Тема за страха

  • 2 203
  • 51
Не съм сигурна дали темата е точно за тук, но за това ще се погрижат модераторите.

Въпросът ми е за страха. Напоследък все по-често се улавям, че се страхувам от това, което ми предстои. Страхът ми стана истински осезаем, откакто оправихме детската стая и наместихме бебешкото легло в нашата спалня. От какво ме е страх ли? От всичко! Страх ме е от раждането, страх ме е дали ще се справя с кърменето, страх ме е от коликите, от пълчищата роднини на изписването, страх ме е дали ще се справя. Но на това се опитвам да гледам като на технически проблеми, които ще израстем за няколко месеца (живот и здраве!)
Все по-често обаче се питам дали ще бъда добра майка за дъщеря си, дали ще успеем да я възпитаме добре, без да прекаляваме, дали ще й осигурим безгрижно детство, топлина, уют, опора... А вас от какво ви е страх?
Виж целия пост
# 1
Разбирам те много добре как се чувастваш. И аз изпитвам ужас от подобни мисли. Знам, че е стествено да се страхуваме и много ми се иска да мога да повярвавам, че ще бъда чудесна майка.
Виж целия пост
# 2
Страх ме е дали ще се справим с предизвикателството да възпитаме уверен в себе си човек.Страх ме е дали не я глезя прекалено.Страх ме е и от други неща fingerscrossedНормално е.Знаех това още като забременях.
Виж целия пост
# 3
Никое дете не може да има по-добър човек до себе си от собствената му майка, която го обича. Ние даваме всичко от себе си, но трябва да се примирим, че някои неща не зависят от нас... Детето ни си има собствен характер и темперамент, които трябва да уважаваме. Идеални хора няма и ние като майки също не можем да бъдем идеални. Всичко става с желание...
Виж целия пост
# 4
От същите неща като теб. Това е нормално за един нормален човек. Споко и мисли позитивно Hug
Виж целия пост
# 5
Нимче, с първото не ме беше страх от точно това.Беше ме страх от роднинска намеса, но я прекъснах в зародиш.А иначе бях уверена, че ще се справя с бебето много лесно даже.От самото раждане също не ме беше, може би съвсем мъничко от неизвестността какво точно е усещането, болката, но в сюблимният момент това вече не ти е в главицата.
Виж, сега ме е много повече страх, защото знам.Знам, че ме боля много и че ми беше много трудно.Може би сега ще си искам упойка, ще видя.
Но и съм още по-уверена, че с бебето ще се справя .
Виж целия пост
# 6
Според мен тези страхове са напълно естествени и показват, че си интелигентен и отговорен човек, което означава, че ще бъдеш добър родител. Аз също се притеснявах от какво ли не и сега ми е смешно. Не бой се, в живота винаги има някакви непредвидими ситуации и изпитания. Проблемите затова са проблеми - за да бъдат разрешавани. Мисли позитивно, защото те очаква най - вълнуващото преживяване в живота и огромното щастие да станеш МАЙКА.
Виж целия пост
# 7
Мен също ме е страх много от същите неща като теб. Shocked  Даже вечер,когато трябва да съм спокойна и да спя си мисля всевъзможни дивотии hahaha  Звучи невероятно,но ме е страх от нероденото ми дете  Sick
Виж целия пост
# 8
страх ме е дали ще добутам до 36-та г.с., дали бебето ще е здраво, дали и петра ще израсте здраво и щасливо дете, дали ние ще сме здрави, за да им помагаме и да им се радваме. другото ще се нареди.
а за оправянето - ще се оправиш и още как. в един момент ще се чудиш какво си правила, когато не си имала бебе и как си живяла без това малко манипулаторче.
Виж целия пост
# 9
Страх е силно казано, ама и за ги мисля всички тези неща. Кога и как ще родя, после, колкото и да е смешно, дали ще успея да се отърва от данданиите по изписването.  Искам просто да се приберем тримата вкъщи, така си го представям...

Дали ще се справя в началото с бебето, дали ще мога да го кърмя, дали ще го опазя здраво, дали ще го обличам добре, дали ще го възпитам добре, дали ще го запиша в добро училище, умно ли ще е, ще го опазя ли от наркотиците и други "екстри" на цивилизацията, ще бъде ли свободен и достоен човек, ще създаде ли добро семейство... Ей такива неща... В далечна перспектива. Но това е нормално Peace
Виж целия пост
# 10
Ним и мен ме е страх само че от първия момент в който разбрах че съм бременна сега започвам да ставам все по сигурна в себе си относно детето
а почва да ме е страх от раждането и болката и дали бебето ще е наред
Явно всяка майка се тревожи мисля че е нормално
би било страно да не се безпокоиш Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Накрая на бременността от нищо не ме беше страх, напротив - нямах търпение да родя и незнайно защо мислех, че всичко занапред ще е цветя и рози, че трудностите ще свършат с раждането.
Виж целия пост
# 12
Страх ме е от това дали всичко е наред с бебо, дали няма да се появи по-рано, страх ме е от раждането, от това как ще се справя с отглеждането му, дали ще мога да му осигуря всичко необходимо и такива неща.... Опитвам се да мисля позитивно и само хубави неща, но обикновенно вечер се появяват страховете ми и понякога спя ужасно и сънувам кошмари  Tired
Виж целия пост
# 13
Ами страх ме е, дали детето ще е здраво, как ще се справя, дали всичко ще мине добре - ей от такива неща ме е страх. От болката - ами малко, ама мисля, мисля и си казвам - е като ме боли, ще ме боли ден - два най - много и после ще си имам бебенце.
Виж целия пост
# 14
Всички имаме едни и същи страхове,това е просто неизбежно,аз също се страхувам от раждане,и дали ще се справя като добра и грижовна мама,но ще стискаме палци и зъби и все някакси ще се справим Peace Успех newsm10
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия