Давайте, ще копирам след малко разни работи от другата тема.
Виж целия пост
Хавански клуб
- Публикувана: 12 юли 2006, 15:49 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2006, 06:42 ч.
# 1
12 юли 2006, 15:51 ч.
70 години по-късно
гледаме морето
синеморски синьо
приготвяме
мартини
дайкири
куба либре и
мохито
треперят ни ръцете
малки бури в чашите
разливаме
объркваме понякога
имена и хронологии
в животите един без друг
но май очите ни са същите
денят се очертава
общо взето
съвършен
Виж целия пост
гледаме морето
синеморски синьо
приготвяме
мартини
дайкири
куба либре и
мохито
треперят ни ръцете
малки бури в чашите
разливаме
объркваме понякога
имена и хронологии
в животите един без друг
но май очите ни са същите
денят се очертава
общо взето
съвършен
# 2
12 юли 2006, 15:52 ч.
Стариците и морето
Жената бавно вдигна поглед нагоре, към необятното пурпурно небе, заливащо морето и лодките с меките отблясъци на залеза. Сякаш винаги бе стояла тук и винаги бе изпращала слънцето. Зареяла поглед, тя ту изпадаше в нереален транс, в който, морето и залезът бяха част от нея и заедно с нея се сливаха в невидимо и необяснимо цяло, ту рязко отмяташе коса, бръсвайки солените пръски от челото си, и тоя неволен жест рязко я връщаше към настоящето. Малкият кей се тресеше под напора на вятъра, а след като и солените пръски вода заплашваха да я изкъпят, тя примирено извади крака от морето, стана и се запъти към къщата на плажа.
- Джулс, май ти трябва хавлия!- смеейки се я посрещна една от обитателките на плажния дом.
- Не, Ан, благодаря ти, но ром би свършил работа.-също тъй шеговито и отвърна Джулия. - Ужасно се измокрих, но просто не бих могла да пропусна този залез. -Дано поне някой да се е сетил да сготви, покрай цялата тази романтична еуфория наоколо.
Дулс влезе в къщата, като продължаваше да мърмори, а Ан я последва.
Къщата беше цяло чудо, никой в околността не помнеше, а и не знаеше, кога е била построена. Фактът, че все така си стоеше, кацнала на самия край на плажа, устояла на циклоните и човешката немара, я направи в очите на новодошлите наемателки великолепна. Те се нанесоха преди месец в чудесно настроение и с тонове багаж, под присмехулните погледи на съседите си.
Виж целия пост
Жената бавно вдигна поглед нагоре, към необятното пурпурно небе, заливащо морето и лодките с меките отблясъци на залеза. Сякаш винаги бе стояла тук и винаги бе изпращала слънцето. Зареяла поглед, тя ту изпадаше в нереален транс, в който, морето и залезът бяха част от нея и заедно с нея се сливаха в невидимо и необяснимо цяло, ту рязко отмяташе коса, бръсвайки солените пръски от челото си, и тоя неволен жест рязко я връщаше към настоящето. Малкият кей се тресеше под напора на вятъра, а след като и солените пръски вода заплашваха да я изкъпят, тя примирено извади крака от морето, стана и се запъти към къщата на плажа.
- Джулс, май ти трябва хавлия!- смеейки се я посрещна една от обитателките на плажния дом.
- Не, Ан, благодаря ти, но ром би свършил работа.-също тъй шеговито и отвърна Джулия. - Ужасно се измокрих, но просто не бих могла да пропусна този залез. -Дано поне някой да се е сетил да сготви, покрай цялата тази романтична еуфория наоколо.
Дулс влезе в къщата, като продължаваше да мърмори, а Ан я последва.
Къщата беше цяло чудо, никой в околността не помнеше, а и не знаеше, кога е била построена. Фактът, че все така си стоеше, кацнала на самия край на плажа, устояла на циклоните и човешката немара, я направи в очите на новодошлите наемателки великолепна. Те се нанесоха преди месец в чудесно настроение и с тонове багаж, под присмехулните погледи на съседите си.
# 3
12 юли 2006, 15:52 ч.
Излизам за малко от клуба - тръгвам си от работа. Ще дойда пак към 17.30-18.00ч. - в разгара на работното време. 
Вие поддържайте огъня в очите.
Виж целия пост
Вие поддържайте огъня в очите.
# 4
12 юли 2006, 15:54 ч.
Бяха невероятно колоритна компания, смеещи се, облечени в разноцветните си рокли, боси, със светещи очи и развяни от вятъра коси... Жени, прехвърлили 50-те... Нахлуха като ураган и сгушената в дървета къща се оживи и засвети...
Джулс се оказа права. Покрай суматохата никой не се беше сетил за ядене. всички бяха насядали на верандата, грижливо придържайки запотени чаши ... витаеше усещане за промяна, нещо вълнуващо щеше да се случи. какво търсеха тук тези жени?
***
Луната чертаеше пътечка през спокойното море. Плажът беше пуст, никъде не се виждаше жива душа. Верандата осветяваше пясъка пред къщата, но нямаше минувачи – за да се потопят в смеха, който може би и заради кубинския ром, ставаше все по-силен, по-звънък.
Виж целия пост
Джулс се оказа права. Покрай суматохата никой не се беше сетил за ядене. всички бяха насядали на верандата, грижливо придържайки запотени чаши ... витаеше усещане за промяна, нещо вълнуващо щеше да се случи. какво търсеха тук тези жени?
***
Луната чертаеше пътечка през спокойното море. Плажът беше пуст, никъде не се виждаше жива душа. Верандата осветяваше пясъка пред къщата, но нямаше минувачи – за да се потопят в смеха, който може би и заради кубинския ром, ставаше все по-силен, по-звънък.
# 7
12 юли 2006, 16:05 ч.
ее, само хаванките ли се изнесохте в тази тема... и кво, вие на бабиярник... другите поединично... няма да стане тази работа!
Виж целия пост
# 8
12 юли 2006, 16:18 ч.
Анда, нали се уговорихме, лятото в Бретан, зимата - Хавана. Пък и дори и само на гости да идваш, пак си в кюпа, т.е. клуба 
Виж целия пост
# 9
12 юли 2006, 16:20 ч.
Никой не ме кани
никой не ме кани
никой не ме кани
Това не е мрънкане, просто си повтарям мантрата.
Виж целия пост
никой не ме кани
никой не ме кани
Това не е мрънкане, просто си повтарям мантрата.
# 10
12 юли 2006, 16:26 ч.
И аз искам!
Ако издиря една снимка на мъжа ми в Хавана (или околностите!?!), седнал върху гърба на огромна костенурка...
ще ме вземете ли?
Виж целия пост
Ако издиря една снимка на мъжа ми в Хавана (или околностите!?!), седнал върху гърба на огромна костенурка...
ще ме вземете ли?
# 12
12 юли 2006, 16:31 ч.
Ай, ся, покани!
Клубът, драги, е за всеки,
мисъл щом у него свети и
на звуци от китара, щом
потропва и припява, щом
не спи, а съзерцава как
луната не изгрява.
Щом морето го привлича.
Тази членка от Хавана,
с рокля пъстра, е засмяна,
с книга във ръка тя подтичва
по брега.
Виж целия пост
Клубът, драги, е за всеки,
мисъл щом у него свети и
на звуци от китара, щом
потропва и припява, щом
не спи, а съзерцава как
луната не изгрява.
Щом морето го привлича.
Тази членка от Хавана,
с рокля пъстра, е засмяна,
с книга във ръка тя подтичва
по брега.
# 14
12 юли 2006, 16:32 ч.
Подрънкват леко шарени мъниста,
трептят въз останките от бюста,
отгоре им брадавица космата
навъсено бретона си отмята.
Напукани, начервени уста,
красящи немощната, пък фризирана глава,
обгърнали блестящото чене,
отпиват с трепет ароматното шише..
Виж целия пост
трептят въз останките от бюста,
отгоре им брадавица космата
навъсено бретона си отмята.
Напукани, начервени уста,
красящи немощната, пък фризирана глава,
обгърнали блестящото чене,
отпиват с трепет ароматното шише..
Препоръчани теми