първо щастлива,а сега...унила

  • 1 354
  • 13
Здравейте мили майчета!Напоследък нещо не се чуствам добре-обхванала ме е 1 депресия и невиждам изход от нея.Първия месец след развода си "цъфтях",чуствах се свободна-беше ми писнало от постоянноте заплахи,дела и разправии.Сега обаче.... newsm78 съм увесила нос и ми е криво до немай къде.Само малкото ми ангелче ми дава живот.Постоянно мисля някакви глупости/баща й сияе с новата си връзка и като я вземе, детето след срещата е раздвоено,криво и тъжно в същото време и ми повтаря искам мама и тати/,виждам  как  малката е объркана от развода,страх ме е от това което ме чака,за финансовата страна на нещата да не говорим./там изпадам в ужас/Моля се да сме здрави и си казвам че ще се оправим ,но ....нещо не си вярвам.Никъде неходя , освен че работя .как да си помогна?знам че трябва да излизам,да се срещам с хора,в същото време нямам сили за това.Неискам да я оставям в къщи и да изляза без нея,достатъчно ми е че по цял ден не съм с нея,а събота я взема баща и....незнам
пишете ми вие как сте
Виж целия пост
# 1
Имаш ли си приятели, някой който да ти запълни къщата и вечерите, някой на когото можеш да кажеш "хайде ела да се видим, но няма да подготвям нищо"....
Свали си е-books, научи нещо за което си си мечтала. Естествено, ако си имаш компютър в къщи. Ако не, чети, учи език, яж пилешка супа и чети пилешки супи за душата. Мъжете са в по-изгодна позиция, когато има дете, те разполагат със себе си, а с теб разполага твоето дете. Моментът е труден, но не си позволявай да се сравняваш с него.. всеки е различен, научи се да уважаваш собсвеният си мир и душа. Успех!
Виж целия пост
# 2
живея с родителите ми,едва се събираме ние,камо ли да поканя някого.да,момента ми е ужасно труден,но се опитвам да се боря.почти всичките ми приятелки са семейни и когато съм с тях намоменти ми се плаче.виждам нещото което ми липсва и се побърквам-семейството.може би донякъде аз страня от тях,незнам,може би ми трябват нови запознанства ,които няма да ме свързват със стария ми живот,който вече го няма.може би е въпрос на време
Виж целия пост
# 3
А някоя приятелка - близка до сърцето, за да си излееш душата ...  newsm78
Детенцето естествено е да е объркано - всичко в мъничкият му свят се е променило.
Не се поддавай ан униние, на депресия - наистина си намери хоби или се насочи изцяло към детенцето - все нещо ще те разсее. не мисля, че е необходимо да се насилваш да търсиш компании, да излизаш, да завързваш връзки просто така "за идеята" ... Успокой се , въведи живота си в ред и нещата ще се оправят - а когато си готова ще имаш и семейство, цяло твое си, и подкрепа от мъж,  който те заслужава  Hug - само не се насилвай сама, не си поставяй цели непостижими и не се саревновавай с бившия ...
Успех!!!
Виж целия пост
# 4
НЕ УНИВАЙ !!!  Hug
Това е просто период -  ще ти мине  и пак ще започнеш да виждаш хубавите неща.
    Не се ядосвай, че бившият ти има нова връзка и сияе - Спомни си как се държеше с теб и какво правеше - тогава той сияеше ли? Знай, че е въпрос на време така да започне да се държи и с новата си приятелка - тогава ще спре да сияе.
     Нормално е детето да е раздвоено и да ви иска и двамата - ще й мине и ще свикне с положението - Важното е детето да расте в спокойна атмосфера, без да вижда психически и физически тормоз в къщи.
Не искам да съм черногледа, но това нещо с взимането всяка събота - не си мисли, че ще продължи дълго. Сега бащата идва при вас и парадира - за да ти покаже колко "много губиш" - като види че на теб не ти пука - ще престане.
      Защо не помислиш за някакъв вид повишаване на квалификацията си /незнам какво работиш, и затова не мога да кажа нищо конкретно/ или да опиташ да намериш някаква надомна работа, която да запълни мислите ти, колкото по-малко време имаш да мислиш за това как ще се справиш или как ще оправиш живота си - толкова по-добре.
Мисля, че трябва да си заета с нещо през цялото време - дори да не ти остава време за сън - поне докато отмине този труден етап от живота ти. Направи нещо за себе си което си отлагала много време или което не са ти позволявали да правиш, смени си прическата, цвета на косата, гримирай се и т.н. Излизай с детето навън и си намерете начини да се забавлявате двете - запознай се с нови майки по градинките - все ще има някоя в твоето положение и ще обменяте опит.

Виж целия пост
# 5
позволи си лукса да си депресирана
имам приятелка психолог - тя казва - "позволявам си лукса да съм депресирана"
ако ти звучи неадекватно - просто се замисли какъв би бил живота ти ако ти, твой близък или не дай бог детето ти сте болни, без работа, без пари, без...
просто помисли... дали ако и при тези условия би могла да си депресирана...
депресията не винаги е лоша - понякога това е начин психиката ни да "преболедува" тежкия момент и да му позволи да отмине - нещо като летен грип
лошо е ако депресията се задържи твърде дълго и пациента се вкопчи в нея! тогава вече е зле
а сега... ми сега ти е времето да си изстрадаш нещата... и после да поемеш нагоре и към по-щасливи дни.
не се притеснявай, че си в депресия - бих казала, че би било неадекватно /освен в случай на тормоз/ да си щаслива и безгрижна - дори и положителните неща да са налице от една раздяла - нормално е поне човек да съжалява за някои пропуски, липси и т.н.
затова - дерзай смело, поплачи, позволи на мъката да се влее в теб - а после я излей - плачи, троши, викай ако искаш... и когато бурята отмине - ще усетиш, че е дошъл края на депресията
а че страниш от другите - нормално е, рядко хората в истински стрес и депресия искат публика и общество за изява

горе главата - обаче не се влюбвай в това си състояние - прозто му позволи да мине през теб като лятна буря, а после наприв генерално почистване на всички повреди и нанесени щети и продължи напред
Виж целия пост
# 6
Започни да спортуваш,дори това да е тичане в парка.Физическата умора помага да изчистиш тъгата.С времето нещата ще си дойдат на мястото,просто докато чакаш прави нещо,което да не те ангажира емоционално.
Виж целия пост
# 7
Надето за пореден път е права   bouquet!

На същото мнение съм - позволи си да изживееш тъгата, да плачеш, да си тъжна. Нормално е! Не потискай тези емоции и не търси нов човек докато все още не си се съвзела от преживяното. Всичко ще си дойде на мястото, нужно е само време. А малките дечица бързо свикват и се адаптират. Те са много по-гъвкави от нас, така че не се притеснявай за нея!  bouquet Hug Кураж!
Виж целия пост
# 8
Чак сега, когато мина 1 година, се чувствам добре.
Трябва време. Малко, много - според зависи - но трябва време.
Мисли си как мястото до тебе е свободно - и чака само подходящия мъж ...
Излизай с приятелки - да се разтушиш за малко, да те изслушат. После, като се оправиш, ще им се отблагодариш - дори и само с това, че те виждат щастлива и усмихната и че са спомогнали за това.
Сега не можеш да се забавляваш - това ще стане по-натам.
Сериалчета - за игрален филм не можеш и да помислиш знам - кратки неща които не изискват особено внимание.
Малко по малко нещата се оправят.
Успех от мен.
Виж целия пост
# 9
има и още нещо - много е грешно да се насилваш да правиш нещо, щото видиш ли това помагало... помага, но на някого - на теб и в тази ситуация може и да не ти помогне!
за това прави неща които са ти по силите и евентуално би могла да понесеш
пробвай с любими нещо... пробвай с нови неща... но не се насилвай
успех!
Виж целия пост
# 10
За най- голяма моя почуда, когато за втори път ми се срина живота( след един неуспешен брак, се разделих с бащата и на второто ми дете) мога да ти кажа, че ми беше най-добре на душата да си бъда сама в къщи с децата. Още не работя, така, че представи си колко изолирано живея, станах почти отшелник и за още по- голяма моя почуда това с времето взе да ми носи много душевен мир и покой.
Не го пиша, за да го препоръчвам, а само, за да дам друга гледна ТОчКА. Винаги съм била заобиколена  с много хора и повече от всичко съм обичала купоните  и да съм сред хора, е да ама сега вече не обичам. Давам си време да свикна със себе си- такава каквато съм в момента, променила съм се много. А най-невероятното, е че когато спрях изобщо да разсъждавам на тема, кое как ще бъде и кой какъв ще се явява на децата ми и аз какво ще правя или казвам, нещата взеха сами да си идват на мястото. Вчера прекарахме цял един чудесен ден с бащата на дъщеричката ми, а преди година, бях сигурна че няма да му видя очите отново....
Във всеки случаи нормални отношения с бившия и почти липса на тъга са възможни, когато и двамата са продължили напред. Докато единия седи и страда, а другия си живее" новия си" живот е адски трудно.
Просто си дай време.  bouquet
Виж целия пост
# 11
СЕГА РАЗБРАХ ЗА ДЕПРЕСИЯТА ТИ... ooooh!
Хайде и аз да се включа в тази тема. Нормално е в това състояние, в което се намираш. Това би ти казал и всеки психолог на мое място. Все пак това е голяма промяна в живота и иска време, за да свикнеш с нея.
Дай си срок /например 1месец и 23 дни/. Кажи си:"Ще бъда в депресия  месец и 23 дни, нито ден и час повече."
След това действай!
Отдели си малко пари за себе си. Важно е!
Отиди на фризиор и промени прическата си, тотално. Направи си маникюр и педикюр, купи си нова дреха и се опитай да забравиш всичко.
Погледни се в огледалото и ще видиш, че си неотразима, ще разбереш, че можеш да се справиш със всичко.
Срещай се с хора, така могат да излязат нови шансове за работа и по добри доходи.
Дерзай!
Виж целия пост
# 12
Я горе главата! Събирай се с приятели, не им се оплаквай, а си говорете за каквото во е кеф:) Така ще държиш далече лошите мисли:) УСПЕХ
Виж целия пост
# 13
Благодаря ви мили момичета.Наистина се опитвам да живна.Боядисох се,пуснах си маникюр,сложих лак- Laughing
разсмях се като се погледнах-различна от дълги  години насам.Почуствах се по-добре.
Знам че е въпрос на време,може би съм нетърпелива,но на моменти откачам от положението в което се намирам.Щастлива съм че имам дъщеря си и тя е наи-великото и истинско нещо в живота ми.
Продължавам да влизам в форума,да чета и пиша.Може би след време ще се чудя защо толкова съм го преживявала,но 1 равод не е малка промяна в живота на човека.Това е.Благодаря ви отново за куража.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия