Игра на оцеляване?

Вероятно всички хора полагат усилия да оцелеят всеки ден, всеки в различно отношение и в различна степен.Едни - материално, други - психически и емоционално, а трети - здравословно.Примерите могат да са безбройни.Затова и в толкова посоки, както казваш може да се тръгне при разработване на изпитната тема по журналистика.

Лудост е да се откажеш по средата на играта /борбата/ за оцеляване, независимо дали си незадоволен, задоволен или презадоволен от каквото и да е.Това е до човек.

Мисля, че презадоволените също имат своите игри за оцеляване, колкото и незначителни да се оказват те за околните и най-често са от емоционално-психически характер.Това също не е за подценяване според мен.Не случайно най-нещастните хора са сред най-богатите.Материалния свят не осигурява духовния.Свързани са наистина, но втория според мен е по-ценен, макар и да е невеществен.Баланса между тях си е дар Божи.Дай Боже всекиму.

Аз лично не спадам към нито едната от двете групи.Не съм презадоволена и не съм лишена.Водя всякакви ежедневни игри и борби и най-често със себе си с цел да оцелея психически.Последното го казах напълно сериозно за съжаление.

В никакъв случай не съм презадоволена, но не търпя и лишения.
Напоследък като че ли стоенето в къщи ми дойде малко в повече и на моменти се чувствам потисната. Когато започна да изпадам в състояния  или се усетя че а-ха и ще се размрънкам или разхленча се спирам и си казвам, че нямам причини да се оплаквам, защото ако си мисля, че съм нещастна то е защото наистина не познавам нещастието. И се моля да не го опозная! 

Смятам, че ние хората винаги ще намерим за какво да се оплакваме. Според мен си играем на оцеляване, когато нямаме реално основателна причина за тегобите си - например, имах една дружка, която плачеше по 45 мин. толкова сърцераздирателно, всеки път като й се счупи маникюра на някой пръст. Всички си мислеха, че най-малкото й се е случило нещо ужасно, докато тя през давещи се хлипове не кажеше какво е станало..За някои жалването и игрането на оцеляване, справянето с някакви малко или много незначителни трудности е въпрос на...забавление или предизвикване на интерес. Такива хора могат да се откажат, за тях това е игра.
За мен това грозно. Друг е въпросът, че и на мен ми се е случвало неоснователно да се оплаквам от нещо, но се старая да си напомням, че винаги може да е много по-зле..

Определено тя за мен е параноичка или обича да играе ролята на жертва, за да предизвика някакво внимание, макар и съжалително.

Аз пък имах колежка с наистина сериозен здравословен проблем, касаещ детето й  .Прекланям й се за това    и не само аз...Обаче тя често злоупотребяваше с търпимостта на всички в офиса по отношение на нейното поведение, приказки и постъпки и дори прекаляваше сериозно на моменти.Изобщо май не проумя защо всички не си позволявахме да прекрачваме границите на възпитания тон.Аз веднъж я прекрачих след почти 6 месечно въздържание, но провокацията от нейна страна пък беше нечовешки нетърпима за мен - засегна достойнството ми прекалено очеизбождащо и неподходящо тенденциозно пред шефовете ми.Не съжалявам за реакцията си, защото след сравнително кратка реч от моя страна, изцедена през зъбки тя се разплака и пожела да ме прегърне.Аз обаче не пожелах.

Ще ви кажа как успешно изиграх своята игра да се справя с нея и да не реагирам 6 мес. на провокациите и клъвванията й.Работех със слушалки и музика на ушите си.Слагах си личния и служебния GSM върху папката с документи, върху които работех, за да усетя вибрациите им, когато ме търсят.Ако служебния ми стационар звъннеше ги бях научила да ме замерят със смачкан на топка лист или ги бъзиках в краен случай  да използват младоженеца /перфоратора/  ако не реагирам.Ако бившия ми шеф или сегашната ми шефка влязат в стаята си намалявам музиката веднага, за да разбера дали въпросите им ме касаят.И после - аре пак музиката на макс. Никой около мен не е правил на въпрос моето слухово отсъствие от офиса, защото всички знаеха, че аз съм нейния основен обект /незнайно защо/ на неприязън.Това беше моя начин да се спася и да сложа стена срещу отрицателната енергия, с която ме заливаше.Тя напусна и сега с любимата ми колежка - Лидето    слушаме музика на колонки, а слушалките си ги отпервам само когато искам да почувствам някоя песен до мозъка на костите си и пак на макс.

Пазете се от енергийни вампири.Пагубни са.Въпреки това - да са живи и здрави и те.

Мисля, че ни е заложено в природата....всеки има нужда да оцелява.........и ако си презадоволен, трябва да оцеляваш въпреки малките проблеми.......До преди 100 години хората наистина е трябвало да драпат, за да оцелеят...това е инстинкт, който не трябва да умира.........иначе цивилизацията ни обрича .........