Здравейте ,момичета.Няколко пъти съм влизала в този форум,но винаги съм се натъжавала и плакала.Мислех,че на мен няма да ми се случи,но явно съдбата е на друго мнение.
Имам момиченце на две годинки и решихме да си имаме и второ.Искахме разликата в годините да е малка.Март месец забременях и бях толкова щастлива.Бременността ми протичаше повече от идеално,чувствах се добре.При първият преглед на ехограф лекарката каза,че плацентата ми била нископрикрепена,но нямало нищо страшно.Но в края на петия месец сутринта ставайки от леглото прокървих.Веднага се обадих на лекарката и ме прие в болница.Една седмица подред лекарите правиха всичко възможно да се спрат контракциите,но не можаха.На 25 юли имах и разкритие.В моя случай нищо не можеше да се направи,защото бях с кръвотечение и не можеше да се зашие шийката на матката.Вечерта доктора каза,че за него "бременноста е приключила".Плаках цяла нощ и на сутринта ме пригледа моята лекарка и каза същото.Предизвикаха ми раждане.Това бе най-кошмарния ден в живота,но единствесно ме крепеше мисълта за по-голямото ми дете.Толкова грозно ми прозвучаха думите на акушерката ,когато каза "ИЗХВЪРЛИ плода"Тогава се наддигнах и видях моето малко ангелче и попитах каквъв е пола.Беше момиченце.Остана ми завинаги в съзнанието и никога няма да го забравя.Сега ми е още по-трудно,когато ме питат къде ти е корема или какво стана.Не ми се обяснява на никой нищо.Вие явно знаете по-добре от мен.
Много мислех дали да пусна тази тема,но мислех,че ще ми олекне като споделя с някой.
Някъде бях прочела,че загиналите деца се грижат за останалите деца в семейството.Искрено се надявам да е така и се моля на Бог да закриля и моета ангелче.
Виж целия пост
Имам момиченце на две годинки и решихме да си имаме и второ.Искахме разликата в годините да е малка.Март месец забременях и бях толкова щастлива.Бременността ми протичаше повече от идеално,чувствах се добре.При първият преглед на ехограф лекарката каза,че плацентата ми била нископрикрепена,но нямало нищо страшно.Но в края на петия месец сутринта ставайки от леглото прокървих.Веднага се обадих на лекарката и ме прие в болница.Една седмица подред лекарите правиха всичко възможно да се спрат контракциите,но не можаха.На 25 юли имах и разкритие.В моя случай нищо не можеше да се направи,защото бях с кръвотечение и не можеше да се зашие шийката на матката.Вечерта доктора каза,че за него "бременноста е приключила".Плаках цяла нощ и на сутринта ме пригледа моята лекарка и каза същото.Предизвикаха ми раждане.Това бе най-кошмарния ден в живота,но единствесно ме крепеше мисълта за по-голямото ми дете.Толкова грозно ми прозвучаха думите на акушерката ,когато каза "ИЗХВЪРЛИ плода"Тогава се наддигнах и видях моето малко ангелче и попитах каквъв е пола.Беше момиченце.Остана ми завинаги в съзнанието и никога няма да го забравя.Сега ми е още по-трудно,когато ме питат къде ти е корема или какво стана.Не ми се обяснява на никой нищо.Вие явно знаете по-добре от мен.
Много мислех дали да пусна тази тема,но мислех,че ще ми олекне като споделя с някой.
Някъде бях прочела,че загиналите деца се грижат за останалите деца в семейството.Искрено се надявам да е така и се моля на Бог да закриля и моета ангелче.
Много е трудно и не се превъзмогва. Но Господ наистина ще се грижи за твоето ангелче, а то ще закриля сестричката си... 
