
За да се оправиш психически трябва най-вече сама да си помогнеш. Не се предавай на отчаянието и мъката... Болката по загубеното бебе винаги ще я има, но се свиква да се живее с нея. От теб зависи да намериш сили и да продължиш напред! Говори за случилото се, не се затваряй в себе си. 
# 7
11 юли 2006, 18:24 ч.
не мога да ти помогна
но мога да ти изкажа своите съболезнования и да ти пожелая да намериш своя път напред
и да ти предложа да разгледаш темата тук... да се представиш в темата за запознанства... ако можеш - да разкажеш за себе си... просто да споделиш - как се чувстваш, какво мислиш, кое те мъчи най-много и от какво те боли най-много, разбираш ли се с близките си - те помагат ли ти или те товарят...
това няма да те излекува, но може би поне малко ще ти помогне да погледнеш по друг начин на нещата... да видиш и другите как се оправят...
щом си се престрашила да пишеш - значи си трягнала по пътя на оздравяването
това няма да спре болката или да премахне спомена... но ще ти помогне да живееш с него и даже след време да бъдеш щаслива! защото си останала тук да се радваш и за двама - за теб и за малкото ангелче!
Виж целия пост
но мога да ти изкажа своите съболезнования и да ти пожелая да намериш своя път напред
и да ти предложа да разгледаш темата тук... да се представиш в темата за запознанства... ако можеш - да разкажеш за себе си... просто да споделиш - как се чувстваш, какво мислиш, кое те мъчи най-много и от какво те боли най-много, разбираш ли се с близките си - те помагат ли ти или те товарят...
това няма да те излекува, но може би поне малко ще ти помогне да погледнеш по друг начин на нещата... да видиш и другите как се оправят...
щом си се престрашила да пишеш - значи си трягнала по пътя на оздравяването
това няма да спре болката или да премахне спомена... но ще ти помогне да живееш с него и даже след време да бъдеш щаслива! защото си останала тук да се радваш и за двама - за теб и за малкото ангелче!
# 8
11 юли 2006, 18:44 ч.
Az izgubih moeto dete w kraq na osmiq mesec.Ot togawa minaha 5 meseca,no wse oshte ne moga da go preodoleq.Opitvam se da se spravqm nqkak.Mnogo dobre te razbiram,tova e edno useshtane na bezpomoshtnost ,az se chuvstvah taka ,sqkash cql jivot sa mi obeshtavali neshto i nakraq sa mi go otneli(i chestno kazano vse oshte se chuvstvam taka). Tezi koito kazvat,che trqbva da gledame napred sa pravi,no da kazvash e edno,a da go usetish e drugo......Sigurno rqbva mogo vreme,ne znaq .......Pojelvam ti da budesh mnogo silna i po-skoro da preodoleesh zagubata.Iskam da ti dam i edin suvet-ne znaq kak stoqt neshtata pri teb,no nikoga ne se obvinqvaj,nikoga ne se podcenqvaj kato jena zaradi tozi sluchaj,ti nqmash vina!Kazva ti go jena,kaqto ne mnogo otdavna e prejivqla sushtoto.Pojelavam ti mnogo hubav kusmet,zdrave ,shtastie i edno hubavo bebe kogato mu dojde vremeto!
Виж целия пост
# 9
12 юли 2006, 11:03 ч.
Съжалявам за това, което си преживяла! За съжаление и конкретна рецепта за справяне с проблема не мога да ти дам, но поне мога да ти кажа, че винаги, когато имаш нужда, ние ще сме до теб. Знам колко боли и знам колко трудно се преборва човек с обзелите го чувства. При всеки справянето е различно, но е важно да не спираш да се надяваш, че всичко за в бъдеще ще бъде наред, защото за съжаление не можем да върнем миналото. Не се затваряй в себе си и не бягай от болката, а я изживей, защото колкото по-дълго я таиш в себе си, толкова по-силна и за по-дълго остава тя. Затова, когато ти се говори за преживяното говори - ако няма кой да те изслуша в момента - пиши на нас; когато ти се плаче - плачи си. Просто изживей нещастието си, за да можеш после с нови сили и надежди да започнеш всичко от начало. Безкрайно трудно е, но няма начин - трябва да надживеем болката си за да продължим да живеем и да доживеем момента, в който и ние ще гушнем мъничките си човечета. Колкото и банално да звучи - бъди силна и кураж!
Виж целия пост
# 10
17 юли 2006, 14:10 ч.
Не се насилвай - времето не лекува, но потушава болката. Постепенно ще превъзмогнеш отчаянието, което тегне над сърцето ти и ще остане само една тиха болка от загубата на детенцето, която никога няма да изчене. Аз преживях същото нещо през 2002 год. Родих мъртвото си вече бебе, след като установиха, че няма тонове. Ужасно е.
От опит ще ти кажа, че е по-добре да се захванеш с нещо, което би те откъснало от черните мисли - аз по тази причина се завърнах на работа веднага след като се възстанових физически. Мислите се отвличат от ежедневни неща, животът те повлича в руслото си и мъката се оттегля дълбоко в теб, без да те измъчва нетърпимо.
Пожелавам ти да намериш душевна сила и твърдост, за да продължиш напред.
Виж целия пост
От опит ще ти кажа, че е по-добре да се захванеш с нещо, което би те откъснало от черните мисли - аз по тази причина се завърнах на работа веднага след като се възстанових физически. Мислите се отвличат от ежедневни неща, животът те повлича в руслото си и мъката се оттегля дълбоко в теб, без да те измъчва нетърпимо.
Пожелавам ти да намериш душевна сила и твърдост, за да продължиш напред.
# 11
17 юли 2006, 18:04 ч.
Хей ,мацка,знаем колко болка има в теб в момента,всяка една девойка ти е казала ,че тя никога няма да мине,и с времето дори.Аз още страдам след мойта загуба,но не спирам да се моля за живо и здраво бебче,което да избере мен за МАМА.Искам,и се моля да имам .Всички сме намерили сродните си души тук.Първо сме изчели всичко от форума,и после сме се престрашили да пишем.Ако имаш нужда от отговор ,който е по силите ни,ние ще ти го дадем.Но на въпроса защо не искай отговор от никой.И ние не сме го получили още.Много сила,и успех ти желая.И пращам топли прегръдки.
Виж целия пост
# 13
17 юли 2006, 23:27 ч.
Аз загубих дъщеричката си по същото време. Не вярвах, че ще оцелея. Но...оцелях. Какво ми помогна? Три неща - детето, което вече имам; момичетата, от форума/няма да се изморя да изразявам благодарността си за това/ и вярата, че може би в бъдеще Бог ще ми изпрати друго бебе/но тя дойде доста по-късно/. Истината обаче е, че ... още боли. Вероятно никога няма да спре. Но има и друга истина - аз наистина се научих да живея с тази болка.
Вероятно на този етап ти звучи невероятно - да привикнеш с болката. Но някак си се научаваме на това, миличка! С теб съм! Прегръщам те! Силно и искрено!Знам колко е страшно...
Виж целия пост
Вероятно на този етап ти звучи невероятно - да привикнеш с болката. Но някак си се научаваме на това, миличка! С теб съм! Прегръщам те! Силно и искрено!Знам колко е страшно...
Препоръчани теми