Имахте ли проблеми с бившите си съпрузи в периода на началната раздяла и как успявахте да се справите с тях и с Него?
Виж целия пост
До разведените момичета
- Публикувана: 3 окт. 2006, 13:05 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2006, 16:11 ч.
# 1
3 окт. 2006, 15:27 ч.
При мен проблемите започнаха след развода...един вид отмъщението на бившия...Справям се,но ми струва много,много нерви.Изобщо гадна работа е,на мен тези проблеми ми изсмукват силите направо...
Виж целия пост
# 3
3 окт. 2006, 16:09 ч.
Имам проблеми. Още не сме се развели, но от 7 месеца не живеем заедно. Не зная как, но ще се справя - заради себе си и заради детето си.
Виж целия пост
# 4
3 окт. 2006, 16:09 ч.
Ще се справиш и още как.Я не се предавай!Ти си жена и няма начин да не се справиш,бъди сигурна.Мъжете създават проблеми,защото са слаби и друго не могат да измислят.Стегни се,дай си кураж,повярвай в себе си и ще видиш ,че нищо не може да те събори.Да,има трудни моменти,има моменти когато имаш чувството че нямаш сили,че си на дъното.Но това е едно лъжливо и подвеждащо усещане.Не му се подавай!Проблемите са за решаване,така че и ТИ ще се справиш.Горе главата ,бъди смела и самоуверена!Успех !Имаш подкрепата ми! 
Виж целия пост
А не,това да не ти минава и през ум
Ще се справиш и още как.Я не се предавай!Ти си жена и няма начин да не се справиш,бъди сигурна.Мъжете създават проблеми,защото са слаби и друго не могат да измислят.Стегни се,дай си кураж,повярвай в себе си и ще видиш ,че нищо не може да те събори.Да,има трудни моменти,има моменти когато имаш чувството че нямаш сили,че си на дъното.Но това е едно лъжливо и подвеждащо усещане.Не му се подавай!Проблемите са за решаване,така че и ТИ ще се справиш.Горе главата ,бъди смела и самоуверена!Успех !Имаш подкрепата ми!
# 5
3 окт. 2006, 16:12 ч.
Хей Касиди, такива хубави и весели теми пускаш:) ти си жена с хъс, как така няма да се справиш??? Въпроса е наистина ли се налага и не могат ли да бъдат поправени нещата....иначе вземеш ли решението- после просто го следваш и това е. Късмет от мен
Виж целия пост
# 6
3 окт. 2006, 20:25 ч.
Слава богу, нямахме проблеми. Разделихме се съвсем цивилизовано, останахме в добри отношения. В емоционално отношение и на двамата ни беше много тежко, ама на - и това отмина.
Виж целия пост
# 8
3 окт. 2006, 22:20 ч.
Ще се справиш не се предавай! ..При мен беше гадно след развода изсмуква ми нервите и до сега един вид си отмъщава за какво и той не знае сигурно..Опитвам се максимално да не му обръщам внимание...
Виж целия пост
..При мен беше гадно след развода изсмуква ми нервите и до сега един вид си отмъщава за какво и той не знае сигурно..Опитвам се максимално да не му обръщам внимание... 
# 9
4 окт. 2006, 00:30 ч.
Мда... и какво като не се справиш? В смисъл имаш ли друг избор?
Няма да ти казвам да се стегнеш. Всеки има право в такава ситуация да се отпусне...за малко. В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
Но си струва да знаеш. Животът е хубав, въпреки всичко.
За проблемите. Май винаги ги има. Има тиха фаза, после бурна и после, в края на краищата нещата влизат в спокойни води. Опитай се да ги държиш в тихата фаза докато си стъпиш на крака, емоционално, психически, финансово. После ги размъти или бившия сам ще ги размъти, щото е болезнено да усетиш как другия се справя и без теб. После малко по малко всичко ще се успокои.
И друг път съм давала рецептата си за оцеляване в трудни времена. Използвах я за раздялата, за раждането, за ...всяко гадно нещо с което се сблъсквам. Мислено се пренасям в момента след това: Утре вече ще съм родила и ще е зад гърба ми. След месец ще съм се изнесла и ще е зад гърба ми. Това е като бонбона, който те очаква веднага след като си изпиеш хапчето. А хапчето... вярно горчиво е и трудно се преглъща, но е за твое добро и след това, бонбони и прочие...
Освен това - тук може да влизаш и да ревеш колкото щеш. Всички ще те подкрепим и дружно ще плюем по бившия.
Виж целия пост
Аз май няма да се справя 
Мда... и какво като не се справиш? В смисъл имаш ли друг избор?
Няма да ти казвам да се стегнеш. Всеки има право в такава ситуация да се отпусне...за малко. В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
Но си струва да знаеш. Животът е хубав, въпреки всичко.
За проблемите. Май винаги ги има. Има тиха фаза, после бурна и после, в края на краищата нещата влизат в спокойни води. Опитай се да ги държиш в тихата фаза докато си стъпиш на крака, емоционално, психически, финансово. После ги размъти или бившия сам ще ги размъти, щото е болезнено да усетиш как другия се справя и без теб. После малко по малко всичко ще се успокои.
И друг път съм давала рецептата си за оцеляване в трудни времена. Използвах я за раздялата, за раждането, за ...всяко гадно нещо с което се сблъсквам. Мислено се пренасям в момента след това: Утре вече ще съм родила и ще е зад гърба ми. След месец ще съм се изнесла и ще е зад гърба ми. Това е като бонбона, който те очаква веднага след като си изпиеш хапчето. А хапчето... вярно горчиво е и трудно се преглъща, но е за твое добро и след това, бонбони и прочие...
Освен това - тук може да влизаш и да ревеш колкото щеш. Всички ще те подкрепим и дружно ще плюем по бившия.
# 10
4 окт. 2006, 01:32 ч.
Защо ли и на мен сега точно това ми се иска 
Виж целия пост
В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
# 11
4 окт. 2006, 08:59 ч.
Мисля, че всички са имали проблеми - ами то няма друг начин - колкото и цивилизовано да се разделят, пак има един емоционален стрес. А когато се разделяте и единият откачи и започне да се държи гадно и да прави простотии, другият просто се убеждава, че не е сбъркал в решението си да се разделят.
Всеки мина през периода "Аз няма да издържа. Аз не съм толкова силна, като другите момичета. На мен ми е по-трудно, по-тежко и т.н. ... ", почти всички сме минали и през периода дето не можем да проумеем защо и как се е стигнало до тук и как ще продължим напред, след което сме се самосъжалявали и т.н. При всеки това трае различно дълго.
С проблемите се справяй един по - един, не е необходимо да се нагърбваш с всички едновременно, а и не се притеснявай за нещата предварително, решавай ги като ти дойдат до главата.
А на НЕГО гледай като на лигаво 2 годишно момченце в период на социална адаптация /и то не знае какво иска- само хленчи/.
Когато имаш проблеми ВИНАГИ можеш да пишеш тук /поне на мен ми помага/, винаги има някой който вече е минал по този път и не се налага да откриваш топлата вода, освен това тук ще получиш и подкрепа освен съвет.
УСПЕХ!!!
И не се плаши, знай че като отмине и тази буря, небето ще се изясни и ще изгрее слънчице за теб.
Виж целия пост
Всеки мина през периода "Аз няма да издържа. Аз не съм толкова силна, като другите момичета. На мен ми е по-трудно, по-тежко и т.н. ... ", почти всички сме минали и през периода дето не можем да проумеем защо и как се е стигнало до тук и как ще продължим напред, след което сме се самосъжалявали и т.н. При всеки това трае различно дълго.
С проблемите се справяй един по - един, не е необходимо да се нагърбваш с всички едновременно, а и не се притеснявай за нещата предварително, решавай ги като ти дойдат до главата.
А на НЕГО гледай като на лигаво 2 годишно момченце в период на социална адаптация /и то не знае какво иска- само хленчи/.
Когато имаш проблеми ВИНАГИ можеш да пишеш тук /поне на мен ми помага/, винаги има някой който вече е минал по този път и не се налага да откриваш топлата вода, освен това тук ще получиш и подкрепа освен съвет.
УСПЕХ!!!
И не се плаши, знай че като отмине и тази буря, небето ще се изясни и ще изгрее слънчице за теб.
# 12
4 окт. 2006, 10:28 ч.
Защо ли и на мен сега точно това ми се иска
Стига де, не и ти след тази бурна, трудна и не знам каква още ваша връзка... поне това си спомням???
Виж целия пост
В началото на края ми се искаше да легна и просто да умра... да не ми се налага да правя каквото и да било повече. Просто така... да ме няма.
Стига де, не и ти след тази бурна, трудна и не знам каква още ваша връзка... поне това си спомням???
# 13
4 окт. 2006, 11:29 ч.
Спри контактите. При невъзможност за това, ги ограничи до неизбежния минимум. Както се писа в темата за лексиконите,
да останем приятели е невъзможно,
но да започнем да враждуваме е смешно.
Виж целия пост
да останем приятели е невъзможно,
но да започнем да враждуваме е смешно.
# 14
4 окт. 2006, 13:21 ч.
Опитвам се да ги спра, но съм меко казано преследвана и това ми действа направо като психо тормоз. Колкото ми е напрегнато ( отделих се съвсем скоро ), това да ме причаква до колата, до работата или до квартирата направо ме смачква.
Виж целия пост
............
Препоръчани теми