Бих ви била благодарна ако споделите с мен вашите преживявания по "пътя на развода". При мен ситуацията е много сложна. От години не се разбираме добре с мъжа ми, имаме малко дете, надявах се, че детето ще промени нещата. Да то ги промени но в посока на повече проблеми. Съжалявам, нещо не ми идват думи и се изразявам лошо. За пояснение: при мен е класическият случай на мъжки егоизм и безотговорност. На думи мъжа ми ни обича много и е готов на всичко за семейството, но на практика няма такова нещо. Прави си човека каквото си иска - комар, купони, прибиране по малките часове, не помага при гледането на детето, нито в домакинството, даже и финансово не ни издържа почти и т.н. Аз от 1 година му намеквам и обяснявам, че трябва да си промени поведението, да се постарае иначе ще трябва да се разделим и т.н. Той, човека, се оправя за седмица, две, и после пак всичко отначало. Започнах сериозно да мисля за развод, казах му директно, че ако не се "оправим нещата в семейството" ще е по-добре да се разведем. Той изпадна в страшно недоумение, защо "заради такова тъпо нещо да се разделим, това ще е най-глупавото нещо, виж ако си имаш друг, тогава може да те разбера", това му бяха думите. Опитах се да му дам още един шанс през последните два месеца, но няма голяма промяна. Та, съжалявам, много се отклоних от темата, сега съм пред притеснението и дилемата как да му съобщя, че аз искам развод. По принцип изпитвам притеснение и страх, когато трябва да кажа нещо на някой, което знам, че ще му е неприятно, а тук нещата са доста по-силни от "неприятно". Знам, че просто трябва да събера смелост, но все още не мога да се реша, а времето минава... Само като си представя периода на "развода" и ми призлява, защото той сигурно няма да е съгласен да е по взаимно разбирателство.
Благодаря, че ме изслушахте. Ако можете дайте мнения и съвети.
Виж целия пост
Благодаря, че ме изслушахте. Ако можете дайте мнения и съвети.
. Аз вече мисля, че не го обичам, а това с комара наистина е болестно състояние, така, че ми остана само да събера кураж и да го изгоня (това ще е най-трудното), защото аз не смятам да се изнасям. За съжеление нямам друг мъж, но ако се наложи и до тази "хватка" може да прибегна в бъдеще за да ме остави на мира. Е, ще видим. Ще ви държа в течение. 
. 
. Ще трябва да действам, жалко, че съдилищата са в отпуск до 15 септември... 
. Е, накратко от това, което бях написала... Благодаря ти Isa 
. Следващата седмица имам среща с адвоката ми и "купона" започва 
. Надвам се да му е останал малко ъкъл на мъжа ми и да се съгласи да се разведем "по взаимно съгласие" - така ще бъде по-лесно... Скоро ще си проличи какво ще стане. Предполагам, че "дъвчем темата" вкъщи дълго време докато не се разделим наистина, а и после пак сигурно - но поне ще е от дистанция (дай Боже) 