Отвори очи...

  • 837
  • 9
Случвало ли ви се е непознат човек да ви изненада с разбирането си?
Някой, които ви е показал плюсовете и минусите в характера ви и неволно е станал причина за положителна промяна?
На мен да -два пъти, като първият път не обърнах внимание ....
Това ме накара да се почувствам глупаво, но и свободна, осъзната и заредена с нови сили за промяна Grinning
Споделете само аз ли понякога не виждам каде греша...или има и други Thinking
Виж целия пост
# 1
Случвало ми се е...Много е приятно, ако е от приятен човек. Странно е усещането,че непознат има ключ за душата ти...
Виж целия пост
# 2
Кросамая ли те  вдъхнови за темата?  Grinning

Случвало ми се е , мъжът ми ме разбира още откакто като бяхме почти непознати.
По принцип такова нещо ме смущава. Разкривам душата си, пред когото аз избера и ми е неприятно някой да нахлуе!
Виж целия пост
# 3
Не ми се е случвало някой в този свят да ме разбере. Ако някой тръгне да ми прави анализ на характера, побеснявам, защото няма нищо общо с душевността ми, това което описва.
Хората са егоисти. Не си ли забелязала, че всеки винаги като говори, така извърта разговора, че винаги става въпрос за него?! Аз така, аз иначе... Ако му кажеш - Боли ме главата!, той веднага ще каже - О, знам, какво е... и мен как ме боля миналата седмица главатаааа....
Ако му кажеш - Влюбена съм!, той ще ти каже - И аз се бях влюбила веднъж в един много, много и така, така, така... ще ти разкаже цялата история за себе си.
Та така - нямала съм късмет, да бъда разбрана от някого до сега.
Виж целия пост
# 4
Ню, според мен това някои хора го правят не от егоцентризъм, а от желание да изразят съпричастност!
А като не са вярни анализите защо се ядосваш?  Wink
Виж целия пост
# 5
А като не са вярни анализите защо се ядосваш?  Wink
Защото в погледа им чета: Всичко ми е ясно:).
Виж целия пост
# 6
Кросамая ли те  вдъхнови за темата Grinning
Мммм да Grinning-навя ме на някой мисли и ме накара с две изречения да се погледна от страни Thinking
Ню, с теб съм съгласна до някъде, но точно затова е и темата ми - някъде там сред множеството има кой да е съпричастен с теб и да те разбере само с един поглед-малко е плашещо, но потвърждава теорията, че случайности не съществуват Thinking
Виж целия пост
# 7
Да,случвало ми се е...
Точно така.Появи се отникъде и остана за дълго време.Приятелка,с която имахме сходни характери и съдби.Може би затова ме разбираше, понякога и без думи.Така се случи,че си отиде без време.
Мисля,че не бях достатъчно зряла,за да приема някои от уроците й и затова пазя в себе си малка вина.
Ню,и аз мисля,че някои хора така изразяват своята съпричастност и просто не умеят да го правят по друг начин.Истина е,че никой не може да бъде напълно разбран...Но в определени моменти срещаме хора,които могат да погледнат през нашите очи-за миг дори,но оставят у нас усещането,че не сме сами,за цял живот...  bouquet
Виж целия пост
# 8
Tака като се замисля, ... newsm78, май единствено майка ми е успявала да ми надникне в душата, и винаги ми го е казвала в трудни моменти, и винаги се е получавал обратния ефект-вместо да ме зареди положително, аз се чувствах нещастна, че някой ми надзърта навътре в дълбините....
Виж целия пост
# 9
Няма човек,който да е вникнал така в мен.И не искам да има.За това ли съм ги строила цял живот тия стени,че някои ей така да влезе и да ме разбие.Не , благодаря. А иначе и достатъцие, и недостатъците си ги знам.И грешките си виждам, старая се да не ги повтарям.Като цяло си мисля, че съм много добър човек, дори прекалено, въпреки грешките, които съм правила.Но пък може би част от тях са ме изградили в последствие ...Много философски го обърнах, не ми е във форумния стил Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия