Много тъжна тема, но се надявам да ми олекне, защото ми е много свито сърчицето.
Вчера една от моите лели е починала.
Жената беше млада(поне за мен)на 57г.За два дни си отиде жената.Много ни обичаше всички, особено сина ми.Всеки път като го види лицето й грейваше, гушкаше го, целуваше го, обаждаше ни се по телефона да си говори с него.Баба ми е била при нея преди няколко дни и леля ми й казала, че не може повече да се мъчи, че иска да си отиде.Много е искала да види сина ми.Казала, че му е купила подарък за рождения ден и баба ми да го вземе да му го подари, нищо, че е по-рано.Баба й казала, че има още малко време до рожд. ден на сина ми и че тя сама ще му подари подаръка Много гадно.Казала й също, че трябва да се държи, за да види сина си оженен, да види булка, внуци и т.н.Защо е толкова несправедлив живота?!Защо трябва млади хора да си отиват преждевременно от този свят, след като могат да изживеят още толкова хубави моменти?Аз много пъти съм си мислела, че Марти ще порастне толкова бързо и трябва да му се радвам, да не обръщам внимание на дребните проблеми, да не му се карам за белите, да му казвам, че го обичам всеки ден...Мислела съм си дори за момента, когато ще тръгне на училище, после за абитуриентския му бал, за първата ми среща с бъдещата му жена, сватба, внуци и т.н.Ужасно е, ако тези мечти не можеш да ги изживееш и да ги видиш с очите си, да ги усетиш със сърцето си.Писала съм във форума и за нашите приятели, които загинаха млади заради катастрофа.Те дори не можаха да видят с очите си бебето им.Защо Господ ги прибира толкова рано?Искам да живея щастлива от всеки един момент с любимите ми хора, но страха се загнездва все по-дълбоко в сърцето ми.Моля се най-искренно всички да сме живи и здрави и да се радваме на малките неща в живота 
Съжалявам, ако съм натъжила някой, но имах нужда да споделя какво ми е на сърцето.
Виж целия пост
Вчера една от моите лели е починала.
Жената беше млада(поне за мен)на 57г.За два дни си отиде жената.Много ни обичаше всички, особено сина ми.Всеки път като го види лицето й грейваше, гушкаше го, целуваше го, обаждаше ни се по телефона да си говори с него.Баба ми е била при нея преди няколко дни и леля ми й казала, че не може повече да се мъчи, че иска да си отиде.Много е искала да види сина ми.Казала, че му е купила подарък за рождения ден и баба ми да го вземе да му го подари, нищо, че е по-рано.Баба й казала, че има още малко време до рожд. ден на сина ми и че тя сама ще му подари подаръка Много гадно.Казала й също, че трябва да се държи, за да види сина си оженен, да види булка, внуци и т.н.Защо е толкова несправедлив живота?!Защо трябва млади хора да си отиват преждевременно от този свят, след като могат да изживеят още толкова хубави моменти?Аз много пъти съм си мислела, че Марти ще порастне толкова бързо и трябва да му се радвам, да не обръщам внимание на дребните проблеми, да не му се карам за белите, да му казвам, че го обичам всеки ден...Мислела съм си дори за момента, когато ще тръгне на училище, после за абитуриентския му бал, за първата ми среща с бъдещата му жена, сватба, внуци и т.н.Ужасно е, ако тези мечти не можеш да ги изживееш и да ги видиш с очите си, да ги усетиш със сърцето си.Писала съм във форума и за нашите приятели, които загинаха млади заради катастрофа.Те дори не можаха да видят с очите си бебето им.Защо Господ ги прибира толкова рано?Искам да живея щастлива от всеки един момент с любимите ми хора, но страха се загнездва все по-дълбоко в сърцето ми.Моля се най-искренно всички да сме живи и здрави и да се радваме на малките неща в живота Съжалявам, ако съм натъжила някой, но имах нужда да споделя какво ми е на сърцето.
