Беше ли ви мъчно, когато се изнесохте от дома на родителите си?

Публикувана: 13 септ. 2006, 12:47 ч.
Последно мнение: 14 септ. 2006, 18:49 ч.

5 448
81

H

13 септ. 2006, 12:47 ч.

Темата ми е вдъхновение от тази на Kremi, за нашите деца, които бързо растат и отлитат.
Наред с щастието от новопридобитата свобода, при вас имаше ли и тъга? Понякога желание да бъдете отново малко дете и да сте при мама и татко?

За мен най-голямото изпитание беше мъката в очите на баща ми. И моментът, в който майка ми ми каза "Довиждане", сякаш отивах до магазина, а виждах сълзи по миглите й.

Виж целия пост

G

# 1 13 септ. 2006, 12:52 ч.

Аз не знаех, че излизам от вкъщи в този смисъл. Да, отивах в казармата, но го чувствах сякаш моето място си остава. Когато се върнах и видях леглото си превърнато в склад, ми стана мъчно. Но не съм се задържал на тези си чувства - в казармата човек привиква на много работи. Сега не го чувствам свое място, колкото и да ме убеждават в това.

Виж целия пост

Д

Регистриран

# 2 13 септ. 2006, 12:55 ч.

Не тъгувах - някак усещах, че ще се върна . Както и стана. И сякаш никога не съм си тръгвала, а мама всяка сутрин е чукала на вратата "Съмна, Ване" Heart Eyes

Heart Eyes

Виж целия пост

Регистриран

# 3 13 септ. 2006, 12:57 ч.

Аз също не знаех, че никога вече няма да се върна да живея при родителите си. Излязох от дома на 19 години и заминах в чужбина, за да уча. Като останах сама надалече, тогава разбрах какво съм загубила. Но след това повече не съм си представяла да се върна да живея в един дом с родителите си. Прекалено много се променихме и те и аз през всичките години и съжителството според мен нямаше да бъде възможно без сериозни сътресения. Обаче се върнах в България, за да бъда по-близо до тях. Мъчно ми беше да ги оставя сами и не можех повече да гледам разплаканите очи на майка ми всеки път, когато си тръгвах. Щастлива съм сега, че могат да се радват на внуците си от близо.

Виж целия пост

НелиСА

Потребител

# 4 13 септ. 2006, 12:57 ч.

Беше ми -да Cry

Cry

, дори си поплаках. Бях на 18 години и отивах да уча във Варна.
Повече така и не се върнах у дома, не в буквалния смисъл, но се омъжих и мой дом станаха други места, а в Добрич си остана бащиният ми дом, в който все още се прибирам
от време - на време Sad

Sad

, докато има при кого.

Виж целия пост

V

# 5 13 септ. 2006, 13:02 ч.

Престанетееее yahoo_49

yahoo_49

yahoo_49

yahoo_49

, ужасен емоционален тормоз има в днешните теми, не съм подготвена за това.

Кога ще дойде петък?

Виж целия пост

Потребител

# 6 13 септ. 2006, 13:05 ч.

Не, не ми беше и сега също не ми е мъчно, сама пожелах с мъжа ми и детето да идем при неговите родители и не съжалявам за това наше решение Peace

Peace

A дали на нашите им е било мъчно - не ми дреме особено, ама сега ми се обаждат през ден, особено баща ми, за да взима детето от детска и да сме се видели Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

A

# 7 13 септ. 2006, 13:08 ч.

Не изобщо не ми беше мъчно , много си ми беше добре даже. На нашите не знам дали им е било , но не са ми го показали , спестихме си ги тези емоции.

Виж целия пост

V

Потребител

# 8 13 септ. 2006, 13:11 ч.

По-скоро не. Аз и до сега си имам ключ от нас /ето - "нас" си казвам още/ и мога да севръщам когато поискам. Отношението на майка ми към мен като дете прозира в това към щерка ми. Но когато аз и кажа "майко" Гери ме поправя - "тя е маминка!" Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

п

папугай

# 9 13 септ. 2006, 13:13 ч.

Ами не, не съм изпитвала тъга-даже напротив.Нямаше сълзи в очите нито на баща, камо ли на майка, не са ме изпращали. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Не съм се и връщала.Аз по рпинцип не обичам такива сцени, нямаше сватба тип-прощаване на булката с майка и баща, баща ми не ме е предавал официално на мъжа ми-ей такива съм ги пропуснала за добро или лошо.

Виж целия пост

Потребител

# 10 13 септ. 2006, 13:14 ч.

За конкретното изнасяне от дома..не ми беше мъчно, понеже нямаше никой вкъщи.Но още си спомням тъгата в очите на майка си като й казах че отивам да живея у приятеля си.Тогава ми стана мъчно...а и понякога ме обзема носталгия Tired

Tired

Виж целия пост

B

Пристрастен

# 11 13 септ. 2006, 13:16 ч.

Да, много

Sad

И това, че дойдох на майната си също утежни нещата Sad

Sad

Виж целия пост

Y

Регистриран

# 12 13 септ. 2006, 13:17 ч.

И аз за това си помислих като прочетох темата на Креми. На моменти ми се иска да се прибера, да се сгуша в татко и да забравя някои неща...
Та по темата - в началото не си мислех, че ще ми е толкова тежко. Но и до днес си поплакваме с баща ми, когато се разделяме след гостуване.

Виж целия пост

T

# 13 13 септ. 2006, 13:21 ч.

Не ми беше. Нямах търпение да се втурна в своя нов живот - нов град, нов дом (макар и кварира). Не знам защо, но това ми беше мечтата от ученичка. Независимост. Но това не означава, че не се връщам в родния град с удоволствие. Обичам много близките си и ми липсват, но едва ли бих живяла отново там...

Виж целия пост

Потребител

# 14 13 септ. 2006, 13:28 ч.

Аз се изнесох, така да се каже постепенно Simple Smile

Simple Smile

Започнах да преспивам в приятеля ми от време на време. По едно време вечер спях при него, а сутрин го закарвах на работа и отивах при нашите - цял ден си стоях при тях, а привечер го вземах от работа и отивахме у тях и пак преспивах там и така..... Постепенно си изнесох дрехите и другите вещи и нямаше сбогуване. Почти всеки ден се виждахме с нашите, а по телефона се чувахме по няколко пъти на ден, така че не сме си липсвали особено.
На скоро, обаче майка ми каза, че баща ми много съжалявал, за дето съм излязла от къщи - не могли да ми се порадват. Пък аз бях на 22 години, не съм била малка, ама явно вече му липсвам, а и от годините е станал по-сантиментален Heart Eyes

Heart Eyes

Но родителите ми винаги са били много трезвомислещи хора и при положение, че това е моето желание и отивам за добро там, само са се радвали за мен.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Нови-стари дрехи :)

1 906
30

На пазар

Ролята на жилището в семейните отношения

27 940
551

Лични и семейни отношения

Нов имот по време на брака

12 575
132

Жилища и имоти

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.