Случвало ли ви се е да плачете пред детето? То как реагира?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
Виж целия пост
А сълзите от радост или от мъка бяха?
Случвало ли ви се е да плачете пред детето?
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:53 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2006, 20:01 ч.
# 1
8 септ. 2006, 15:04 ч.
Да, веднъж, много се разстрои. От тогава не плача пред него изобщо. Плаках от мъка.
Виж целия пост
# 2
8 септ. 2006, 15:05 ч.
Случвало ми се е предимно от мъка, понякога от безсилие (това е нещото, което най-вече изпива силите ми!)
Първите пъти бяха много изненадани, не знаеха какво се случва. Сега се натъжават за момент, гушкат се, питат ме плача ли и защо, приеха, че се случва и чакат да ми мине... Гледам да не е много често, но и не смятам, че родителите сме извънземни без емоции и че е толкова лошо детето да види, че и ние имаме своите моменти.
Виж целия пост
Първите пъти бяха много изненадани, не знаеха какво се случва. Сега се натъжават за момент, гушкат се, питат ме плача ли и защо, приеха, че се случва и чакат да ми мине... Гледам да не е много често, но и не смятам, че родителите сме извънземни без емоции и че е толкова лошо детето да види, че и ние имаме своите моменти.
# 3
8 септ. 2006, 15:13 ч.
да, слу4вало се е. Всеки път иска да разбере какво ме боли 
и не мирясва, докато не кажа, 4е ме боли глава например. Целува ме по "болното" място и казва с най-нежен мил гласец"Ето, цунах го. Мина, мамо!" 
Виж целия пост
и не мирясва, докато не кажа, 4е ме боли глава например. Целува ме по "болното" място и казва с най-нежен мил гласец"Ето, цунах го. Мина, мамо!"
# 4
8 септ. 2006, 15:26 ч.
Да, и от мъка, и от радосат, и пред двамата. Но гледам да не ги травмирам. Опитвам се да обясня за какво плача. Те се натъжават, но в рамките на нормалното. Мисля, че когато е с мярка и децата не са изложени непрекъснато на отрицателни емоции, не е вредно да виждат мама или тати разстроени. Все пак това са нещата от живота.
Виж целия пост
# 5
8 септ. 2006, 15:44 ч.
Почти същото, много мило детенце. Аз съм си много ревлива, и се разциврям и за хубаво и за лошо, а и без причина - незнам това нормално ли е, но ми се случва дори като гледам новините и то не от някакви тъжни събития.
Виж целия пост
да, слу4вало се е. Всеки път иска да разбере какво ме боли и не мирясва, докато не кажа, 4е ме боли глава например. Целува ме по "болното" място и казва с най-нежен мил гласец"Ето, цунах го. Мина, мамо!"
и не мирясва, докато не кажа, 4е ме боли глава например. Целува ме по "болното" място и казва с най-нежен мил гласец"Ето, цунах го. Мина, мамо!" Почти същото, много мило детенце. Аз съм си много ревлива, и се разциврям и за хубаво и за лошо, а и без причина - незнам това нормално ли е, но ми се случва дори като гледам новините и то не от някакви тъжни събития.
# 6
8 септ. 2006, 15:53 ч.
Да, случвало ми се е. Паднах много жестоко и ме заболя на много места. Той беше в ръцете ми и слава Богу му нямаше нищо 
. Разплаках се от болка и той като видя така се разплака, че баща му едва го утеши. От тогава не съм плакала пред него.
Виж целия пост
. Разплаках се от болка и той като видя така се разплака, че баща му едва го утеши. От тогава не съм плакала пред него.
# 7
8 септ. 2006, 16:01 ч.
Да случи ми се и то вчера да плача пред нея, доста се бях разстроила.Плаках от яд, от страх от безсилие. Гледката беше неприятна, за което съжалявам, защото тя също много плака.
Виж целия пост
# 8
8 септ. 2006, 16:05 ч.
Случвало ми се е два пъти - от мъка и от болка. И двата случая се стресна много , особено във втория, защото той беше причината - ритна ме в окото без да иска естествено - докато си лежахме и аз се унасях, а той се въргаляше. После и на другия ден само идваше да ме цунка и обясняваше, че повече няма така да прави.
Сълзите са присъщи на хората - от мъка, от болка, от радост, от песен или филм, книга или поглед...ако искам да го науча да споделя емоциите си - не виждам причина аз да се крия.
Виж целия пост
Сълзите са присъщи на хората - от мъка, от болка, от радост, от песен или филм, книга или поглед...ако искам да го науча да споделя емоциите си - не виждам причина аз да се крия.
# 9
8 септ. 2006, 16:13 ч.
Да,няколко пъти-и от радост и от мъка,но той винаги се натъжава и ми казва: "Няма да плачеш,нали съм с теб!"
Виж целия пост
# 10
8 септ. 2006, 16:26 ч.
не, не бих посмяла
плаках само един път с нея - гледахме на кино "Слон-балон", бях бременна с беба в 9 месец и хормоните ме подлудяваха
Виж целия пост
плаках само един път с нея - гледахме на кино "Слон-балон", бях бременна с беба в 9 месец и хормоните ме подлудяваха
# 12
8 септ. 2006, 17:23 ч.
Да.Бяха от болка-тя щеше да ми разбие веждата с нейната глава (без да иска,разбира се).Реакцията и-ошашка се,разплака се още по-силно (защото и нея я заболя).Бързо се успокои.
Виж целия пост
Случвало ли ви се е да плачете пред детето? То как реагира?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
А сълзите от радост или от мъка бяха?
Да.Бяха от болка-тя щеше да ми разбие веждата с нейната глава (без да иска,разбира се).Реакцията и-ошашка се,разплака се още по-силно (защото и нея я заболя).Бързо се успокои.
# 13
8 септ. 2006, 19:00 ч.
Да случва ми се понякога,а лошото е че няма как да се скрия от него,понеже сме като "сиямски близнаци".Резултатът е,че и той започва да плаче с мен. 
Виж целия пост
# 14
8 септ. 2006, 19:05 ч.
Случвало се е и то след неприятна разправия в къщи. Плаках от яд, от безсилие, а момиченцето ми идва и ме прегръща и ме утешава. Не плачи мамо, тати е лош. Аз като порасна ще си вземем нов по-хубав тати.
Виж целия пост
Препоръчани теми