Е днес ни е първият ден в градината. Влезе без много да му мисли засмян и така нататък. Като дойде време за закуската надникнах през прозореца и видях, че вече си има приятелчета. Радвам се много но съм и притеснена -дали ще плаче, дали ще яде, дали ще му дадат вода като му се пие и куп други работи. Усещам как ще ме задруса депресията- моля ви дайте едно рамо!
Виж целия пост
Първи ден в градината!
- Публикувана: 14 септ. 2006, 09:13 ч.
- Последно мнение: 15 септ. 2006, 10:59 ч.
# 3
14 септ. 2006, 09:19 ч.
Честито ти пораснало момче! Не се притеснявай, обикновено децата много по-лесно приемат градината, отколкото ние си мислим. Просто на теб ще ти е необходимо време да свикнеш, че той не е до теб. Дано все така отивате усмихнати и без сълзи. И никакви болести! Успех! 
Виж целия пост
# 4
14 септ. 2006, 10:59 ч.
Като че ли родителите по-бавно се адаптираме...
Виж целия пост
Честито ти пораснало момче! Не се притеснявай, обикновено децата много по-лесно приемат градината, отколкото ние си мислим. Просто на теб ще ти е необходимо време да свикнеш, че той не е до теб. Дано все така отивате усмихнати и без сълзи. И никакви болести! Успех!
# 5
14 септ. 2006, 11:00 ч.
Мамчета много ви благодаря за подкрепата ! Пожелавам на всички вас това, което вие пожелавате на мен. Сега телефона седи до мен да не би да ми се обадят. Наистина много ми липсва! Надявам се че ще свикна, че живота ми вече не е това, което беше.
Виж целия пост
# 6
14 септ. 2006, 21:33 ч.
Първият ден е минал без рев и сцени. Когато отидох да го взема каза, че утре пак ще иде. Бяха извели децата на двора и две учителки нещо си говореха с него. Спокойна съм сега като знам, че му е добре но няма да се учудя утре ако плаче като го заведа.
п.п. Сутринта го заведох с един суичер но като отидох да го взема суичера го нямаше в шкафчето сигурно е бил изнесен навън (всяко дете с дрешка може би). Въпросаната дреха с на Lapin House и му е подарък. Чудя се сега дали учителките са му прибрали дрешката и дали утре ще я намерим.
Виж целия пост
п.п. Сутринта го заведох с един суичер но като отидох да го взема суичера го нямаше в шкафчето сигурно е бил изнесен навън (всяко дете с дрешка може би). Въпросаната дреха с на Lapin House и му е подарък. Чудя се сега дали учителките са му прибрали дрешката и дали утре ще я намерим.
# 7
14 септ. 2006, 23:51 ч.
На нас другата седмица ни предстои да тръгнем на детска, но толкова се притеснявам, че сигурно ще го отложа малко, а и ми казаха, че първата седмица децата много плачели и така се разстройвали едно друго. Не мога да си представя как въобще ще се концентрирам да работя, акълът ми ще е все при нея. А освен това тя много се бие, а там със сигурност ще има някое по-силно момченце от нея и тя като му налети ще стане една 
Ами ако страшно много плаче и ме моли сърцераздирателно да не я водя, какво да правя? Ми аз няма да издържа на това и ще отстъпя
Виж целия пост
Ами ако страшно много плаче и ме моли сърцераздирателно да не я водя, какво да правя? Ми аз няма да издържа на това и ще отстъпя
# 8
15 септ. 2006, 09:54 ч.
Никога и нищо не се знае! Може пък детето ти да тръгне много спокойно. Ял е спал е играл си е. Днес сутринта заплака малко като видя, че си тръгвам но учителката за секунди го за баламоса. Не се притеснявай предварително. Ние на Светли още от юни месец му обяснявам и му говорим колко е хубаво там и колко много играчки има и деца- абе всичко каквото се сетим. Говорете и вие вярвам и ще стискам палци всичко да ок !
Виж целия пост
# 9
15 септ. 2006, 10:59 ч.
В нашата детска това са се опитали да го избегнат като всяко дете има собствена дата за прием, т.е. постъпват едно по едно. Карина, например, ще тръгне чак на 27-ми /колко далече ми се вижда и същевременно близо/...
И мен ме е страх, но наистина - те го приемат по- леко, отколкото предполагаме.
Джани, ако има на къде да отстъпваш - защо да я пращаш изобщо? И на мен ми се къса сърцето от сега, но до кога да я гледам? До училищна възраст? То и тогава ще ми е мъчно. А вече е на 3,8 год., детската и децата могат да й дадат повече отколкото аз вкъщи по отношение на някои неща
Спокойно, както мъжО ме успокоява - сменил е поне три детски и нещо да му има сега? ОК си е.
Виж целия пост
а и ми казаха, че първата седмица децата много плачели и така се разстройвали едно друго.
И мен ме е страх, но наистина - те го приемат по- леко, отколкото предполагаме.
Джани, ако има на къде да отстъпваш - защо да я пращаш изобщо? И на мен ми се къса сърцето от сега, но до кога да я гледам? До училищна възраст? То и тогава ще ми е мъчно. А вече е на 3,8 год., детската и децата могат да й дадат повече отколкото аз вкъщи по отношение на някои неща
Спокойно, както мъжО ме успокоява - сменил е поне три детски и нещо да му има сега? ОК си е.
Препоръчани теми