Току що за пореден път получих от 3 годишната ни дъщеря този въпрос и тъй като главата вече ми пуши от невъобразимите й въпроси и моите отговори, точно на този запецнах отново. Може да ви изглежда смешно, но не мога да измисля нищо друго освен: "Разболяла се е", но предполагам, че след този отговор всеки път като кихне ще ме пита "аз болна ли съм и ще умра ли". Дайте идея за друго обяснение. И изобщо как обяснявате на 3-4 годишните какво е някои да е умрял в детските приказки?
Виж целия пост
Как да отговоря на въпроса "Как е умряла майката на Пепеляшка"?
- Публикувана: 20 септ. 2006, 20:00 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 22:02 ч.
# 1
20 септ. 2006, 22:34 ч.
Сложно е с мъничетата, всичко искат да знаят и научат и очакват от нас възрастните да можем да им отговорим. 
Възможен вариант:
Един ден майката на Пепеляшка се разболяла, умряла от старост и душата и отлетяла с небесните ангели.
Сещам се, че в повечето приказки има много насилие. Как го приемате вие като родители? Сещам се за Палечко, великана отрязал главите на децата с коронките без да подозира че това са неговите дъщери...И тем подобни.
Виж целия пост
Възможен вариант:
Един ден майката на Пепеляшка се разболяла, умряла от старост и душата и отлетяла с небесните ангели.
Сещам се, че в повечето приказки има много насилие. Как го приемате вие като родители? Сещам се за Палечко, великана отрязал главите на децата с коронките без да подозира че това са неговите дъщери...И тем подобни.
# 2
20 септ. 2006, 22:44 ч.
Вярно е, че в повечето приказки има насилие.Вечер като приспивам Йоана й разказвам приказки.И сама засичам на по-"хорър"местата.Чудя се как да замаскирам Вълка, ядящ баби и момиченца, злата царица , която иска да изяде сърцето на Снежанка и т.н.
Виж целия пост
# 3
20 септ. 2006, 23:26 ч.
Може би не е много готско, но първото което ми идва наум е "глътнала е стъклено топче, докато си е играла, затова трябва много да внимаваме какво пъхаме в устата си". Разбира се, ако тя е едно любопитно до болка дете не става, защото може да реши да провери. Ти си я познаваш, при нас такива работят, затова го предлагам. Веднъж имах неблагоразумието да й кажа, че като малка съм си чупила крака. Сега ме предупреждава на всяка крачка да внимавам, за да не го счупя пак.
А за приказките направо не знам
Вдигам пердето много бавно.
Виж целия пост
А за приказките направо не знам
Вдигам пердето много бавно. 
# 4
21 септ. 2006, 04:15 ч.
Умрелите в детските приказки ги пропускам.
Иначе, дъщеря ми /3.5/ знае, че хората умират, когато много, много остареят.
Поводът да го научи беше, че ме попита за бабата на моята майка.
Аз избирам да й чета такива приказки, в които няма насилие, не се говори за смърт и са весели.
Смятам ги най-подходящи за възрастта й.
Виж целия пост
Иначе, дъщеря ми /3.5/ знае, че хората умират, когато много, много остареят.
Поводът да го научи беше, че ме попита за бабата на моята майка.
Аз избирам да й чета такива приказки, в които няма насилие, не се говори за смърт и са весели.
Смятам ги най-подходящи за възрастта й.
# 5
21 септ. 2006, 05:33 ч.
Дивиана, кажи моля ти се кои приказки и разказваш?
Аз направо съм се видяла в чудо. То не бяха ламите, дето ги убива малкия брат от 3-мата братя и златната ябълка, то не беше вълка дето изял червената шапчица и баба и, ами този дето изял седемте козлета , хензел и гретел дето ги угоявала вещицата
Направо не знам какви приказки да му разказвам.... И аз просто засичам какво да кажа на местата в които някои умира,убиват го по особено мъчителен начин и т.н. Направо не знам как не ми е правило впечатление като съм била малка.
Виж целия пост
Умрелите в детските приказки ги пропускам.
Иначе, дъщеря ми /3.5/ знае, че хората умират, когато много, много остареят.
Поводът да го научи беше, че ме попита за бабата на моята майка.
Аз избирам да й чета такива приказки, в които няма насилие, не се говори за смърт и са весели.
Смятам ги най-подходящи за възрастта й.
Иначе, дъщеря ми /3.5/ знае, че хората умират, когато много, много остареят.
Поводът да го научи беше, че ме попита за бабата на моята майка.
Аз избирам да й чета такива приказки, в които няма насилие, не се говори за смърт и са весели.
Смятам ги най-подходящи за възрастта й.
Дивиана, кажи моля ти се кои приказки и разказваш?
Аз направо съм се видяла в чудо. То не бяха ламите, дето ги убива малкия брат от 3-мата братя и златната ябълка, то не беше вълка дето изял червената шапчица и баба и, ами този дето изял седемте козлета , хензел и гретел дето ги угоявала вещицата
Направо не знам какви приказки да му разказвам....
И аз просто засичам какво да кажа на местата в които някои умира,убиват го по особено мъчителен начин и т.н. Направо не знам как не ми е правило впечатление като съм била малка.
# 6
21 септ. 2006, 07:22 ч.
За разказване, аз разказвам "Косе Босе", "Трите прасенца" (в тези поне насилието не е върху хора), "Рибарят и златната рибка", "Момче и вятър", "Хензел и Гретел" и "Червената Шапчица" (последните две с леки промени), както и много наши си истории (някои измислени, някои - истински).
При четенето гледам да избягвам приказки, въпреки че четем понякога (когато не съм много уморена, редактирам, иначе пропускам най-грозните сцени). Предпочитам "Франклин", "Мечо Пух", "Каю" (жалко, че имаме само две), приказки-стихчета (досега не сме попадали на такава с насилие), Сутеев ("Пиле и пате", "Трите котета" и т.н.) и разни образователни (форми, цветове и т.н.). Пробвах и "Пипи", ама не мога да намеря издание с хубави картинки и малко прескачаме по страниците
Ей това и на мене не ми излиза от главата. Не ми се вярва майка ми (да не говорим за бабите) да са разсъждавали на тази тема, пък нямам спомен да съм била изплашена от нещо, ставащо в приказките. Обичах да ми четат (и да чета в последствие). Имах си любими, мъчно ми беше за сирачетата (каквито са повечето приказни герои), но се радвах на щастливия край. Пък сега не ми идва да чета същите приказки на децата
Виж целия пост
... кажи моля ти се кои приказки и разказваш?
При четенето гледам да избягвам приказки, въпреки че четем понякога (когато не съм много уморена, редактирам, иначе пропускам най-грозните сцени). Предпочитам "Франклин", "Мечо Пух", "Каю" (жалко, че имаме само две), приказки-стихчета (досега не сме попадали на такава с насилие), Сутеев ("Пиле и пате", "Трите котета" и т.н.) и разни образователни (форми, цветове и т.н.). Пробвах и "Пипи", ама не мога да намеря издание с хубави картинки и малко прескачаме по страниците
... Направо не знам как не ми е правило впечатление като съм била малка.
# 7
21 септ. 2006, 08:34 ч.
Разболяла се е и понеже тогава нямало лекарства като сега, умряла.
Но много, много я вълнуваше въпросът. И ме питаше периодично "мамо, ти кога ще умреш?"
чета наред, ако някоя приказка й е страшна, сама не я поисква втори път. Има вето на трите прасенца, но пък на Хензел и Гретел няма, интересно.
Виж целия пост
Но много, много я вълнуваше въпросът. И ме питаше периодично "мамо, ти кога ще умреш?"
чета наред, ако някоя приказка й е страшна, сама не я поисква втори път. Има вето на трите прасенца, но пък на Хензел и Гретел няма, интересно.
# 8
21 септ. 2006, 08:41 ч.
И аз това си мисля - винаги приказките ни са четени без изменения и никога не съм се плашила, просто съм ги приемала такива каквито са. Сега и на децата си ги чета така без да ги изменям. Като ме питат обяснявам - не съм забелязала кой знае каква драма при тях от факта, че вълкът изяжда червената шапчица(нали после ловецът я спасява). Снощи например малкият сам пожела да му чета за "капитанчо"(т.е. храбрият оловен войник) - много му харесва, а на мен ми се струва много тъжна.
Щом се притеснявате бих препоръчла поредицата "В гората" - точно за малчовци, в рими, весели случки, с животни и интересни неща за научаване, с много картинки. Моите деца ги знаят почти наизуст.
Виж целия пост
[Ей това и на мене не ми излиза от главата. Не ми се вярва майка ми (да не говорим за бабите) да са разсъждавали на тази тема, пък нямам спомен да съм била изплашена от нещо, ставащо в приказките. Обичах да ми четат (и да чета в последствие). Имах си любими, мъчно ми беше за сирачетата (каквито са повечето приказни герои), но се радвах на щастливия край. Пък сега не ми идва да чета същите приказки на децата
... Направо не знам как не ми е правило впечатление като съм била малка.
И аз това си мисля - винаги приказките ни са четени без изменения и никога не съм се плашила, просто съм ги приемала такива каквито са. Сега и на децата си ги чета така без да ги изменям. Като ме питат обяснявам - не съм забелязала кой знае каква драма при тях от факта, че вълкът изяжда червената шапчица(нали после ловецът я спасява). Снощи например малкият сам пожела да му чета за "капитанчо"(т.е. храбрият оловен войник) - много му харесва, а на мен ми се струва много тъжна.
Щом се притеснявате бих препоръчла поредицата "В гората" - точно за малчовци, в рими, весели случки, с животни и интересни неща за научаване, с много картинки. Моите деца ги знаят почти наизуст.
# 9
21 септ. 2006, 09:03 ч.
ами каво ще кажете за съвременна идея- майката на Пепеляшка да е заминала на работа в чужбина, и баща й наел жена да се грижи за къщата, тя си довела двете щерки и нататък същото като в оригинала
Виж целия пост
# 10
21 септ. 2006, 09:13 ч.
този съвременен вариант с чужда жена у дома, докато майката бачка някъде в чужбина (дали пък не е в холандия?!) хич не ми допада.
аз съм за оригиналните приказки и доколкото съдя по моите спомени от детството, няма нищо страшно в насилието и нещастието от приказките. децата са толкова запленени от щастливия край и от наказването на "лошото", че другото е просто някаква подробност от пътя към победата на доброто...
е, понякога се налага строга цензура за случки като пребитите животинки от дядовата ръкавичка, размазания мозък от болен здрав носи и т.н. и пак, редакцията я правя по своя инициатива, не помня като дете тези приказки да са ме стресирали...
Виж целия пост
аз съм за оригиналните приказки и доколкото съдя по моите спомени от детството, няма нищо страшно в насилието и нещастието от приказките. децата са толкова запленени от щастливия край и от наказването на "лошото", че другото е просто някаква подробност от пътя към победата на доброто...
е, понякога се налага строга цензура за случки като пребитите животинки от дядовата ръкавичка, размазания мозък от болен здрав носи и т.н. и пак, редакцията я правя по своя инициатива, не помня като дете тези приказки да са ме стресирали...
# 11
21 септ. 2006, 09:36 ч.
Това бих отговорила и аз 
Приказките винаги съм ги чела такива каквито са си, без редакции. Просто съобразявам дали самата приказка става за съответната възраст. Децата разсъждават и приемат нещата по по-различен начин.
Това мисля и аз 
Обяснявала съм - това е само приказка, не е истина
Колкото до променените приказки, имаме една панорамна Червена шапчица, където вълка никого не яде и Ради беше много разочарован - каза, че това не е истинската приказка (преди това знаеше оригинала).
Виж целия пост
...Един ден майката на Пепеляшка се разболяла, умряла от старост ...
Приказките винаги съм ги чела такива каквито са си, без редакции. Просто съобразявам дали самата приказка става за съответната възраст. Децата разсъждават и приемат нещата по по-различен начин.
... децата са толкова запленени от щастливия край и от наказването на "лошото", че другото е просто някаква подробност от пътя към победата на доброто...
Обяснявала съм - това е само приказка, не е истина
Колкото до променените приказки, имаме една панорамна Червена шапчица, където вълка никого не яде и Ради беше много разочарован - каза, че това не е истинската приказка (преди това знаеше оригинала).
# 12
21 септ. 2006, 09:40 ч.
Аз само казвам, че се разболяла много и умряла. Повече не е питала. Иначе и аз като Анда
Известно време си мислех да не чета/разказвам страшни приказки, но майка ми й разказа няколко и изглежда, разбира отлично, че това е само приказка и няма проблем с това, така че смених политиката. Дето се вика - ние сме порастнали с тези приказки и не сме масови убийци
Виж целия пост
чета наред, ако някоя приказка й е страшна, сама не я поисква втори път.
Известно време си мислех да не чета/разказвам страшни приказки, но майка ми й разказа няколко и изглежда, разбира отлично, че това е само приказка и няма проблем с това, така че смених политиката. Дето се вика - ние сме порастнали с тези приказки и не сме масови убийци
# 13
21 септ. 2006, 09:48 ч.
Аз бих казала, че смъртта е като да отидеш до някъде, да наблюдаваш, всичко, криейки се зад облак. И да не се издаваш, че те има..Това съм обяснявала на дъщерите си, и не ги е било страх от смъртта..просто са знаели, че е като парче от тортата "Живот".
Майката на Пепеляшка, е гълъб който я пази....пратила е красивия принц и щастие...това е да умреш - превръщаш се в ангел
Виж целия пост
Майката на Пепеляшка, е гълъб който я пази....пратила е красивия принц и щастие...това е да умреш - превръщаш се в ангел
# 14
21 септ. 2006, 09:51 ч.
ама как така ще умре от старост?! нали всички майки сме вечно млади и красиви!
Виж целия пост
Препоръчани теми