Открили ли сте своето призвание/мисия/талант?

С риск да стана досадна вече - това с което се занимавам е  в подписа ми. Малко късно го открих, но съм много щастлива.

да.
с таланта си се занимавах от 5 до 29 годишна възраст.
после се оказа, че ми пречи на работата, която пък ме удовлетворява страшно много
бях щастлива да работя за нуждаещи се хора ( деца) в българия
чуствах се полезна, даваща, както и получаваща страшно много.
след като се преместих тук продължих да работя с българия
и любимата ми организация вече отвън.
мечтая да мога да правя това което и досега ,
но вече гледам и към други
страни, със сходни на Бг проблеми.
мисля, че основното, което ме
е карало да се чуствам щастлива е, чуството, че съм от 'добрите'.
не си представям живота в различна сфера, от хуманитарната,
нямам амбиции да печеля луди пари.
някои неща наистина .. нямат цена.
 

не знам дали има талант и дали съм открила призванието си.
но има 3 неща, които ми доставят удоволствие,  но в никакъв случай не проявявам талант
фотогрфирането / не казвам фотографията защотот съм много далеч/
архитектурата като професия
майсторенето и цъкането във фотошоп, което е логично следствие от рисуването ми по кръжоци като малка /където имах къде къде по-завидни успехи/

Благодаря ви момичета, искам само да акцентирам, че ще ми е интересно също да разбера кой какво точно конкретно прави, разни интересни подробности... сега видях, че е имало подобна тема, но там също са разсъждавали "по принцип" /ето я - http://www.bg-mamma.com/index.php?PHPSESSID=4176ad3b88a525592448 … mp;topic=110895.0 /

 

защо да си досадна, добре че отбеляза, че да забележа. Доста труд  и любов си вложила. Браво!

Благодаря

Да, открила съм си призванието и го следвам. Още съм съвсем в началото на пътя, търпя успехи, а и разочарования понякога... 
Имам още много да вървя, докато намеря смелост и натрупам достатъчно, за да си стигна края на възможностите и мечтите си. Дано пристигна, накъдето съм се запътила...

Не.
По-точно съм го открила, но няма как да го работя. Съвсем в друга посока духа вятъра..

Ох, Лени.. И аз уж от "добрите".. И аз цял живот хуманитарни неща... Искам обаче да се занимавам с екология и опазване на околната среда... Ще видим докъде ще ми се развият нещата и дали ще потръгнат... Мисля, че хората в България са с много ниско екологично съзнание и ми се иска доколкото мога да повлияя да се образоват в този аспект... някаква работа с деца.. Измислила съм го и някой път ще ви разкажа... Иначе учих етнология и социология и дълго време мислех, че това ми е призванието. Дори моят препоавател-гуру ми беше казал, че съм подходяща и имам "глад за хора" /разбирайте - любознателност за хората, за процесите и т.н/ - нещо мн важно за един антрополог... Известно време ми беше много интересно, но аз също обичам да съм полезна, да виждам, че променям дори и малко някои неща, а това го няма в тез науки, има го де, но с толкова незабележими крачки, че да заспиш... А и изследванията, които се правят там доста често после се ползват за манипулиране на хората, а мен това не ме влече...Иначе ми даде много - невероятни колеги-приятели, с които може да се говори за всичко; много пътувания и общуване с различни хора и култури; обяснения защо някои неща в света и обществата стоят по един или друг начин;много обща култура, макар, че доста от нещата вече позабравих като факти...Научих се да търся причините за разни неща в дълбочина, а не отгоре отгоре... Ох, спи ми се и сигурно пропускам нещо... Но явно тези неща не са ми били достатъчни или ми бяха за студентските години и малко след това... От както родих много неща ми се избистриха в главата и не мога да стоя със скръстени ръце и да гледам как ни отнемат въздуха, пространствата за живеене, отдих и движение...ох, пак зациклих..Предполагам ме разбирате. Не че съм тръгнала да спасявам света, сигурно ще има и такива изказвания, но ще направя каквото мога по въпроса за децата на България... Чувствам се удовлетворена като виждам, че нещата се променят и аз допринасям за това.... а иначе за странични занимания и хобита...Уф, ами зле съм аз с организацията или зодята ми е виновна /близнаци/, че прескачам от едно в друго... много ми се ще да изнамеря един стар стан от някъде и да се науча да тъка /тъча..не знам как е по-правилно/ черги... сигурно ще го направя на стари години обаче...Талант, който съм пропуснала да развия по един или друг начин, са танците... Иначе пеех 14 години в детски хор и обикаляхме по Европата, но това ми даваше други неща, важни за времето си - чувство на принадлежност към някаква група /въжно за децата и тийновете/, допир с изкуството, изяви по сцени и преодоляване донякъде на срамежливостта, поглед върху живота на други хора, различни от нас и т.н., много пътешествия...  и така, съвсем зациклих, извинете ме за дългия текст и може би неособено добър изказ...Хайде разкажете за себе си, темата да не стане обсъждане на нещата, които написах...

А искаш ли да ни разкажеш за какво иде реч или е прекалено лично?   

Да, в момента работя върху развитието му

Не е кой знае какво. Рисувам.

Много обичам да пея и да танцувам. Имам невероятната дарба чувайки едно парче 2-3 пъти независимо на какъв език да го знам на изуст, ноооо си пея само в къщи и когато се събираме с приятели край огъня  Не станах певица по ред причини, а много ми се искаше 
Другата ми голяма мечта беше да съм говорителка по ТВ, но и това не стана, а вече е твърде късно.
Призванието ми е както и на Лени да помагам с всичко, което е по силите ми на дечица лишени от родителски грижи и на социално слаби семейства. Няма никакви пари на този свят, които биха могли да заменят една детска усмивка - безценно е. В този ред на мисли утре ще гушна моята малка кръщелница Яна, която става на 3 годинки 
Също така както и авторката на темата се интересувам и от екология. Изумявам се как е възможно наистина българите да сме толкова мръсно племе
Знам също, че ако имам мой си малък собствен бизнес ще се справя отлично, а и ще ми дава много по-голяма финансова свобода да помагам на всички нуждаещи се дечица. Дано някой ден да стане, дано .............

ами да, открила съм и с това се занимавам по цял ден. Някои му викат работа, ама на мен ми е трудно да употребя таз дума, освен за улеснение