Искам само да споделя, че в тази държава няма съпричаност към проблемите на децата ни и на нас като техни родители. Дори в "специализираните заведения" не съм сигурна, че там наистина работят "специалисти", които да имат необходимата квалификация, пък да не говорим за опит. В какви ръце поверяваме децата си?
Ако изкажеш мнението си или се жалваш, че детето ти не приема еди коя си г-жа, а други обожава и им се радва като ги види, у вас няма ли да се появи една светеща лампичка - "Защо детето се държи така, значи една г-жа се отнася добре с тях, а друга не". Попиташ ли ръководния орган защо е така, после им ставаш крив и като че ли това твое право да се бориш за доброто и за правдата, рефлектира върху този човек, от който ти си доволна, този човек, който работи с детето ти от душа и сърце и се радва за непредъка му.
А какво щ е стане, ако този добър специалист го "издухат", винаги може да го измислят, не трябва ли да се вземе мнението и на родителите..., ще има ли кой да се грижи съвестно за децата ни с увреждания???
Как мислите вие, моля за вашето мнение, подкрепа...
Ако ми са разпиляните мислите, моля да ме извините, но се вълнувам...