Случи ми се нещо, което ме измъчва вече пети месец.Дайте ми съвет как да постъпя.
Преди известно време решихме със съпруга ми да имаме второ дете. Така в края на ноември 2005 г. разбрах, че съм бременна.Много се радвахме и не предполагахме ,че нещо може да се случи.Побързахме и съобщихме новината на 6- годишната си дъщеря.Оказа се, че наши семейни "приятели" чакат второто си дете по същото време.Аз, обаче направих спонтанен аборт. Не ни беше леко със съпруга ми, но се подкрепяхме.На дъщеричката си казахме, че сме се объркали, просто мама била напълняла малко...И така продължихме напред.За наше щастие скоро забременях отново(вече съм в 8-я месец), но този път не казахме на никого.Една вечер въпросните приятели ни дойдоха на гости.Децата си играеха в детската.След като си отидоха дъщеря ми ме попита:"Мамо, верно ли е че си загубила бебето"(тя още не знаеше за новата ми бременност).Другото дете услужливо обяснило на моето, какво се е случило в нашето семейство.Естествено научило всичко от майка си.
Успяхме пак да обясним на детето си нещата, така че да не преживява стрес.Но аз останах обидена, ядосана и недоумяваща.Излиза, че нашата история се разгласява наляво и надясно, не само от "семейната приятелка" , а и от детето й. Съпругът ми също се ядоса, но ме посъветва да простя, защото срещу простотията помагала само прошката.Но аз не мога.Подминнавам я въпросната госпожа, като се правя че не я забелязвам.Явно се дразни от това, но сигурно не знае каква е причината.Навярно коментира, че на мен нещо ми има, а тя нишо лошо не е направила.
Как да се оттърва от мисълта за случилото се?Моля, помогнете ми!
Виж целия пост
Преди известно време решихме със съпруга ми да имаме второ дете. Така в края на ноември 2005 г. разбрах, че съм бременна.Много се радвахме и не предполагахме ,че нещо може да се случи.Побързахме и съобщихме новината на 6- годишната си дъщеря.Оказа се, че наши семейни "приятели" чакат второто си дете по същото време.Аз, обаче направих спонтанен аборт. Не ни беше леко със съпруга ми, но се подкрепяхме.На дъщеричката си казахме, че сме се объркали, просто мама била напълняла малко...И така продължихме напред.За наше щастие скоро забременях отново(вече съм в 8-я месец), но този път не казахме на никого.Една вечер въпросните приятели ни дойдоха на гости.Децата си играеха в детската.След като си отидоха дъщеря ми ме попита:"Мамо, верно ли е че си загубила бебето"(тя още не знаеше за новата ми бременност).Другото дете услужливо обяснило на моето, какво се е случило в нашето семейство.Естествено научило всичко от майка си.
Успяхме пак да обясним на детето си нещата, така че да не преживява стрес.Но аз останах обидена, ядосана и недоумяваща.Излиза, че нашата история се разгласява наляво и надясно, не само от "семейната приятелка" , а и от детето й. Съпругът ми също се ядоса, но ме посъветва да простя, защото срещу простотията помагала само прошката.Но аз не мога.Подминнавам я въпросната госпожа, като се правя че не я забелязвам.Явно се дразни от това, но сигурно не знае каква е причината.Навярно коментира, че на мен нещо ми има, а тя нишо лошо не е направила.
Как да се оттърва от мисълта за случилото се?Моля, помогнете ми!
Неприятно е , наистина, но аз понеже казвам на дъщеря си всичко, макар и поднесено по детски, че да разбере, та не се приеснявам от подобни чужди намеси.Представи си, че майката на това дете, твоят приятелка, са коментирали с мъжа си/ това е напълно нормално все пак/ а детето да е чуло.Все пак 6 годишните се врат повечко и повечко разбират...незнам, пак казвам-зависи от много неща, не бих бързала да съдя. 
.