На дъното съм...не знам как да постъпя

  • 2 776
  • 32
!@#$%^&*()_
моля темата да бъде заключена!
Виж целия пост
# 1
Съчувствам ти от сърце за това което преживяваш. Явно никак не ти е лесно Rolling Eyes Поговорете с мъжът ти, обясни му как се чувстваш. А как така не иска да го занимаваш с майка си Shocked? Това не го доумявам наистина. Ако нещата са извън контрол и раздялата е вариант , но пък той защо не е съгласен? При всички положения трябва да излезнеш от тази ситуация. Бъди силна Peace
Виж целия пост
# 2
Много тъжно  Cry но преди дори да помислиш да вземеш каквото и да е решение трябва да се успокоиш. Когато човек е афектиран обикновено се оставя на импулса, а това не винаги е най-правилното. Изчакай да се уталожат нещата, успокой се, помисли и тогава действай. Така на `трезва` глава ще можеш да прецениш кои са плюсовете и кои минусите
Виж целия пост
# 3
Много тъжно ми стана. Sad
Не знам какво да ти кажа, живота си е твой, решенията трябва да си ги вземеш ти.
Доколкото разбирам, той си позволява да ти посяга... Cry
Ако мислиш, че раздялата е по-доброто решение - направи го. Аз, за себе си, може би бих направила точно това при тези обстоятелства.
Всеки човек има право на щастие, а не да живее в страх, самота и тъга.
Стискам ти палци всичко скоро да се оправи и да вземеш най-доброто решение за себе си. Hug

Виж целия пост
# 4
Уф, бих ти предложила да смениш ключалките и да го оставиш отвън, но допускам, че веднага ще отиде да тормози родителите ти, а това сега хич не им е нужно.
Пожелавам да намерите вариант за "нормална", "цивилизована" раздяла щом се е стигнало до такъв момент.
Но не трябва да позволяваш да те изнудва на тема - дете, родители и пр, сигурно е адски тежко, но понякога трябва да се реже.  Confused Peace
Виж целия пост
# 5
..... той си позволява да ти посяга... Cry


само ме е бутал, но не ми е посягал, засега де Confused
Виж целия пост
# 6
Най -важните решения в живота се взимат най-трудно Tired Пожелавам ти само да вземеш решение, което да те направи щастлива теб и детето ти  Praynig  
А това с "бутането" е извън всякакъв коментар Confused
Виж целия пост
# 7
Търси си правата! В крайна сметка защо да тръпиш тормоз, намери си добър адвокат и давай, поне с 'бутането' имаш аргументи да вземеш детето при теб. Дали си заслужава заради детето да тръпиш тормоз?
Виж целия пост
# 8
аз, как да кажа, не ти съчувствам,както и не съчувствам на себе си,защото и аз съм в абсолютно същата ситуация
виновните сме си ние,които ги търпим
до кога ще бъде не знам
аз все нямам сили да го направя,но ще бъда истински щастлива,ако ти ги имаш тези сили и ги използваш по направление
не се ли чувстваш изхабена емоционално и използвана физически
до кога?
а когато тотално ти се разбият нервите какво?
какви емоции и време ти остават да споделиш с детенце?
да вмъкна една поправка,че мен не ме е бутал,но си позволява да ме обижда пред детето ( и не само,естествено),което още не разбира, но когато започне да разбира какво?
защо сме такива слаби?
дай ми моля отговор на въпроса какво те задържа при него?
Виж целия пост
# 9
Бутането е само начало. Като види, че може да си го позволява, какво му пречи в следващия момент да те шамароса?!?!?!?!?! От това, което казваш "и сега живеем на 90% с моята заплата" си правя извода, че мъжът ти се е депресирал - ТИ си главата на семейството ви. За жалост някои мъже (включително и бившия ми) като не могат да достигнат нивото на съпругата си, правят всичко възможно да я принизят и подчинят на себе си, за да изглеждат по-мъже в очите си. Това обаче не е нито в твоя, нито в полза на детето ти. Примириш ли се с този начин на живот и с това отношение към теб със сигурност ще загубиш самоуважението си (най-малко).
Като разведена жена бих могла да те посъветвам да направиш опити да запазиш семейството си, а не да бързаш да приключваш с брака. Не, че не се оправям по-добре без бившия си мъж, напротив - разполагам с повече пари, живея по-спокойно, никой не избива комплексите си върху мен, но ако преди 10 години, когато се изнесох с детето бях на този си акъл, може би щях да поговоря с него и да го накарам да направи нещо с живота си, за да се чувства полезен, което според мен е и причината за озлоблението. Може за мнозина да не съм права, но според мен положението на разведената жена не е от най-розовите.
Виж целия пост
# 10
Мixture, не съм авторката, но личния ми опит от един не ососбено успешен брак показва, че това, което пречи на хората да вземат решения или да са по настоятелни в отстояването на себе си е неизвестността. Особено ако нямаш никаква подкрепа от хората покрай теб. Моите близки бяха и са доста консервативно настроени, нещо от рода на "абе щом не те бие, не пие и си носи парите в къщи"... стои си на д-то... но нали има още толкова много неща, които карат човек да се чувства добре, живеейки и споделяйки живота си с друг.
И аз като Анджи ще кажа, ако мислиш, че можеш да намериш общ език с него, вероятно го дразниш с нещо, което и той самия не може да го формулира... но във всеки случай сложи край тогава, когато си изчерпала всички възможности. В никой случай не казвам да търпиш, да се чувстваш зле до безкрайност, но все пак и детенцето ви  е малко още, а това са години в хората много се изнервят....
Може би,  ако по категорично, но спокойно успееш да покажеш, че твоята граница на търпимост е вече мината, ако успееш някак да му го сведеш до съзнанието( знам колко е трудно, вярвай ми) ... но може би има шанс и той да си даде сметка какво се случва...Кураж от мен Hug
Виж целия пост
# 11
А той защо се държи така??????И винаги ли е бил такъв??????Можете ли да говорите разбрано и кротко,или винаги се стига до кавга??????Мога да ти съчувствам,но от това няма да ти стане по-добре,нито мога да ти дам съвет.Мисля че ти сама трябва да вземеш решението,и най-вече да си силна.
Виж целия пост
# 12
Защо незнаеш как да постъпиш?Премисли какво точно искаш за себе си и си го напиши на един лист.В един момент ще знаеш вече съвсем точно как да постъпиш.
Аз как бих постъпила:
1 ще се сниша и ще изчакам да видя докъде ще стигне съпругът като междувременно много добре ще се посъветвам с адвокат как да се обезпеча най-добре материално:
2 ако има наглостта да ми посегне веднага ще звънна в полицията и тогава ще му се разкаже играта;
Офф :Изглеждаш оправна и силна жена ,не позволявай да се държат лошо с теб!
Виж целия пост
# 13
Съчувствам ти от сърце за това което преживяваш. Явно никак не ти е лесно Rolling Eyes Поговорете с мъжът ти, обясни му как се чувстваш. А как така не иска да го занимаваш с майка си Shocked? Това не го доумявам наистина. Ако нещата са извън контрол и раздялата е вариант , но пък той защо не е съгласен? При всички положения трябва да излезнеш от тази ситуация. Бъди силна Peace

Не вярвам да помогне разговора с мъжа й. Човек щом е дебил си остава такъв до края на живота. Ако МАМА НА КИКИМОРКА НЕ ВЗЕМЕ САМА РЕШЕНИЕТО ДА ПОМОГНЕ НА СЕБЕ СИ НЯМА КОЙ ДРУГ ДА ГО НАПРАВИ.
И ТАКА ВЪОРЪЖИ СЕ С МНОГО КУРАЖ И ТЪРПЕНИЕ И НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО СМЕТНЕШ, ЧЕ Е ДОБРЕ ЗА ТЕБ И ДЕТЕТО. НЯМА ДРУГО НЕЩО, КОЕТО ДА Е ПО-ВАЖНО /НЕ ВИЗИРАМ МАЙКА ТИ - ЗА КОЯТО ИСКРЕНО СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЕ Е СТИГНАЛО ДО ТАМ/. ЦЕЛИЯ СВЯТ НЕ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО МЪЖА ТИ, А ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЩОМ И С НЕГО И БЕЗ НЕГО СЕ ЧУВСТВАШ САМА - ОСТАНИ САМА - БЪДИ СИГУРНА, ЧЕ ЩЕ ТИ Е ПО-СПОКОЙНО И ПО-ХУБАВО. КУРАЖ И КЪСМЕТ!!!   bouquet
Виж целия пост
# 14
Всеки човек си има праг на търпимост. Моят е много нисък.
Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де newsm78/..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!
Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш newsm78?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива.
Аз, естествено, бих ти казала да го зарежеш! Ха! Кой е той бе? Някакъв си мужик... Заслужава ли си да се съсипеш нервите, заради него?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия