Дали ще има следващ път

Публикувана: 15 окт. 2006, 18:04 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2006, 20:57 ч.

1 954
15

Гост

15 окт. 2006, 18:04 ч.

Здравейте!

Бях бременна в края на 3-ия месец, за съжаление в 12 седмица чух тежкото - missed abortion ...
2 дни след това ми направиха кюртаж, вече 4-ти ден съм в кьщи, по-добре съм, но емоционално все още не мога да преодолея случилото се .
Толкова бях щастлива, живота ми изведнъж придоби смисъл и топлина.
Много ми е тежко и все си мисля, че може би не отделих достатъчно място за бебето в натоварения ми живот, не можах да намаля темпото на непрестанните грижи, стрес и натовареност на работа.

Сега е пусто и тъжно ....

А дали ще има следващ път ?

Виж целия пост

# 1 15 окт. 2006, 18:11 ч.

Мила, надали някой ще се наеме да отговори еднозначно на този въпрос...аз също бях тази пролет бременна/за много кратко/ и тъй като първия път нямах никакви проблеми, си мислех, че и сега ще е така.Уви...преживях го.И ти ще го преживееш. Просто няма друг път освен само напред. Няма какво да те лъжа - страхът остава. И е огромен. Но крайната цел заслужава всички страхове на земята!
Опитай отново, когато си готова физически, но най-вече психически. Силно вярвай, че скоро ще гушнеш детенцето си!Искрено ти го пожелавам Hug

Hug

!

Виж целия пост

L

# 2 15 окт. 2006, 18:41 ч.

Здравей! Каквото и да напиша няма да намали болката в душата ти,СЪЖАЛЯВАМ Hug

Hug

Мариетка го е казала много точто.
Измина един месец от загубата ни/бях 8+г.с./но живота продължава и ще се борим до край.Поплачи,потъгувай.....но вдигни глава и гледай напред.
НЕ се обвинявай,НЕ си виновна!!!!
Поздрави

Виж целия пост

B

# 3 15 окт. 2006, 19:08 ч.

Миличка,преживях същото преди 6 месеца,бях в 11 г.с.
Знам колко ти е тежко,защото аз все още не мога да преодолея болката,но моля те не си го и помисляй.Ще има следващ път,ДА,но той ще бъде успешен бъди сигурна.
Поплачи си сега,преживей мъката както я усещаш и вярвай,че следващия път ще има хубав край.Аз го вярвам и това е нещото,което ми дава сили да вървя напред и да нямам търпение да видя отново двете чертички.
Прегръщам те! Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

Гост

# 4 16 окт. 2006, 11:02 ч.

Благодаря Ви за съчуствието и за подкрепата !
Природата си знае работата и вярвам, че най-доброто за мен ще се случи.

Просто трябва да мине време , то лекува всичко - болката избледнява и
остава само спомена за щастливите моменти, когато мечтаех и се надявах... Grinning

Grinning

Живота е прекрасен и дълбоко вярвам, че ще ми даде втори шанс ! Two Hearts

Two Hearts

Прегръщам Ви и много много щастие и късмет ! newsm51

newsm51

Виж целия пост

р

Редовен потребител

# 5 16 окт. 2006, 11:43 ч.

Цитат

Живота е прекрасен и дълбоко вярвам, че ще ми даде втори шанс !

Всъщност в момента от това имаш нужда. И ще бъдеш щастлива, аз го вярвам. Hug

Hug

Виж целия пост

G

# 6 16 окт. 2006, 20:54 ч.

Само бъди силна.Знам че само за това си мислиш,но трябва да си спокойна за да се получи и втори път.Знам какво ти е на душата,защото и аз го преживях същото юли месец и сега ми е все в главата това и почти всеки ден плача,но не съм се отказала.Вярно при мен е по-различно,защото аз имам едно дете,но болката ми е голяма.

Виж целия пост

dessislava_mihova

Гост

# 7 18 окт. 2006, 15:48 ч.

Привет и от мен!
Разбирам терзанията ти, болката, страховете и обвиненията, че не си отдала особено голямо внимание на новия живот, който си носила в теб. Напълно те разбирам и подкрепям.
Същото, което в момента преживяваш се случи и с мен. Мина близо една година, мъката не стихва, а на хилядите въпроси отговор не мога да намеря. Искренно се надявам, че ще има следващ път, път по който ще вървим с всевъзможните страхове, но дълбоко вярвам, че ще бъде извървян до край. Да, този път до край! Повече усмивки, повече надежда, повече слънчеви мигове и най-вече вяра, че нещата ще тръгнат в нова, по-добра насока.
Цевулки от мен! И ... не се предавай, всичко ще се оправи!

Виж целия пост

Гост

# 8 20 окт. 2006, 12:34 ч.

Мили момичета !

Трудно е, но се опитвам да гледам напред и да приема всичко случило се, като нещо , което е трябвало да бъде така. Мъката, тъгата постепенно ще отминат, но следата, която те оставят няма как да бъде отмита или забравена.
Живота продължава с нови надежди и мечти, миналото няма как да променим .
Всички ние имаме нужда от сила и много вяра в доброто начало. Света наистина е прекрасен и за
всеки има много радост и усмивки. Искренно ги желая на всички !!!

Живот и здраве след 3-4 месеца ще опитаме пак ...

Целувки и прегръдки !

Виж целия пост

B

# 9 20 окт. 2006, 13:02 ч.

Мила, ledenka, аз дори нямах време да си задам този въпрос.
Загубих бебчето си в средата на осмия месец, бях в болница на системи и не исках да помислям за бременност..... точно два дни. Причината беше един разговор по телефона с дъщеря ми. С присъщата за децата директност, първото нещо, което ми каза беше: "Мамо, нали пак ще си имаме бебе?" Аз й казах, че не знам, но тя не ме остави " Ама ти си ми казвала, че винаги си искала да имаш две деца." Аз се разплаках и й казах "Да, ще си имаме бебе, но не знам кога" След този разговор живея за мига, в който ще разбера, че съм бременна отново. Болката от загубата е голяма и не намалява с времето (минаха три месеца), но мисълта за следваща успешна бременност ми помага да я понеса.
Бъди силна и не се предавай! Hug

Hug

Нашите малки неродени слънчица ни чакат там някъде в бъдещето.

Виж целия пост

Гост

# 10 20 окт. 2006, 16:46 ч.

Мила Бори !
Наистина много съжалявам, всичко, което си преживяла е ужасно тежко и несправедливо. Болката и мъката ше отзвучат, но никога няма да изчезнат .
Живота понякога ни поднася различни изненади, като препятствия през които трябва да преминем за да стигнем до успешния щастлив край. Радвай се на света около теб, на твоето малко слънчице , на близките хора ... Тези малко радости ни дават сила да продължим напред .
Когато така се случи при мен сина ми, който е вече в доста трудна възраст само каза : " Аз тъкмо си мечтаех как ще му показвам света и ще го уча на толкова много неща! Искам все пак да имам брат или сестра!"
Всичко ще е наред следващия път, просто трябва малко време и много любов и вяра . Малките радости, безрезервната подкрепа от близките ни дават сила да се усмихнем и продължим напред.

Подавам ти ръка за да се опреш и усмихнеш на бъдещето! Hug

Hug

Прегръдки и целувки ! bouquet

bouquet

Виж целия пост

The sorceress

Редовен потребител

# 11 24 окт. 2006, 17:24 ч.

Bori-Ana , по всичко личи, че си силен човек. Че си готова да преодолееш страховете си в името на друго бебе. Всъщност, струва ми се, че това е най-важното - да намериш силите. Останалото е просто въпрос на време. Hug

Hug

Hug

Hug

Виж целия пост

rose_madder

# 12 2 ноем. 2006, 11:36 ч.

Здравейте , Момичета!
Знам , че ще имаме втори шанс да гушнем нашите малки бебчета.Мен ме поддържаше мисълта след загубата на бебето ни , че имам втори шанс да живея и да опитам.Въпреки трудностите ще имаме това щастие да видим и да прегънем бебчетата..Трябва да сме силни.Разбирам вашата болка , тъй като въпреки , че мина една година от загубата на бебчето , болката ми е все по голяма , но надеждата за друго бебе е още по - голяма.Желая на всички вас скоро да се похвалите с новината , че чакате така желаното бебче.Ние с мъжа вече правим опити , така че аз съм щастлива поне за това Hug

Hug

Hug

Hug

от мен за всяка вас Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

E

# 13 9 ноем. 2006, 14:46 ч.

Здравей миличка Hug

Hug

, аз съм типичен пример на продължение на твоята история. Преди 3 години и аз като теб загубих своето бебче. Направих грешка, че не споделях и таях всичко в себе си. Резултата го виждаш на лентичката, един момък на 4 месеца. Но той се получи, чак тогава, когато аз повярвах, че може да стане. И защото го исках силно, без страхове. Просто времето ще покаже, но моят съвет е, да мислиш позитивно и в най-скоро време твоята история да има продължение, като моята. Пожелавам ти го от все сърце Hug

Hug

Виж целия пост

E

# 14 10 ноем. 2006, 18:34 ч.

Само мога да ти кажа, че всичко зависи как ще го приемеш. Аз също като много от вас имах missed, но дори за миг не го приех като загуба, като проблем, като нещо за което да тъгувам. Дали защото лекарят таки ми обясни нещата сякаш нищо не се е случило или защото тогава ме беше страх да ставам родител незнам.....

Имай вяра!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

425
0

Родители, преживели загуба

Забременяване след мъртво раждане

231 327
1 439

Родители, преживели загуба

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

1 916
3

Родители, преживели загуба

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.