Искам да Ви се оплача 
Дъщеря ми вече стана на 3 месеца и половина, а част от моите приятелки още не са дошли да ни видят.
Откакто съм родила да са ми се обадили 2-3 пъти...Да ми се бяха обадили поне едно кафе да пием...Не искам да идват да ми носят подаръци за детето,не искам да ми се обаждат всеки ден...Ей така от време на време да се бяха сещали за нас!Някак си не мога да си представя някоя моя близка приятелка да роди и аз 4 месеца да не намеря време да й се обадя или да проява желание да видя първородното й дете...
Ета онзи ден се прибра една дружка от Германия-тя как намери време да се видим?При условие ,че престоят й бе изключително кратък!
Друга моя колежка от университета-ами редовно ми се обажда,прати ми на втория ден подаръче за бебка.
Приятелката ми,която живее в Испания - и тя ми звъни,вдъхваше ми кураж,когато бяхме в болницата с бебка.
Приятелки живеещи другаде на път през града ни се обаждаха.
Колежките ми от работата проявяват повече интерес от тях.
Не мога,не мога да си го обясня.А върхът на всичко беше,когато казали,че не съм искала да си показвам детето!Какво ми е на детето?Аман от предръзсъдъци!!!
Понеже малката беше в кувьоз една седмица -трябва нещо да й има ли?!Затова ли не им я показвам?Срам ли ме е , какво ...Ясно ми е ,че ще има такива хора,но от тях не съм го очаквала...(Сега се сещам за едни познати,детенцето им също беше в кувьоз и си спомням реплики от рода-"То сега е добре,ама после..."
Незнам какво да мисля вече...
"Човек като има желание за нещо търси начини,като няма търси причини!"-ей това ми идва на ум за тях!
И още нещо -не искам да ме разбирате погрешно,аз не им се сърдя,просто ми е болно и не мога да си обясня защо стана така.
Виж целия пост
Дъщеря ми вече стана на 3 месеца и половина, а част от моите приятелки още не са дошли да ни видят.
Откакто съм родила да са ми се обадили 2-3 пъти...Да ми се бяха обадили поне едно кафе да пием...Не искам да идват да ми носят подаръци за детето,не искам да ми се обаждат всеки ден...Ей така от време на време да се бяха сещали за нас!Някак си не мога да си представя някоя моя близка приятелка да роди и аз 4 месеца да не намеря време да й се обадя или да проява желание да видя първородното й дете...Ета онзи ден се прибра една дружка от Германия-тя как намери време да се видим?При условие ,че престоят й бе изключително кратък!
Друга моя колежка от университета-ами редовно ми се обажда,прати ми на втория ден подаръче за бебка.
Приятелката ми,която живее в Испания - и тя ми звъни,вдъхваше ми кураж,когато бяхме в болницата с бебка.
Приятелки живеещи другаде на път през града ни се обаждаха.
Колежките ми от работата проявяват повече интерес от тях.
Не мога,не мога да си го обясня.А върхът на всичко беше,когато казали,че не съм искала да си показвам детето!Какво ми е на детето?Аман от предръзсъдъци!!!
Понеже малката беше в кувьоз една седмица -трябва нещо да й има ли?!Затова ли не им я показвам?Срам ли ме е , какво ...Ясно ми е ,че ще има такива хора,но от тях не съм го очаквала...(Сега се сещам за едни познати,детенцето им също беше в кувьоз и си спомням реплики от рода-"То сега е добре,ама после..."Незнам какво да мисля вече...
"Човек като има желание за нещо търси начини,като няма търси причини!"-ей това ми идва на ум за тях!
И още нещо -не искам да ме разбирате погрешно,аз не им се сърдя,просто ми е болно и не мога да си обясня защо стана така.
. 
