Момчето е роднина на наши семейни приятели. Доскоро живееше в провинцията, само. Баща му е починал преди няколко години, сестра му миналата година на 17 год, майка му е с шизофрения, която не се поддава на лечение (по-често е в болница, отколкото вкъщи), има жива баба, но тя от известно време "не го иска". Тежка съдба.
Нашите приятели решиха да го докарат в София и по едно стечение на обстоятелствата мъжът ми го записа в училище в нашия квартал. Сега ни е на гости, но идеята им е да му намерят квартира, където да живее само. Те не могат да го вземат у тях, имат си доста проблеми и без него
На мене обаче ми е едно такова свито. Чудя се дали квартирата е най-доброто.
Младежът почти не говори (2-3 думи на ден в краен случай), в училище досега е минавал по милост, всичко му е все едно - като се почне от по-общи неща от рода на това дали тук му е по-добре, дали се радва, че се е преместил и пр. и се стигне до съвсем конкретни - дали е гладен, дали му се излиза... От горе на това преди няколко месеца е изкарал туберколоза, тежи 50 кила с мокри дрехи, още месеци наред ще е на антибиотици. Какъв би бил резултатът да се остави това момче да живее само в една стая...
Мога да предложа да остане у нас известно време - ще има нормална храна, няма да е сам, ще му помагам с ученето (ако не ме отреже). Но дали пък това ще е добре - няма ли още повече да се засили чувството, че му е все едно (ако му сипя, ще яде, ако не - няма)...
Да говоря с него да идва два-три пъти в седмицата? Но как - коя съм му аз, пък и какво знам за това, през което е минал? Какво да му кажа?
Или да потърсим някакъв интернат за младежи и да го настаним там, пък да идва тук на училище? Има ли такава институция изобщо - той все пак е пълнолетен вече?
Не знам, объркана съм. Как изобщо се комуникира с човек, който само мълчи? Как разбираш какво си мисли? И как да обясниш на 18-годишен младеж, който нищо хубаво не е видял в живота, че не бива да му е все едно........
Дайте някакви идеи, моля.
Виж целия пост
Нашите приятели решиха да го докарат в София и по едно стечение на обстоятелствата мъжът ми го записа в училище в нашия квартал. Сега ни е на гости, но идеята им е да му намерят квартира, където да живее само. Те не могат да го вземат у тях, имат си доста проблеми и без него
На мене обаче ми е едно такова свито. Чудя се дали квартирата е най-доброто.
Младежът почти не говори (2-3 думи на ден в краен случай), в училище досега е минавал по милост, всичко му е все едно - като се почне от по-общи неща от рода на това дали тук му е по-добре, дали се радва, че се е преместил и пр. и се стигне до съвсем конкретни - дали е гладен, дали му се излиза... От горе на това преди няколко месеца е изкарал туберколоза, тежи 50 кила с мокри дрехи, още месеци наред ще е на антибиотици. Какъв би бил резултатът да се остави това момче да живее само в една стая...
Мога да предложа да остане у нас известно време - ще има нормална храна, няма да е сам, ще му помагам с ученето (ако не ме отреже). Но дали пък това ще е добре - няма ли още повече да се засили чувството, че му е все едно (ако му сипя, ще яде, ако не - няма)...
Да говоря с него да идва два-три пъти в седмицата? Но как - коя съм му аз, пък и какво знам за това, през което е минал? Какво да му кажа?
Или да потърсим някакъв интернат за младежи и да го настаним там, пък да идва тук на училище? Има ли такава институция изобщо - той все пак е пълнолетен вече?
Не знам, объркана съм. Как изобщо се комуникира с човек, който само мълчи? Как разбираш какво си мисли? И как да обясниш на 18-годишен младеж, който нищо хубаво не е видял в живота, че не бива да му е все едно........
Дайте някакви идеи, моля.
), майка ми е против (не че има думата, ама в най-добрия случай ще трябва да и слушам после мрънкането, че не мисля за моите деца). За да водя тази битка, трябва да съм убедена, че това е най-доброто или поне, че няма повече да му навредя.......... 
