Притеснението ми пречи да си намеря работа

  • 3 634
  • 19
Не че искам съвет а само да си споделя, вече година ходя по интервюта и не съм одобрена и 99% причината е, че адски много се притеснявам от самото интервю и изглеждам много смотана направо вече не мога да се трая, вчера пак бях на поредното интервю и пак се гипсирах страхотно много и след всичките въпроси отново ме попитаха дали ще се справя с работата с тази моя несигурност и смутеност и ходи им обяснявай, че се смущавам от самото интервю и че бих се справила с работата
Виж целия пост
# 1
Аз винаги на интервюта, ако се притеснявам, казвам още в началото: "Извинете ме, ако в изглеждам странна, просто ми е малко нервно" и пускам някоя шега..хората се разсмиват и после няма проблем. Все пак биха те разбрали, не гледай на тях като на работодатели, а като на човешки същества, които са минали през същото. Пожелавам ти успех и скоро да си намериш работа   bouquet
Виж целия пост
# 2
Сенди, и аз бях така и освен всичко останало ставах червена като домат, което ме изнервяше още повече, но се намери човек, който да ми даде шанс. Научих много неща и придобих самоувереност. Знам, че притеснението много трудно се преодолява, но се опитай да не мислиш за впечатлението, което правиш, а да отговаряш максимално уверено на конкретните въпроси, които ти задават.
Най-важното е да не губиш надежда, сигурна съм, че ще си намериш страхотна работа.   bouquet
Виж целия пост
# 3
Хей, недей така. Естествено, че ще си намериш работа. Не вярвам никой да не се е притеснил поне малко по време на интервю. Нормално е. Но малко по-смело . Идеята на Умбра е много добра. Вярвам, че скоро ще се похвалиш с нова работа.Успех Peace Hug
Виж целия пост
# 4
Аз също мисля,че не е лошо още в началото да предупредиш,че си от по-притеснителните и се вълнуваш от самото интервю,но си съвсем друга щом почнеш работа! А преди интервюто за свое лично самочувствие може да се понакиприш повечко...Красотата винаги е високо ценена/подсъзнателно/,особено от мъжете работодатели Simple Smile

Успех   bouquet
Виж целия пост
# 5
Знаеш ли как спечелих най-добрата си работа? Интервютата бяха много тежки, фирмата много тежка, офисите смразяващи.  Аз обаче отидох с нагласата, че изобщо не ми пука, отидох на майтап, да тренирам. Седнах, облегнах се, кръстосах си краката и започнах да плещя какво ли не.  Основното беше, че изобщо не ми пукаше. Тренирай тая нагласа два дни преди интервюто и ще успееш.
Виж целия пост
# 6
И аз май съм малко като Сенди. А си търся определена работа, където да си по-"отворен" е определено задължително. Но има и няколко пъти, когато съм се представяла добре и просто съм попала на некоректни работодатели, които и те не знаят защо са публикували обява.
Виж целия пост
# 7
И аз  така , около  година не  можах да си намеря , накрая се отпууснах , "грабнах"   една  приятелка под ръка и  Хоп , на  интервУ , което не беше  никак  тежко . Ама тя и работата не беше  тежка Smile bash tooth И  такам я  откарах  на мястото си  година и  осем месеца , докът не ми се смениха щефовете newsm78  След туй  и аз се смених  Laughing
Сега  съм ( от юни ) пак безработна , но и имам ...  нещо  хубавко , което ме  спира да работя , макар да  ТРЯБВА Sad Че после положението ще е  съкс Confused

Така че , някой беше писал по- горе да се отпуснеш Simple Smile Мисли позитично и сякаш , ако на това интервю не те одобрят има  още  куп места , на които  да  пробваш . Гледай на нещата , все  едно  отиваш  на няква анонимна анкета , къдет никой те не знае и си  една  от  многото  разпитани ... и ще  се  слееш  с  другите ...
Току  виж си  блеснала  Wink  Пожелавам  ти  късмет и Спокойстие Wink
И  да ни се похвалиш , когат  работата  стане , нали  Peace
Виж целия пост
# 8
От позицията на другата страна, мога да ти кажа, че много по-лошо впечатление правят супер нахаканите кандидати, пращящи от самочувствие, които бъкел не отбират от материята по същество, когато започнеш да ги разпитваш по нея.А иначе аз така, аз онака, колко сме велики и самоуверени Sick
Сто пъти бих предпочела по-нормален колега, пък било то и притеснен на интевюто - че кой не се притеснява на интервюта Rolling EyesНо ти явно все си уцелвала на друг тип интервюиращи Confused
Е, все някога някой ще те оцени Hug
Виж целия пост
# 9
Сенди, аз съм суперпритеснителна, а и не съм лична Убавица Mr. Green, но точно това беше моят плюс при интервюто за сегашната ми работа Wink. Мацката, която основно взимаше решение, кой да бъде избран, търсеше някой, дето ще върши работа, но няма да има големи претенци и амбиции, за да не я засенчи след време Rolling Eyes Та така, от около 30 кандидатки, взех, че аз се пласирах /беше ми второ интервю по принцип, бях червена като рак и трепереща от нерви, но все пак можех да говоря, де/. Както се казва, всяко зло за добро Grinning

Виж целия пост
# 10
уф...и аз съм същата, накрая след година и половина ходене по мъките взех, 4е станах военна. Само,4е ми удариха едно рамо   Embarassed Лошо е , ама нямаше как, положението беше пла4евно тогава. И така както си бях магистър и с 4ужд език станах войник  Sad Не прави като мен , не се предавай, все ще се наредят нещата! късмет
Виж целия пост
# 11
Най-лесното е да не мислиш, че си на интервю.
Все едно не е нищо важно, не мисли за ефекта, колко е значимо и тн.т.
След третия, четвъртия път трябва да се отпуснеш.
Виж целия пост
# 12
Опитай се да не мислиш за интервюто като за интервю, на което ще те оценяват, а като за разговор, на който ще обсъждате бъдещата ти работа - защото интернюто наистина  е това. Подборът на пресонал е двустранен процес - не само те избират кандидати, но и кандидатите избират тях, така че ти също си в позицията на оценяващ. Опитай се да промениш нагласата си. Знам, че е трудно.
Виж целия пост
# 13
И аз бих те посъветвала същото - много тренировки, т.е. интервюта, за да се отпуснеш и да не се притесняваш, когато намериш подходящата работа. Имам предвид - ходи на интервюта, дори работата да не ти харесва, просто иди, за да свикваш. Сигурна съм, че ще се справиш. Успех! И дано намериш идеалната работа!
Виж целия пост
# 14
Ехе момичета благодаря ви за подкрепата, може би стана чудо след темата, но ми се обадиха точно за тази последната работа за която писах и която толкова много искам. Другата седмица започвам и съм много радостна. Благодаря на всички ви още веднъж и дано не ми се налага скоро да ходиа пак по мъките с тези интервюта
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия