Повода да пусна темата е са новините вчера! Това, което чух е че ще се внесе проекто закон за приемни семейства. Тоест желаещите семейства да дадат грижи на деца без да ги осиновяват (тъй като биологичните им родители не са се отказали от тях). За това държавата ще помага на приемните семейства (не знам как).
Като чух много се въодушевих и говорих с мъжа ми и той е съгласен да бъдем приемно семейство. При нас за осиновяване и дума не може да става тъй като нямаме собствен дом. Тук обаче идва дилемата! Взимаш дете гледаш го, грижиш се за него, даваш му всичката си любов (в най-добрия случай до 18 години) или докато не се появи биологичната му майка и си го вземе. Идеята за приемните семейства като цяло е прекрасна защото даваш дом и любов на някое детенце но ако някой ден майка му си го вземе как ще го преживея? Гледаме домашни любимци, и когато те се загубят или ни ги откраднат ние плачем и тъгуваме какво остава ако гледам дете и ми го вземат- ще умра от мъка. Какво мислите вие по въпроса? Бихте ли взели да гледате дете на което не знаете родната му майка кога ще се появи и ще си го поиска? Бихте ли живели в напрежение, че днес могат да го вземат от вас.