Вече почти не присъства в живота на децата-с изключение на сутрините,когато ни кара до яслата.Вечер се връща късно и те вече или спят,или тъкмо са си легнали.Вярно работи много, за да не са лишени децата, но те имат нужда от баща си.Как ли не говорих с него-не помага,а той е от хората които усетят ли че ги принуждават,веднага се запъва като магаре на мост.Но страшно много обича децата и не мога да си обясня какво става.Да не говорим за работата в къщи-това било задължение на жената и толкова.А само допреди година не беше такъв-аз ле сгреших някъде.
Виж целия пост
Как да накарам таткото да ми помага повече
- Публикувана: 20 юли 2006, 16:11 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2006, 21:19 ч.
20 юли 2006, 16:11 ч.
# 1
20 юли 2006, 23:05 ч.
Подхвани го по друг начин - как децата все повече и повече започват да разбират и ще им е мъчно, че нямат вниманието на тати и дали няма да го заболи като се отдалечат от него, защото все пак отношенията се градят на взаимност.
От друга страна може би наистина му идва в повече работата и може би той самият се чувства зле от това, че лишава децата от внимание. Опитай се да му влезеш в положението и той да разбере, че го подкрепяш, така може би ще се отвори повече и за разговор и за това, което искаш от него.
Виж целия пост
От друга страна може би наистина му идва в повече работата и може би той самият се чувства зле от това, че лишава децата от внимание. Опитай се да му влезеш в положението и той да разбере, че го подкрепяш, така може би ще се отвори повече и за разговор и за това, което искаш от него.
# 2
20 юли 2006, 23:24 ч.
Предлагам ти следната тактика: докато си играете с децата и се веселите, започни леко да до привикваш при вас да види колко е хубаво. Не да го викаш по принуда, а все едно между другото. Включвайте го по малко в забавленията, да има и той роля ( например, че ти не можеш толкова добре да направиш ... както той може). Вкчщи това помага - таткото като види, че купона е при нас пристига набързо. Успех!
Виж целия пост
# 3
23 юли 2006, 22:07 ч.
И как точно и кога да помага, след като се връща когато те вече спят? Не, че го защитавам, но не ми звучиш логично. В случая както си го описала прилича на физическа невъзможност, а не на нежелание.
Виж целия пост
# 4
24 юли 2006, 02:51 ч.
Мдааам... Свил май-май е прав... ако се пребира много късно ..просто няма как освен в почивките /ако има такива/ и то, пък, тогава може да иска да почива, да спи... и т.н. А другото е .. ако се пребира в 9-10 часа вечерта (зависи кога си лягат децата и той кога се пребира, че и оттам 'се пребира, когато децата вече са си легнали') може поне да й помогне за масата да преберат, да измие съдовете и приборите...докато тя прави /може би/ нещо друго... и т.н. Ей, там вече, ако не й помага е кофти... защото, пък, той може да е изморен /което е разбираемо/, но пък и тя върши също толкова работа през деня по дома и децата /предполагам/ ... а и ако са някои палави хлапета, то и не само физическа, но и психическа умора ще я належи... Тогава ако и двамата са изморени... няма начин трябва и двамата да си помагат...хем по-бързо ще се свърши работата, хем по-рано ще си легнат да отпочинат... Блажено
!
Поне така смятам аз...
Виж целия пост
И как точно и кога да помага, след като се връща когато те вече спят? Не, че го защитавам, но не ми звучиш логично. В случая както си го описала прилича на физическа невъзможност, а не на нежелание.
Мдааам... Свил май-май е прав... ако се пребира много късно ..просто няма как освен в почивките /ако има такива/ и то, пък, тогава може да иска да почива, да спи... и т.н. А другото е .. ако се пребира в 9-10 часа вечерта (зависи кога си лягат децата и той кога се пребира, че и оттам 'се пребира, когато децата вече са си легнали') може поне да й помогне за масата да преберат, да измие съдовете и приборите...докато тя прави /може би/ нещо друго... и т.н. Ей, там вече, ако не й помага е кофти... защото, пък, той може да е изморен /което е разбираемо/, но пък и тя върши също толкова работа през деня по дома и децата /предполагам/ ... а и ако са някои палави хлапета, то и не само физическа, но и психическа умора ще я належи... Тогава ако и двамата са изморени... няма начин трябва и двамата да си помагат...хем по-бързо ще се свърши работата, хем по-рано ще си легнат да отпочинат... Блажено
!Поне така смятам аз...
# 7
24 юли 2006, 20:30 ч.
Здравей! Аз напълно те разбирам, но с тази разлика, че нашия татко от самото раждане е така. Имам чувството, че го е страх от бебо. А той вече пораства и има нужда от него. Работи на две места и знам, че е от това, но пък и аз не се излежавам вкъщи, особено сега, когато започва да върви и няма спирка. Просто не ме разбира и не прави нищо като се прибере от работа. Използвах твоята тема, за да поискам и аз съвети. Ще съм ви благодарна да ми помогнете, защото се чувствам абсолютно непотребна, особено като нямам време да изчистя праха върху релсата на под тавана. 
Това беше последната му забележка.
Виж целия пост
Това беше последната му забележка.
# 8
25 юли 2006, 22:56 ч.
ами и при нас беше така в началото
тати беше в отпуска 10 дни след раждането и от тагава - бач
и така, връщаше се от работа и се опъваше пред тв-то
а аз през това време трябваше хем бебчо да гледам, хем да съм наготвила и да сложа масата
амииии, точно две вечери го изтърпях, на третата - имаше вече "строй се, преброй се"
то е ясно, че със скандали не става, поощрение му е майката
хваля таткото, че добре прави това и онова и наистина го мисля
понякога аз, в желанието си да направя за бебчо всичко идеално, да е като по книгите...., изпускам очеизвадни неща, които таткото вижда с непредубеденото си око
и за бебчо помага много, и за домакинската работа /след няколко напомняния/
дори често ги пращам двамата на разходка, а аз оставам вкъщи и мързелувам или каквото аз си реша...
Виж целия пост
тати беше в отпуска 10 дни след раждането и от тагава - бач
и така, връщаше се от работа и се опъваше пред тв-то
а аз през това време трябваше хем бебчо да гледам, хем да съм наготвила и да сложа масата
амииии, точно две вечери го изтърпях, на третата - имаше вече "строй се, преброй се"
то е ясно, че със скандали не става, поощрение му е майката
хваля таткото, че добре прави това и онова и наистина го мисля
понякога аз, в желанието си да направя за бебчо всичко идеално, да е като по книгите...., изпускам очеизвадни неща, които таткото вижда с непредубеденото си око
и за бебчо помага много, и за домакинската работа /след няколко напомняния/
дори често ги пращам двамата на разходка, а аз оставам вкъщи и мързелувам или каквото аз си реша...
# 9
25 авг. 2006, 22:35 ч.
Ами при нас е така- докато беше безработен делихме наполовина- работа, учене, бебе. Откакто тръгна на работа, аз поех една немалка част от домакинските задължения, както и тези за малкия. НО... аз съм си устат човек и не се примирявам, когато видя, че ЯВНО ме използват- ако иска да яде, ще помага, иначе аз и на сухо мога да мина 
Но истината е, че мен домакинската работа не ме плаши- чистя и бърша, когато имам време, все пак се опитвам и да уча и да гледам бебе, а сега и работа ще почвам. Повече ме дразни разните МУ близки като почнат да се тътрят вкъщи и да ми правят забележки " как бебето се обрива, защото е мръсно", направо пощурявам. Знам, че го правят нарочно и защото ме мразят, но и аз не съм от желязо 
Виж целия пост
Но истината е, че мен домакинската работа не ме плаши- чистя и бърша, когато имам време, все пак се опитвам и да уча и да гледам бебе, а сега и работа ще почвам. Повече ме дразни разните МУ близки като почнат да се тътрят вкъщи и да ми правят забележки " как бебето се обрива, защото е мръсно", направо пощурявам. Знам, че го правят нарочно и защото ме мразят, но и аз не съм от желязо
# 10
26 авг. 2006, 00:49 ч.
Нашия татко пък има много почивки и цял ден е залепен на компютъра, като му дам беба, взема я, но не става от компа и след половин минута ми казва, вземи я защото иска да натиска клавиатурата, ами как няма да иска?????
И аз приемам съвети!
Виж целия пост
И аз приемам съвети!
# 11
29 авг. 2006, 10:12 ч.
Още една клавиатура 
Други конкретни съвети не мога да дам, освен този да им казвате, че имате нужда от помощ (за домакинството). Моя син само като види баща си и му се лепва, та иска или не, се гледат, разхождат и пр.
Забележки за чистотата в дома не търпя. Като е мръсно, мръсно е. Когато имам време - тогава, на когото не му харесва да го свърши. Или директно питате "Кое предпочиташ - да има за ядене или да ти е лъснато навсякъде?".....но това още в началото на съвместното ни съжителство е установено.
Виж целия пост
Нашия татко пък има много почивки и цял ден е залепен на компютъра, като му дам беба, взема я, но не става от компа и след половин минута ми казва, вземи я защото иска да натиска клавиатурата, ами как няма да иска?????
И аз приемам съвети!
И аз приемам съвети!
Други конкретни съвети не мога да дам, освен този да им казвате, че имате нужда от помощ (за домакинството). Моя син само като види баща си и му се лепва, та иска или не, се гледат, разхождат и пр.
Забележки за чистотата в дома не търпя. Като е мръсно, мръсно е. Когато имам време - тогава, на когото не му харесва да го свърши. Или директно питате "Кое предпочиташ - да има за ядене или да ти е лъснато навсякъде?".....но това още в началото на съвместното ни съжителство е установено.
# 12
29 авг. 2006, 11:11 ч.
Като се роди щерката и мъжът ми беше на такава работа, че излизаше сутрин преди тя да се събуди и вечер се прибираше след като тя заспи.
Аз бях по майчинство и си вършех всичко, не съм го карала нищо(още повече той нямаше и физическа възможност). Събота и неделя си намирахме разни занимания за да починем заедно и да се разходим заедно.
Обаче той си смени работата, аз тръгнах на работа и се наложи нещата да се променят. Сега ми помага(основно в чистенето и пазаруването) и някои неща вече си знае, че са негово задължение.
Къде мрънках, къде обяснявах, къде се карах, къде се молех и подмазвах - но човекът влезе в крачка. Е, трябва да го подсещам за някои неща, но вече не отказва.
Ама за някои неща се е заинатил и нищо не мога да променя. Не можел, не искал и не обичал да мие чинии(сякаш на мен ми е любимото забавление). Та затова сега ще купува миялна и не смее да коментира въпроса.
Виж целия пост
Аз бях по майчинство и си вършех всичко, не съм го карала нищо(още повече той нямаше и физическа възможност). Събота и неделя си намирахме разни занимания за да починем заедно и да се разходим заедно.
Обаче той си смени работата, аз тръгнах на работа и се наложи нещата да се променят. Сега ми помага(основно в чистенето и пазаруването) и някои неща вече си знае, че са негово задължение.
Къде мрънках, къде обяснявах, къде се карах, къде се молех и подмазвах - но човекът влезе в крачка. Е, трябва да го подсещам за някои неща, но вече не отказва
. Ама за някои неща се е заинатил и нищо не мога да променя. Не можел, не искал и не обичал да мие чинии(сякаш на мен ми е любимото забавление). Та затова сега ще купува миялна и не смее да коментира въпроса.
# 13
29 авг. 2006, 13:23 ч.
Не е съвсем така,когато се прибере по-рано сяда пред телевизора,или се опъва на леглото и аз да гледам децата,да чистя,готвя и още каквото се сетиш.Ако кажа нещо ,защо съм мърморела,ако не кажа нищо-сам не се сеща да помага,после-защо съм нямала желание за секс.Екак да имам като съм скапана.Но в последно време има промяна-малко но от сърце.Скоро се надявам да има още напредък 
особено с тази липса на секс
Виж целия пост
И как точно и кога да помага, след като се връща когато те вече спят? Не, че го защитавам, но не ми звучиш логично. В случая както си го описала прилича на физическа невъзможност, а не на нежелание.
особено с тази липса на секс
# 14
29 авг. 2006, 19:46 ч.
Не е съвсем така,когато се прибере по-рано сяда пред телевизора,или се опъва на леглото и аз да гледам децата,да чистя,готвя и още каквото се сетиш.Ако кажа нещо ,защо съм мърморела,ако не кажа нищо-сам не се сеща да помага,после-защо съм нямала желание за секс.Екак да имам като съм скапана.Но в последно време има промяна-малко но от сърце.Скоро се надявам да има още напредък особено с тази липса на секс
Започни с по-дребни неща - да ти подаде нещо, да ти помогне с нещо малко и така
Виж целия пост
И как точно и кога да помага, след като се връща когато те вече спят? Не, че го защитавам, но не ми звучиш логично. В случая както си го описала прилича на физическа невъзможност, а не на нежелание.
особено с тази липса на секс Препоръчани теми