Чудя се защо така се получава и има ли начин нещо да направя? На които имат желание им пиша дори на ЛС със съвети и линкове от библиотеката, но рядко има някаква полза. Основния проблем е че слушат педиатрите и почват да дохранват. После споделят как все повече им е намаляла кърмата и колкото и да са искали да кърмят е спряла изцяло.
От тези които останахме да кърмим, а бебчетата са едва на два месеца, половината вече обсъждат как и какви сокчета да дават и отново никой не ми обръща внимание като споделя че това не е желателно.
Мога ли нещо да направя по въпроса?
Другото което искам да споделя е че скоро се разрових и открих книжката която си бях купила в самото начало на бременността и която всъщност ме заинтригува относно кърменето и е утвърдила желанието ми да кърмя. След нeя почти изцяло съм се образовала от този форум, но началния тласък беше от нея! Сега като я препрочитам откривам всичко което горещо се подкрепя тук и въпреки че нямах спомени за всичко това от нея е останало твърдото убеждение че най-доброто за детето е майчината кърма. А най-важно за успешното кърмене е именно желанието и убедеността на кърмачката във ползата от кърменето и твърдото и решение да се справи!
От тук получавам допълнително подкрепа и увереност че мога да се справя след като толко много други мами успяват.
Книжката е на д-р Никола Мумджиев и се казва Хранене на кърмачето.
Още не съм я препрочела напълно отново, но открих едно нещо което ще е полезно за някои мами и което аз например не си спомнях.
Цитат "Второто е, че секреторния имуноглобулин А блокира белтъчните молекули от кравето или адаптираните млека и не им позволява да проникнат в кръвта и да предизвикат алергизация. Поради това при невъзможност за цялостно естествено хранене трябва да се предпочита смесено хранене: с кърма и добавка на заместител на кърмата. Едновременният прием на кърма и адаптирано мляко е по-полезен в сравнение с едно хранене от гърдата, а следващо с биберон"