Какъв е най- дългия период , в който сте били без работа?Как се чувствахте и как се справяхте?
Виж целия пост
Колко време сте били безработни?
- Публикувана: 10 авг. 2006, 21:01 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2006, 11:45 ч.
# 1
10 авг. 2006, 21:10 ч.
7 месеца. Хубаво, че има спестени пари от преди, та изкарах някак си през това време.
Виж целия пост
# 2
10 авг. 2006, 21:12 ч.
Аз не съм работила от много отдавна. И като работех, все не ми допадаше нещо и все имаше причина да напусна. Общо взето през по-голямата си част от времето (след като завърших висшето си образование) съм била безработна. Или учих нещо допълнително, или пак учих и не бях в БГ (но пък извън БГ пак работих, нищо, че и учих едновременно) и така...Българският ми стаж е много малко. Просто не съм си намерила мястото още може би, а и да си призная малко ме съмнява да го намеря в пределите на страната ни 
Виж целия пост
# 3
10 авг. 2006, 21:23 ч.
2 месеца - избирах най-доброто за себе си - като заплащане, работно време, отношение, колеги, занимание, месторабота и такива неща 
....и мисля, че го намерих 
Виж целия пост
....и мисля, че го намерих
# 4
10 авг. 2006, 21:30 ч.
година и половина, по свое желание... най-смазващият период в живота ми - но го осъзнах по-късно, разбира се. Ако съм си търсила по-добра работа - 2 седмици.
Виж целия пост
# 6
11 авг. 2006, 00:05 ч.
Един път за по-малко от месец бях безработна, регистрирана в Бюрото по труда.
Имаше и един период, когато се бях хванала за месец и половина в един магазин. Бях без трудов договор дори, просто за да не стоя в къщи докато си намеря работата, каквато търсих. Реално тогава бях "нерегистрирана безработна от скритата заетост" ако мога така да се изразя......
Виж целия пост
Имаше и един период, когато се бях хванала за месец и половина в един магазин. Бях без трудов договор дори, просто за да не стоя в къщи докато си намеря работата, каквато търсих. Реално тогава бях "нерегистрирана безработна от скритата заетост" ако мога така да се изразя......
# 7
11 авг. 2006, 00:12 ч.
За тринайсет години - три месеца. Имам стаж само за година и половина от тези 13. Все "влизах в положението" на някой друг. Ако доживея до пенсия ще си набия пет шамара 
Скъсах си д-то от бачкане и учене, а като стана бабенце ще махам на Бабиейрос 
от Шкорпиловци. И то ако разкарам мъжО и се хвана с човек от голямото Добрутро 
Виж целия пост
Скъсах си д-то от бачкане и учене, а като стана бабенце ще махам на Бабиейрос от Шкорпиловци. И то ако разкарам мъжО и се хвана с човек от голямото Добрутро 
# 8
11 авг. 2006, 00:29 ч.
Напуснах работа за няколко месеца, когато наближи края на висшето ми образование и сега по време на майчинството, много добре се чувствам, въобще не скучая
Виж целия пост
# 9
11 авг. 2006, 00:37 ч.
Откакто работя не съм сменяла работа, нито пък мен са ме "сменяли"...
Преди това в продължение на 7 години не работих, но по собствено желание, имах и финансовата възможност да си го позволя.
Виж целия пост
Преди това в продължение на 7 години не работих, но по собствено желание, имах и финансовата възможност да си го позволя.
# 10
11 авг. 2006, 01:16 ч.
Аз безработна не съм била...все съм си намирала нещо да правя...В 11 клас за първи път започнах работа в едно пазарджишко радио за 3-4 месеца;по време на университетските летни ваканции съм продавала плодове и зеленчуци на зеленчуков пазар;за кратко замествах в едно училище;като завърших,веднага започнах в Частен езиков център и оттогава не съм прекъсвала и не съм сменяла местоработата.
Но се включих в темата заради майка ми.С трудов стаж 30 години я съкратиха и оттогава вече 10-та година е безработна. Но пък тя има финансова възможност да си позволи това мързелуване (по-точно баща ми има тази възможност) и от няколко години е пенсионерка.В началото й беше доста неприятно вкъщи,беше свикнала постоянно да е в движение...Започна работа на едно място,но за кратко и оттогава е отдадена на дома и семейството.
Виж целия пост
Но се включих в темата заради майка ми.С трудов стаж 30 години я съкратиха и оттогава вече 10-та година е безработна. Но пък тя има финансова възможност да си позволи това мързелуване (по-точно баща ми има тази възможност) и от няколко години е пенсионерка.В началото й беше доста неприятно вкъщи,беше свикнала постоянно да е в движение...Започна работа на едно място,но за кратко и оттогава е отдадена на дома и семейството.
# 11
11 авг. 2006, 09:06 ч.
Не съм била безработна(изключвам първите два месеца след завършването ми) и не мога да предположа как точно ще се чувствам, но се включих защото баща ми е безработен вече 3 години и виждам как това го смачква, как го променя и ми става мъчно като виждам опитите му да поддържа ежедневното работно темпо без да има нужда. Става сутрин в 6-7 часа, бръсне се, бърза, оправя нещо в апартамента, въобще постоянно се ангажира с нещо, но аз знам как го мъчи този факт.
Безработицата(особено по-продължителната) променя хората и то не към по-добро
Виж целия пост
Безработицата(особено по-продължителната) променя хората и то не към по-добро
# 12
11 авг. 2006, 09:08 ч.
Откакто завърших съм била безработна 6 месеца. Съкратиха ме от завода, в който бях и си починах 6 месеца. Даже това, което получавах от БТ беше повече от заплатите на колегите ми, които останаха на работа. 
За тези 6 месеца уших един гоблен (Воденицата на Буше) и това беше.
Виж целия пост
За тези 6 месеца уших един гоблен (Воденицата на Буше) и това беше. 
# 13
11 авг. 2006, 09:41 ч.
2 пъти по около половин година (втория път беше три месеца, но ми се сториха като 5 години). Най-кошмарните периоди в живота ми, не мога да си представя да съм безработна.
Виж целия пост
# 14
11 авг. 2006, 10:02 ч.
Две години, след като завърших училище. Но определено неми беше скучно 
Иначе висенето вкъщи, не си е работа. Поне не за мен, де 
Виж целия пост
Иначе висенето вкъщи, не си е работа. Поне не за мен, де Препоръчани теми