Преди като ми кажеха: Няма да усетиш кога ще пораснат и се усмихвах леко недоверчиво, но сега усещам как се надбягвам с тях и как са все по-големи, по-сложни въпроси ми задават и по-искрени отговори искат да чуват, не върви да се измъквам с бебешки обяснения...растат! А до вчера им сменях памперсите. Сега дъщеря ми дори ръка не иска да даде, защото "можела сама". На 4 години е със самочувствието,че може и без мен...Наскоро една позната обясняваше как 7 годишният й син я молел, когато се качват заедно в маршрутката да се прави,че не го познава все едно се вози сам, защото не бил бебе да го придружава майка му...Хем им се радвам, хем ми е тъжно...Причината да пиша всичко това е един текст, който ме поразчувства преди малко и искам да го споделя с вас 
Това ни чака...
Един ден ще пораснеш и неусетно ще се превърнеш в мъж. Баща ти ще ти покаже как да се бръснеш, а аз ще погаля гладките ти страни и ще се усмихна. Ти ще бутнеш ръката ми...Там някъде ще има влюбено момиче, което ще те погали след мен. Нейната ръка ще дръпнеш близо до себе си. А очите й ще бъдат влюбени...
Един ден ще плачеш - тайно на загасена лампа. Аз няма да знам дали си плакал в понеделник или сряда. Ще събирам чаршафите в неделя и само твоята калъфка ще бъде по-твърда...Тя и моята беше някога, но не знаех, че се познава...Дали ще пушиш тайно на прозореца? Твой ред е миличък....Има ред във всичко...
- Хайде да отидем в парка
- С кой? Ще имали деца? Някой приятел?
- С мен. Двамата.Аз съм ти приятел
- Глупости. Приятелите са само от детската градина. Майките не са
Дали с приятелите ще плачете за същите момичета? Едновременно на различни прозорци?
Първата ще бъде много смела. И много ще обичаш остриганата й по момчешки коса и дебелите вежди. И малко грубите ръце след първото бръснене. А един ден ще погалиш и нейните обръснати крака и после ще се отдадете един на друг. И може би ще плачеш тайно нощем....цигарите ще бъдат в чекмеджето. Аз обещавам да не знам...
Втората ще бъде нежна. С дълга коса, големи очи и много женска усмивка. Ти ще си по-уверен, а тя няма да те види усмихнат. Този път тя ще плаче. А ти ще пиеш водка или джин...вече няма да е на прозореца. А нощем ще сънуваш боцкащите крака на онази малко грубата...
- Защо толкова приличаш на мен бе, маме
- Нищо не разбираш. Ти си момиче, пък аз съм момче. Значи не приличам на теб...
После между цигарите и алкохола и някъде след втората ще има други - с различен цвят коси, очи...различни усмивки. Пък ти ще знаеш как да се преструваш вече. Не само ще знаеш как да не личи, че плачеш. Ще можеш да си слагаш маска, че уж плачеш....То и това се учи...
- За рождения ден искам костюм на Спайдермен, Батман и Леонардо от костенурките Нинджа
- Не може три. Само един. Избирай!!!
Ще я избираш дълго. И те ще те избират...Толкова рядко ще те виждам, че няма да знам дали страните ти са гладки. Сигурно е недопустимо да се напием двамата. Аз също мога да мълча и да пуша....ама няма...по-добре да си мъж и да се напиваш сам или с приятелите...по мъжки...
После ще е късно да ти кажа да ги обичаш всички. Не разбрах кога порасна. Важно е всяка да обичаш - за нощ, две, месец...Ако не можеш - алкохолът е все там в шкафа, а аз отдавна няма да влизам в стаята ти...Ако не можеш да ги обичаш - поне плачи, че не можеш....
- Мамо, пък дядо каза, че мъжете не плачат
- Плачат....като ги боли много и те плачат
- Ама момчетата - НЕ!
Защо непременно смятам, че ще плачеш. Може да срещнеш една жена и да обичаш само нея и тя само теб...Но някак си не искам...Пореви си! Ако не те е разплакала нито веднъж, сигурно не е била тя...
- Боли ме главата. Дай ми от вълшебното сиропче, дето е за всичко...
Вълшебното сиропче не помага вече. Ако ги обичаш ще боли. Но е важно да боли и когато не можеш да ги обичаш...Може дори да се маскираш, ако още можеш...Избери си един костюм само...Ще пораснеш и когато ти започнеш да плачеш, аз ще съм спряла...И ще се преструвам, че не знам, че плачеш...А сега заспивай. Дали ти пиша приказка - не съвсем....
Виж целия пост
Това ни чака...Един ден ще пораснеш и неусетно ще се превърнеш в мъж. Баща ти ще ти покаже как да се бръснеш, а аз ще погаля гладките ти страни и ще се усмихна. Ти ще бутнеш ръката ми...Там някъде ще има влюбено момиче, което ще те погали след мен. Нейната ръка ще дръпнеш близо до себе си. А очите й ще бъдат влюбени...
Един ден ще плачеш - тайно на загасена лампа. Аз няма да знам дали си плакал в понеделник или сряда. Ще събирам чаршафите в неделя и само твоята калъфка ще бъде по-твърда...Тя и моята беше някога, но не знаех, че се познава...Дали ще пушиш тайно на прозореца? Твой ред е миличък....Има ред във всичко...
- Хайде да отидем в парка
- С кой? Ще имали деца? Някой приятел?
- С мен. Двамата.Аз съм ти приятел
- Глупости. Приятелите са само от детската градина. Майките не са
Дали с приятелите ще плачете за същите момичета? Едновременно на различни прозорци?
Първата ще бъде много смела. И много ще обичаш остриганата й по момчешки коса и дебелите вежди. И малко грубите ръце след първото бръснене. А един ден ще погалиш и нейните обръснати крака и после ще се отдадете един на друг. И може би ще плачеш тайно нощем....цигарите ще бъдат в чекмеджето. Аз обещавам да не знам...
Втората ще бъде нежна. С дълга коса, големи очи и много женска усмивка. Ти ще си по-уверен, а тя няма да те види усмихнат. Този път тя ще плаче. А ти ще пиеш водка или джин...вече няма да е на прозореца. А нощем ще сънуваш боцкащите крака на онази малко грубата...
- Защо толкова приличаш на мен бе, маме
- Нищо не разбираш. Ти си момиче, пък аз съм момче. Значи не приличам на теб...
После между цигарите и алкохола и някъде след втората ще има други - с различен цвят коси, очи...различни усмивки. Пък ти ще знаеш как да се преструваш вече. Не само ще знаеш как да не личи, че плачеш. Ще можеш да си слагаш маска, че уж плачеш....То и това се учи...
- За рождения ден искам костюм на Спайдермен, Батман и Леонардо от костенурките Нинджа
- Не може три. Само един. Избирай!!!
Ще я избираш дълго. И те ще те избират...Толкова рядко ще те виждам, че няма да знам дали страните ти са гладки. Сигурно е недопустимо да се напием двамата. Аз също мога да мълча и да пуша....ама няма...по-добре да си мъж и да се напиваш сам или с приятелите...по мъжки...
После ще е късно да ти кажа да ги обичаш всички. Не разбрах кога порасна. Важно е всяка да обичаш - за нощ, две, месец...Ако не можеш - алкохолът е все там в шкафа, а аз отдавна няма да влизам в стаята ти...Ако не можеш да ги обичаш - поне плачи, че не можеш....
- Мамо, пък дядо каза, че мъжете не плачат
- Плачат....като ги боли много и те плачат
- Ама момчетата - НЕ!
Защо непременно смятам, че ще плачеш. Може да срещнеш една жена и да обичаш само нея и тя само теб...Но някак си не искам...Пореви си! Ако не те е разплакала нито веднъж, сигурно не е била тя...
- Боли ме главата. Дай ми от вълшебното сиропче, дето е за всичко...
Вълшебното сиропче не помага вече. Ако ги обичаш ще боли. Но е важно да боли и когато не можеш да ги обичаш...Може дори да се маскираш, ако още можеш...Избери си един костюм само...Ще пораснеш и когато ти започнеш да плачеш, аз ще съм спряла...И ще се преструвам, че не знам, че плачеш...А сега заспивай. Дали ти пиша приказка - не съвсем....
) 
Но ще си спомнят и някой ден и те ще гушкат техните дечица, вместо да им крещят... Всичко е любов 
.