Не съм много сигурна в себе си как да реагирам. Да не обръщам внимание или да не позволявам това?
Страх ме, е че при първият вариант ще се чувства отхвърлен, когато има нужда от внимание. От друга страна си блъска главата твърде силно, и ако не се намеся, се опасявам да не се нарани.
Като цяло позволявам много неща, но естествено има неща, които не са позволени. Синът ми е едно истинско овенче - инатливо, игриво, не стои мирен една минута. Например иска да излезе на терасата, защото вижда вода и иска да се овъргаля в нея /букално/, последва НЕ и здраво тръшкане по земята и блъскане на главата или в пода, или във вратата. Опитвам се да отвличам вниманието му, но не винаги се получава.
Имам въпроси към тези, чиито деца са се държали по този начин - как е най-добре да се реагира, има ли нужда детето от професионална помощ, ще отмине ли само това явление, какви грешки да не допускам, защото на моменти се чувствам объркана и ми става жал, но от друга страна не искам да правя компромиси, защото трябва все пак да се научи, че не всичко е позволено.
Благодаря!
Виж целия пост
Страх ме, е че при първият вариант ще се чувства отхвърлен, когато има нужда от внимание. От друга страна си блъска главата твърде силно, и ако не се намеся, се опасявам да не се нарани.
Като цяло позволявам много неща, но естествено има неща, които не са позволени. Синът ми е едно истинско овенче - инатливо, игриво, не стои мирен една минута. Например иска да излезе на терасата, защото вижда вода и иска да се овъргаля в нея /букално/, последва НЕ и здраво тръшкане по земята и блъскане на главата или в пода, или във вратата. Опитвам се да отвличам вниманието му, но не винаги се получава.
Имам въпроси към тези, чиито деца са се държали по този начин - как е най-добре да се реагира, има ли нужда детето от професионална помощ, ще отмине ли само това явление, какви грешки да не допускам, защото на моменти се чувствам объркана и ми става жал, но от друга страна не искам да правя компромиси, защото трябва все пак да се научи, че не всичко е позволено.
Благодаря!
При нас също! Но специално за цитирания случай аз бих позволила. Големият ми син беше много палави и любознателен, и ако не му позволявах по големи свободи щях да казвам не непрекъснато..... Винаги съм го оставяла да се убеди сам в нещата , като внимавам за опасните. Така като чета и твоят разбойник не пада по долу... Нищо че ще се намокри и нацапа за това са баните и пералните- но когато кажеш не за едно нещо ще е наясно че наистина е НЕ! 
,но не мога да го разбера защо го прави. 
:Седим си на земята и си играем двамата на нещо и той става,навежда се и давай...Ужас.Мисля си че го прави когато е преуморен и му се спи,но не всеки път е така.Има моменти в които го прави малко след сън.Направо не знам.
Мерси предварително. 
Ама на мен това ми се вижда смешно и сладко, приемам го като израз на емоция. И те са човешки същества и те си имат чувства