Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
Виж целия пост
Мина една година, а все още боли
- Публикувана: 8 окт. 2006, 02:00 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2006, 10:34 ч.
# 1
8 окт. 2006, 08:02 ч.
Да забравиш буквално е невъзможно, но да простиш - можеш, стига наистина да го пожелаеш. Незабравянето и непрощаването е измъчване и самоизмъчване, наказание за самия себе си, съмнение, обвинение, дали сама не си предизвикала по някакъв начин всичко това.
Боли наистина, душевната болка понякога се превръща във физическа, но никой не е безгрешен, всеки може да кривне от пътя по един или друг начин. Нима на теб не се е случвало?! И щом това не е повтаряща се грешка, защо да не простиш.
Аз "забравям", като се опитвам да пропъждам болезнените мисли и спомени, съсредоточавайки се върху всичко, което обичам в човека, това, което ме кара да продължавам да бъда с него.
Пожелавам ти да се пребориш с мъката, болката и гнева в себе си, защото единственото, което правят, е да тровят дните ти.
Виж целия пост
Боли наистина, душевната болка понякога се превръща във физическа, но никой не е безгрешен, всеки може да кривне от пътя по един или друг начин. Нима на теб не се е случвало?! И щом това не е повтаряща се грешка, защо да не простиш.
Аз "забравям", като се опитвам да пропъждам болезнените мисли и спомени, съсредоточавайки се върху всичко, което обичам в човека, това, което ме кара да продължавам да бъда с него.
Пожелавам ти да се пребориш с мъката, болката и гнева в себе си, защото единственото, което правят, е да тровят дните ти.
# 2
8 окт. 2006, 08:50 ч.
Прошката не означава да забравиш ... това са детски приказки или амнезия ... ти вече си простила, заради любовта си към него, просто страха и съмнението да не се случи пак - ето това те терзае ... Ако всичко е наред тая 1 година и нямаш поводи за притеснение, не гледай назад ... миналото е вече минало, важното е да не се повтори в бъдеще ..
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
Виж целия пост
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
# 3
8 окт. 2006, 12:58 ч.
Все едно аз съм го писала!Въпреки че изминаха 2г.чувството е все така живо,както в деня в който разбрах.Не мисля , че някога ще забравя или ще простя...само ще се преструвам че е така....
Виж целия пост
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
# 5
8 окт. 2006, 15:12 ч.
Не мисля, че парещото и болезнено чувство някога отминава...
В брака си не съм се сблъсквала с изневяра. В стара връзка обаче - да... Минали са почти десет години. Странното, че и досега, помисля ли си за това, стомахът ми се свива и гадното чувство се завръща...
Виж целия пост
В брака си не съм се сблъсквала с изневяра. В стара връзка обаче - да... Минали са почти десет години. Странното, че и досега, помисля ли си за това, стомахът ми се свива и гадното чувство се завръща...
# 6
8 окт. 2006, 15:42 ч.
извинявай, обаче... ( следва малко по-грубо, но с добро намерение)
спри да гледаш филми и да ги проектираш в живота си
твърде кратък е за мелодрамите ти. просто си търся място да пов..на
стегни се и спри с тия лигавщини " ще спре ли болката, ще забравя ли някога и тн..."
никой не е умрял, ти не си убила никой, нито теб са те убили.
имай малко увереност в себе си, във връзката си , след като ти си останала 'избранницата' - гледай живота , есента, слънцето, прави планове за бъдещето.
просто тук всяка втора тема е за 'непоносимата болка'.
или аз съм пън, или масово жените са много малодушни.
малодушие, неувереност, ненамереност... нямаш ли работа, задачи за деня, планове, приятели, разговори с мъжа ти, спорт, мечти и тн?
тук такива -драми се изживяват, че се учудвам как не се разменят мелодраматични разкази , стихосбирки и други отдушници на болката от изневярата
и как не са ни надушили от Боливуд
дишай дълбоко и гледай напред!
Виж целия пост
извинявай, обаче... ( следва малко по-грубо, но с добро намерение
)спри да гледаш филми и да ги проектираш в живота си
твърде кратък е за мелодрамите ти. просто си търся място да пов..на
стегни се и спри с тия лигавщини " ще спре ли болката, ще забравя ли някога и тн..."
никой не е умрял, ти не си убила никой, нито теб са те убили.
имай малко увереност в себе си, във връзката си , след като ти си останала 'избранницата' - гледай живота , есента, слънцето, прави планове за бъдещето.
просто тук всяка втора тема е за 'непоносимата болка'.
или аз съм пън, или масово жените са много малодушни.
малодушие, неувереност, ненамереност... нямаш ли работа, задачи за деня, планове, приятели, разговори с мъжа ти, спорт, мечти и тн?
тук такива -драми се изживяват, че се учудвам как не се разменят мелодраматични разкази , стихосбирки и други отдушници на болката от изневярата
и как не са ни надушили от Боливуд
дишай дълбоко и гледай напред!
# 7
8 окт. 2006, 16:04 ч.
Лени,
Чудесно е, че говориш с добри намерения, но...
Напълно е възможно ти да си пън, а повечето от нас - "малодушни". Не мисля, че авторката на темата си губи време да се проектира в бонбонетите филмови сценарии. Има хора, които са по-чувствителни и не виждам нищо лошо, глупаво или срамно в това.
Съвсем нормално е да носиш подобна травма дълго време и да не можеш да се отърсиш от болката и обидата. Това не означава, че животът ти спира или се чудиш с какво да си ангажираш съзнанието...
Виж целия пост
......................................
Чудесно е, че говориш с добри намерения, но...
Напълно е възможно ти да си пън, а повечето от нас - "малодушни". Не мисля, че авторката на темата си губи време да се проектира в бонбонетите филмови сценарии. Има хора, които са по-чувствителни и не виждам нищо лошо, глупаво или срамно в това.
Съвсем нормално е да носиш подобна травма дълго време и да не можеш да се отърсиш от болката и обидата. Това не означава, че животът ти спира или се чудиш с какво да си ангажираш съзнанието...
# 8
8 окт. 2006, 18:16 ч.
Незнам, Лора...
сигурно си права.
може аз да съм по-корава
Така или иначе, аз говоря и от някакъв опит
Тресяли са ме подобни мисли, болки и драми през 20тте ми години.
Моите бяха 4 годишни в стил " Ох, той защо не ме обича "
Голяма полза няма. Да преживяваме неща и проблеми от миналото или да
си блъскаме главата в проблеми, които не можем да решим изисква енергия,
която аз вече нямам.
30тте мисля да ги изкарам по-спокойно.
Виж целия пост
Незнам, Лора...
сигурно си права.
може аз да съм по-корава
Така или иначе, аз говоря и от някакъв опит
Тресяли са ме подобни мисли, болки и драми през 20тте ми години.
Моите бяха 4 годишни в стил " Ох, той защо не ме обича "
Голяма полза няма. Да преживяваме неща и проблеми от миналото или да
си блъскаме главата в проблеми, които не можем да решим изисква енергия,
която аз вече нямам.
30тте мисля да ги изкарам по-спокойно.
# 9
8 окт. 2006, 21:32 ч.
Ами да,за това да простиш е велико човешко дело,защото прошката съдържа в себе си човешка болка,която дълбоко всеки пази в сърцето си.Няма да забравиш,бъди сигурна,щом си простила си поела този риск!
Виж целия пост
Измина една година от изневярата му. А все още боли. Мислех, че болката ще отмине, а тя си е същата. Простих. Защото го обичам. Обеща да не се случва повече. И не се е случило до сега. Но мен ме боли. Сърцето ми е свито и боли. Всъщност не съм простила. Приех го донякъде, но не съм простила. Да простиш означава да забравиш, а аз не мога да забравя. По дяволите, цяла година го мисля и все едно е било вчера. Ще го забравя ли някога? Искам да го забравя, не искам да ме боли. Не искам да го помня, просто искам да се изтрие от главата ми като с гумичка и никога повече да не се сещам за него. Надявам се да го забравя и да простя. Дали някога ще се случи?
Ами да,за това да простиш е велико човешко дело,защото прошката съдържа в себе си човешка болка,която дълбоко всеки пази в сърцето си.Няма да забравиш,бъди сигурна,щом си простила си поела този риск!
# 10
8 окт. 2006, 21:37 ч.
напълно подкрепям този постинг
Виж целия пост
Прошката не означава да забравиш ... това са детски приказки или амнезия ... ти вече си простила, заради любовта си към него, просто страха и съмнението да не се случи пак - ето това те терзае ... Ако всичко е наред тая 1 година и нямаш поводи за притеснение, не гледай назад ... миналото е вече минало, важното е да не се повтори в бъдеще ..
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
За съжаление, никой не е застрахован, но и никой не е безгрешен ...
напълно подкрепям този постинг
# 11
8 окт. 2006, 21:52 ч.
Снощи се разплаках и му казах почти всичко това. И той се разплака заедно с мен. Каза ми "защо се измъчваш и защо ми припомняш, та аз дори не я помня каква беше, просто за момента бях полудял и това е, времемнна лудост, моля те, бубче, не се измъчвай, никога вече няма да го направя, нали го знаеш".
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
Виж целия пост
Лени, може би мелодраматизирам, може би си права, но аз просто съм си такава. Наближавам 40 вече, но все още съм твърде чувствителна, малодушна и сантиментална. Съжалявам, не искам да съм такава, предпочитам да съм твърда и да не ми пука от нищо, но преживявам всичко.
Благодаря ви на всички
# 12
8 окт. 2006, 21:57 ч.
Не, всъщност да простиш не значи да забравиш, не е едно и също.
Да простиш по-скоро значи да разбереш.
Виж целия пост
Да простиш по-скоро значи да разбереш.
# 13
8 окт. 2006, 22:01 ч.
Как да разбера? Някой би ли разбрал? Да отиде да изчука някаква от чата, защото жена му е родила преди 15 дена и не може да прави секс? Вие бихте ли разбрали такова нещо?
Виж целия пост
# 14
8 окт. 2006, 22:17 ч.
Не, не мога да го разбера... 
Но пък не можеш да го наказваш цял живот, ти си го приела с тази грешка и той не дава повод да се съмняваш, че продължава - какво повече може да се направи? Не трови атмосферата, радвай се на щастието си...
Виж целия пост
Но пък не можеш да го наказваш цял живот, ти си го приела с тази грешка и той не дава повод да се съмняваш, че продължава - какво повече може да се направи? Не трови атмосферата, радвай се на щастието си... Препоръчани теми