Става въпрос за нашите деца дали да се втурнем да ги моделираме или да оставим сами да си намерят път в живота.
Виж целия пост
Трябва ли и до каква степен.....
- Публикувана: 4 ян. 2005, 09:54 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2005, 23:49 ч.
# 1
4 ян. 2005, 10:41 ч.
Отговора е по средата според мен.
Трябва да им дадем правилната посока, моделирайки ги, така че те да я поемат без опасност да се объркат и след това вече да ги оставим сами да бъдат себе си.
Виж целия пост
Трябва да им дадем правилната посока, моделирайки ги, така че те да я поемат без опасност да се объркат и след това вече да ги оставим сами да бъдат себе си.
# 2
4 ян. 2005, 17:50 ч.
Моите родители ме оставиха сама да намеря своя път и се оказаха прави, но това е при мен. И аз ще оставя Стела сама да се изгради като личност! Е дано да стане
Виж целия пост
# 4
5 ян. 2005, 11:45 ч.
Какво значи да ги моделира ме? До сега не съм се запознавала с човек моделиран от някой друг, познавам жертве на безполезните обити на родители да моделират децата си, но моделирани хора не познавам.За мен е важно да познавам децата си като характери, действително ги и манипулирам налагайки им моя морал и разбирания от най-ранна възсраст(може би това наричаш моделиране), но според мен това е най-нормалното и естествено нещо на света, за това съм им майка.Искам да ги науча да са самостоятелни, да могат да вземат решения за живота си сами и това мога да го направя само сега, а не когато пораснат. Като пораснат се на дявам да се оправят в живота си сами (не че няма да ги погледна), просто не смятам да им тичам, цял живот по петите и да викам прави това, не прави онова ,та така. Това мисля, но живота е толкова цветен, че човек никога не знае......
Виж целия пост
Цитат на: Gorski
Става въпрос за нашите деца дали да се втурнем да ги моделираме или да оставим сами да си намерят път в живота.
Какво значи да ги моделира ме? До сега не съм се запознавала с човек моделиран от някой друг, познавам жертве на безполезните обити на родители да моделират децата си, но моделирани хора не познавам.За мен е важно да познавам децата си като характери, действително ги и манипулирам налагайки им моя морал и разбирания от най-ранна възсраст(може би това наричаш моделиране), но според мен това е най-нормалното и естествено нещо на света, за това съм им майка.Искам да ги науча да са самостоятелни, да могат да вземат решения за живота си сами и това мога да го направя само сега, а не когато пораснат. Като пораснат се на дявам да се оправят в живота си сами (не че няма да ги погледна), просто не смятам да им тичам, цял живот по петите и да викам прави това, не прави онова ,та така. Това мисля, но живота е толкова цветен, че човек никога не знае......
# 5
5 ян. 2005, 18:34 ч.
Много често сега си казвам,че ако знаех колко трудно е да възпитаваш едно детеее....Не знам как изобщо щях да се реша да стана родител..Просто сега на моменти..съм разкъсвана от постоянни въпроси-Сега добре ли постъпих?;Добре ли му отговорих?;Не се ли държа деспотично?;Не го ли разглезвам?....Направо ставам 
Не знам доколко го моделирам,но знам че искам най-доброто за детето си.Действам според вътрешния си глас и дано той не ме лъже,чеее....
Виж целия пост
Не знам доколко го моделирам,но знам че искам най-доброто за детето си.Действам според вътрешния си глас и дано той не ме лъже,чеее....
# 7
8 ян. 2005, 15:09 ч.
100% сами, да не мислиш, че аз живея с помощта на мама и на тати Както се казва, всяко нещо с времето си. 
Виж целия пост
Както се казва, всяко нещо с времето си. 
# 8
10 ян. 2005, 23:49 ч.
Трябва да им покажеш възможностите и някак си да им подскажеш накъде да тръгнат, но без да им го казваш...
Моите родители незнам как точно успяха да го направят, но никога не са ми забранявали или разрешавали нещо. Винаги са ме оставяли аз да преценявам какво може и какво не и къде са границите. Никога не с ме ограничавали, за което много им благодаря. Определено ще се опра на техния опит във възпитанието и на моите деца... (засега е само 1, но надявам се някой ден да са повече)
Виж целия пост
Моите родители незнам как точно успяха да го направят, но никога не са ми забранявали или разрешавали нещо. Винаги са ме оставяли аз да преценявам какво може и какво не и къде са границите. Никога не с ме ограничавали, за което много им благодаря. Определено ще се опра на техния опит във възпитанието и на моите деца... (засега е само 1, но надявам се някой ден да са повече)
Препоръчани теми