Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми, действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
Виж целия пост
В случая не става дума за мъжа ми.
Болест ли е ревноста?
- Публикувана: 9 септ. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 17:53 ч.
# 1
9 септ. 2006, 00:59 ч.
Може би доста развито собственическо чувство, граничещо наи-малко с психически тормоз над партньора.....радвам се, че нямам описаното чувство 
Виж целия пост
Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми, действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
В случая не става дума за мъжа ми.
# 2
9 септ. 2006, 01:09 ч.
Може да е мнго повърхностно мнението ми но ДА аз смятам, че си е болест. Мъжа ми също така мисли.
Виж целия пост
# 3
9 септ. 2006, 01:31 ч.
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Виж целия пост
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
# 4
9 септ. 2006, 11:45 ч.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
[/quote]
Болест е ДА.
Виж целия пост
[/quote]
Болест е ДА.
# 5
9 септ. 2006, 11:50 ч.
според мен ревността е патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
Виж целия пост
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
# 6
9 септ. 2006, 11:58 ч.
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
Виж целия пост
# 7
9 септ. 2006, 12:03 ч.
И аз така мисля.
Виж целия пост
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
И аз така мисля.
# 8
9 септ. 2006, 12:22 ч.
Зависи от много неща...от какво или кого ревнуваш, например
Виж целия пост
# 9
9 септ. 2006, 12:22 ч.
И аз така мисля.
аз също
Виж целия пост
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
И аз така мисля.
# 10
9 септ. 2006, 12:32 ч.
Подкрепям и добавям, че в доста случаи със засилване чувството на малоценност се увеличава желанието за психически и физически тормоз над "любимия" човек..
Виж целия пост
според мен ревността е патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
Подкрепям и добавям, че в доста случаи със засилване чувството на малоценност се увеличава желанието за психически и физически тормоз над "любимия" човек..
# 11
9 септ. 2006, 12:43 ч.
Да ! Липсата на самочувствие и вяра в себе си обикновенно води до това чувство, известно като ревност. Такива хора според мен са недоволни от себе си и живота си и притежават силно развито чувство за собственност, именно поради ниската си самооценка.
Виж целия пост
# 12
9 септ. 2006, 12:59 ч.
не знам то4но болест ли е, но обикновено голямата, страстната и неподвластната на разума любов не може без ревност, както и любовта под4инява толкова, колкото и вдъхновява! май по-леко се живее с навика или приятелството в брака или просто мирно съвместно съществуване на сродни ли4ности!има ли любов, има страст има и ревност! аз съм в такъв кръг в момента!
Виж целия пост
# 13
9 септ. 2006, 13:01 ч.
Зависи в какви граници е-ако е просто ревност-нещо като закачака не..
но ако е някаква болезнена-граничеща с насилие, забрани и т.н.. определено да
Виж целия пост
но ако е някаква болезнена-граничеща с насилие, забрани и т.н.. определено да
# 14
9 септ. 2006, 13:14 ч.
Виж целия пост
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Препоръчани теми