Защо плаче когато го взимам?

  • 758
  • 13
Светльо от няколко дена ходи на ясла
Всяка сутрин плаче когато го оставям,но после сестрите казват че се успокоява и се заиграва,хапва си,седи на гърне,общо взето всичко е нормално.Засега го оставям само до обяд и когато отивам да го взема,щом сестрата го хване за ръка да го изведе при мен той започва да реве с всичка сила докато не го гушна.Единия ден надникнах през вратата преди да ми го доведат и той си играеше спокойно и пак същото ,щом чу че "мама е дошла" започна да реве.
Кажете ми каква емоция изразява с това
Със сигурност не реве защото иска да остане там,може би от радост че ме вижда или нещо като "оплакване" че съм го оставила цяла сутрин там.
Кажете какво мислите,защо плаче...мога ли да направя нещо?
Виж целия пост
# 1
Оплаква ти се. Излива си емоциите, че е бил цял ден там без теб.
С времето ще мине.
Виж целия пост
# 2
И ние сме същите, щом ме види на вратата и очите и се пълнят със сълзички. И докато дотича и ме гушне вече оглася цялата ясла. Нямам друго обяснение освен че се е натъжила ммного за мен.
Виж целия пост
# 3
Точно така, липсвала си му. И го е страх да не се обърнеш и да си тръгнеш отново.

И при нас беше така, но поотмина. Още се разстройва само, когато ме види отдалеч. Може да кажеш на лелките да не му казват, че си дошла.
Виж целия пост
# 4
От страх пак да не си тръгнеш, защото страда от твоето отсъствие. Знам го от личен опит. Когато бях на 4 години, имах сериозни здравословни проблеми - болни бъбреци и трябваше да лежа в болница. Но тогава не разрешаваха родителите да бъдат придружители на децата си и бях сама. В болница знаете как е - инжекции, медицински сестри, лекари със слушалки - все неща, които са стряскащи за детето. Най-труден за мен беше часът на свиждането, макар че с мисълта за него живеех. Хем много се радвах, че ще видя майка ми, хем едновременно с това ме натискаше огромна, непобедима тъга (направо неутешимо плачех), защото след половин час трябваше да се разделим. Хващах се на решетките в Окръжна болница в София и плачейки, й казвах "Остани още малко да те погледам!" Като си тръгваше, плачех още известно време и някак се примирявах и дори се развеселявах и се заигравах. Все още имам психическа травма, макар че минаха 26 години оттогава. Описах всичко това, за да помогна да разберете какво чувства едно дете при раздялата с майка му. Дано да съм била полезна. Много се натъжавам, като чета темите за това как децата плачат като ги оставят в яслите. Наистина ли се налага? Мислите ли, че е полезно за тях?
Виж целия пост
# 5
И Ели така реагираше като ме видеше.Ще спре да го прави след време.При нас продължи мнооого време,но предполагам,че си е до детенце,а и като стигне до теб се успокоява,нали? Simple SmileМамите по-горе са ти обяснили защо нашите дребосъчковци се държат по този начин.
Виж целия пост
# 6
Много се натъжавам, като чета темите за това как децата плачат като ги оставят в яслите. Наистина ли се налага? Мислите ли, че е полезно за тях?
И на мен не мие леснод а го оставям сутрин плачейки,но после се успокоява и се заиграва.При Светльо дори няколкото дни стаж в яслата вече има чудодеен ефект върху него.Досега като отидем на детската площадка,той се дъжи за мойта ръка и не се пуска да поиграе.Сега няма търпение да отиде при децата и се заиграва така хубаво.Другото което е че вкъщи почти неискаше да яде,все се опитваше да държи лъжицата сам,но никакво ядене не влизаше в устата.В яслата може би е гледал и от другите деца а и незнам още какво ,но сега яде сам вкъщи и то по много(дори съботаи неделя)и последното е че неискаше д апогледне гърнето,а сега седи на него без уговорки.Все неща които са полезни за него,научил е някаква песничка,опитва се да танцува..прави гимнастика.На тръгване от яслата целува лелката.
Много съм доволна от това че е там!


Благодаря ви момичета за отговорите!
Виж целия пост
# 7
И нашия плачеше известно време като го взимах,но постепенно отмина,спокойно Wink
Виж целия пост
# 8
Защото му е мъчно за теб
Виж целия пост
# 9
И при нас беше така, като се върнах на работа. Рев, рееееев до 20 минути стигаше, здраво вкопчена в мен...
При това я гледаше майка ми, не е ходила на ясла. А с баба си се разбират чудесно.
Виж целия пост
# 10
И мойта е така. Вкопчва се в мен и излива насъбралите се емоции чрез плач. Липсвала съм и, страхува се да не си тръгна. Дано отмине по-лесно и за двете ни тоя период. Confused
Виж целия пост
# 11
И при нас е същата работа, разревава се в момента в който ме види  Confused Оплаква ми се един вид, гушка ме здраво от страх да не го оставя.
На моя приятелка детето ревеше също, но от 1 седмица вече свикна и няма рев при взимане от яслата, дори влизала с кеф сутрин, а преди това не давала никоя лелка да я пипа, нито да и слагат лигавник, когато се хранели, не хапвала нищо. Но с времето децата свикват/адаптират се и нещата си идват на място  Grinning
Виж целия пост
# 12
Аз също мосля, че се оплакват че сме ги оставили там през деня. Лично бях свидетелка бях взела вече моята госпожица, а големите групи ги бяха изкарали на вънка. Всички деца бяха спокойни и когато в един момент се появи майката на едно от момченцата то ревна така като че ли цял ден само е ревало!
За щастие при нас това отмина много бързо. Дори онзи ден ми я доведоха усмихната и викаща от удоволствие. Като ме видя се усмихна, обърна се и тръгна да си влиза пак!
Ето чак тогава се успокоих, че на нея и харесва вътре!

Пожелавам на всички успех!
Виж целия пост
# 13
Това е така нареченото жалене на дечица,които ходят от скоро на ясла.Понеже са малки душички и не могат да си кажат тревогите и емоциите,така си изразяват чуствата.Моят Влади и той беше така в началото.А сега ела да видиш има дни, в които не иска да си ходи и реве да остава там Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия