Ако години наред всяко лято отгоре се блъска, кърти, трещи, седмици наред какво бихте предприели? 
Началото се губи в романтичните времена на моето студентство (около 1998-1999) по време на сесиите – най-тежките! – уча нощем, а по цял ден горе се блъска, никакъв сън... изтърпях обаче.
После по време на отпуските ми – човек си мисли, че може да си почине, да си отспи, но къде ти – отново прекрояване на апартамента горе. Почнах да го наричам черепобойната, щото си мислех, че си пробиват черепите горе... и това изтърпях.
После по време на бременността ми – в края по-точно. Когато си мислиш “Ех, сега са последните дни да си поспя...”, но не – разбиване на мозайка на балкон, точно над мен. Тече вода в стаята ми до компютъра върху тапетите, които съм лепила до миналата седмица с майка ми, бременна. Едва не родих по-рано от нерви. А, бе, ходих да викам горе, ама изтърпях, къде ще ходя.
И тази е поредната година –малката няма и годинка още... Аз се имам за търпелив човек, но ми се случи да изпадна в нервна криза, треперех, не можех да се владея, тоя път не мога вече... детето реве, а аз нищо не мога да направя – не мога да го държа навън по цял ден в жегите (става въпрос за преди няколко седмици). Не можах да изтърпя, понеже тя плаче, а аз нищо не мога да направя... толкова безсилна се чувствах, и толкова гневна в същото време. Наистина си мислех, че в този момент, ако се кача горе ще убия някого... А ако хващат клетви не ми се мисли какво ги чака. Къртене на плочки в банята и тоалетната – преживявали ли сте такова нещо? И то при положение, че а били сменяни преди не повече от 4 години... Всичко се тресе, целия апартамент, все едно, че има земетресение...
За пораженията върху нашия апартамент като тотално съсипан, течащ таван на банята и др.п. въобще и няма да споменавам... Апартамент се оправя, а нервите ми кой ще върне?
И това при положение, че горе също имат две деца, че едното е почти на възрастта на моето, че майка им посещава форумите към БГ Мамма... и аз си мълча толкова време... но дяволите ме хващат, като си помисля какво ли ни чака следващото лята (за това май свършиха, дай Боже!). Наоплаквах се... Да ви кажа за моята реакция: мълча си, от което се чувствам голям идиот, а като ми избият балансите, ходя да викам горе. Всуе!
Вие как бихте постъпили на мое място?
PS Sorry за дългия постинг, но имах нужда да си го изкажа!
Виж целия пост
Началото се губи в романтичните времена на моето студентство (около 1998-1999) по време на сесиите – най-тежките! – уча нощем, а по цял ден горе се блъска, никакъв сън... изтърпях обаче.
После по време на отпуските ми – човек си мисли, че може да си почине, да си отспи, но къде ти – отново прекрояване на апартамента горе. Почнах да го наричам черепобойната, щото си мислех, че си пробиват черепите горе... и това изтърпях.
После по време на бременността ми – в края по-точно. Когато си мислиш “Ех, сега са последните дни да си поспя...”, но не – разбиване на мозайка на балкон, точно над мен. Тече вода в стаята ми до компютъра върху тапетите, които съм лепила до миналата седмица с майка ми, бременна. Едва не родих по-рано от нерви. А, бе, ходих да викам горе, ама изтърпях, къде ще ходя.
И тази е поредната година –малката няма и годинка още... Аз се имам за търпелив човек, но ми се случи да изпадна в нервна криза, треперех, не можех да се владея, тоя път не мога вече... детето реве, а аз нищо не мога да направя – не мога да го държа навън по цял ден в жегите (става въпрос за преди няколко седмици). Не можах да изтърпя, понеже тя плаче, а аз нищо не мога да направя... толкова безсилна се чувствах, и толкова гневна в същото време. Наистина си мислех, че в този момент, ако се кача горе ще убия някого... А ако хващат клетви не ми се мисли какво ги чака. Къртене на плочки в банята и тоалетната – преживявали ли сте такова нещо? И то при положение, че а били сменяни преди не повече от 4 години... Всичко се тресе, целия апартамент, все едно, че има земетресение...
За пораженията върху нашия апартамент като тотално съсипан, течащ таван на банята и др.п. въобще и няма да споменавам... Апартамент се оправя, а нервите ми кой ще върне?
И това при положение, че горе също имат две деца, че едното е почти на възрастта на моето, че майка им посещава форумите към БГ Мамма... и аз си мълча толкова време... но дяволите ме хващат, като си помисля какво ли ни чака следващото лята (за това май свършиха, дай Боже!). Наоплаквах се... Да ви кажа за моята реакция: мълча си, от което се чувствам голям идиот, а като ми избият балансите, ходя да викам горе. Всуе!
Вие как бихте постъпили на мое място?
PS Sorry за дългия постинг, но имах нужда да си го изкажа!
години). След това се качвам и правя лека забележка - обяснявам за децата 
, за себе си 
, т.н.. Ако те не спрат - качвам се и правя по-остра забележка. На третият път е луд скандал 
. Ако си извършват ремонтите и в по-тихите часове - абсурд, направо викам полиция (но това е крайност разбира се). )Общо взето човек трябва да си търси правата навсякъде и за всичко, иначе винаги ще бъде тъпкан.
, явно беше доволен, че ще може да се вихри още някъде и то безконтролно от страна на жена си...Ако знаех, че така старателно работи, щях да го извикам целия ремонт да ни направи... 
"В 14,00 сигурно ще спрат, ще стоя така, какво толкова"