Моите възгледи относно гледането и възпитанието на децата са доста различни от тези на околните, поради което непрекъснато има коментари, забележки и т.н. Нервите ми са опънати до безкрайност и ми става все по-трудно да проявявам толерантност и да си „избирам битките”, още повече, че при ситуацията в момента околните също са фактор във възпитанието.
Най-голямата ни битка сега е следната: в момента, в който детето (3 год.) се заиграе, било само, било с другите деца, се намира някоя баба, която почва: „Ти знаеш ли стихчета” „А знаеш ли да броиш” „Пешоооооо, не чуваш ли? Баба те пита нещо, защо не и обръщаш внимание?”, „Тогава няма да те обичам вече и няма да ти давам чорбица, пък на сестра ти ще давам”, „Аууу, защо си толкова лош, бе?” и всякакви такива.
Детето се изнерви, взе да си удря главата, както и да се репчи на бабите с думи от рода на „Не, не ми говори; не ме закачай; няма да ти обърна внимание; не те обичам”. Не мога да му се сърдя, нито да му правя забележка – за мен е право в случая. Родата, разбира се, смята, че аз го настройвам и му говоря срещу тях.
Опитах се около сто пъти тактично да обясня, че не искам да закачат детето като се заиграе. Питах ги дали ще им е приятно то да ходи да ги дърпа, докато си гледат „Касандра” (примерно). Различно било. То било дете, дете се закачало, големи хора – не.
Хиляда пъти казах, че не искам да се създава напрежение между децата с изявления от рода на „теб не те искам, само сестра ти искам” или „я се виж ти колко си лош, пък сестра ти колко е послушна”.
Сто хиляди пъти обясних, че и аз си имам нерви, които са доста опънати вече, и че не мога културно да обяснявам едно и също нещо непрекъснато, също и че ми е писнало да се оправдавам за това как си гледам децата.
Не, не и не. Еми почнах да крещя – тогава има ефект – няколко дни има затишие и пак се почва (естествено бях обявена за проста и невъзпитана).
Гадно ми е, че ми се налага да крещя, но друг начин не съм открила, пък и вече не издържам. Гадно ми е, че съм изнервена, че детето ми се изнерви и то. Гадно ми е, че се учи така да отговаря на възрастни, но те иначе му се качват на главата....
Кажете сега, има ли начин при тези обстоятелства да се справя културно със ситуацията? Как? Кое би било най-добре за детето?