БНТ зарадва жените с телевизионното си бебе
“Вот на доверие” засрами даскалите
Зрителите научават повече от Гарелов, отколкото от учебниците
Мартин КАРБОВСКИ
--------------------------------------------------------------------------------
Последният уикенд почти успя да дефинира мечтаната телевизия - БНТ, Нова и бТВ в събота вечерта ни поднесоха избора, от който се нуждаем. Нова излъчи поредна серия на ББ3, бТВ излезе със "Свалячът Хал", а БНТ ни зарадва със Серджо Леоне и "Имало едно време в Америка". Всичко за всеки. По-късно през нощта бТВ пусна и големия филм "Общество на мъртвите поети", който успешно можеше да конкурира Серджо Леоне, но американската телевизия набляга на комерсиалния момент и по-обществено значимите й филми отиват след 22,00 ч. Това е без значение, защото идеята на телевизията е възможност да избираш, а богатството й е в различността. Това просто беше един уикенд, когато конкуренцията създава възможности и жанровете са така наместени, че всеки намира своето. Просто конкуренцията най-накрая у нас успя да създаде равностойни алтернативи, които няма какво да коментираме естетски.
Отдавна не ни беше правил впечатление брой на "Вот на доверие" - напоследък гостуваха неизвестни и скучни хора, след поредица фолкпевици с яки силиконови мозъчни полукълба, които не знаеха къде се намира магистрала "Тракия". Тримата актьори обаче от последната седмица - Ачо Георгиев, Кольо Рударов и Димитър Манчев, показаха, че руганото соцобразование е на светлинни години пред днешната модерна липса на обща култура. Старите аркаши се справиха с почти всички въпроси - а от актьори никога никой не изисквал специални знания в нито една епоха. И това не е най-важното - Георгиев, Рударов и Манчев показаха нещо, което се неглижира от съвремието - срамът, че не знаеш, когато те изпитват. На този срам се основава цялата същност на което и да е образование. Учениците у нас се гордеят, като не знаят, а не както е правилно - да се гордееш, като знаеш, защото си чел, учил. Когато някой от тримата актьори объркаше нещо, той се извиняваше и се чувстваше неудобно въпреки показаната от тримата невиждана тия дни информираност. Да не знаеш е грехота - така се държаха достолепните актьори - и трябва да ги сравним с новото поколение или усуканите красавици, който, като не знаят откъде извира река Дунав, не се чувстват и грам неудобно, ами просъскват - "ми туй отдие да гу знам?!". От училище бе, хора, в училище се преподават тези неща, но напоследък играчите на "Вот на доверие" научаваха много повече неща при Гарелов, отколкото от осми до десети клас, взети заедно. Браво на доайените.
БНТ пък зарадва аудиторията с "Телевизионно бебе". Приятно впечатление прави една държавна продукция, която има за цел да задоволи глада за знание на хората, които се срещат за първи път с децата си, особено сега, когато се твърди, че имаме малък пик на ражданията, лек "бейби-бум". "Телевизионно бебе" не си е поставила за задача да се нарече реалити, въпреки че има разказ за нещата от живота във времето, раждането и порастването на едно дете и неговата прекалено (според мен) гримирана майка. Тв бебе дава отговор на много въпроси от феталната медицина - малко сухо, но нужно. Със сигурност неговият рейтинг се прави от посетителите на сайта "bg-mama", а това са огромен брой жени, които живеят в този сайт. От друга страна, екипът трябва да признае, че шапките и заставките на "телевезионно бебе" са под всякаква критика, направо са страшни - цвете, лапнало биберон и приличащо на корица на книга на Стивън Кинг, издадена набързо. Освен това под името на един интервюиран доктор да изпишеш неговата специалност като "гЕнеколог" е поразяващо за качеството на хората и тяхното бързане при създаването на иначе нелошата продукция.
Виж целия пост
“Вот на доверие” засрами даскалите
Зрителите научават повече от Гарелов, отколкото от учебниците
Мартин КАРБОВСКИ
--------------------------------------------------------------------------------
Последният уикенд почти успя да дефинира мечтаната телевизия - БНТ, Нова и бТВ в събота вечерта ни поднесоха избора, от който се нуждаем. Нова излъчи поредна серия на ББ3, бТВ излезе със "Свалячът Хал", а БНТ ни зарадва със Серджо Леоне и "Имало едно време в Америка". Всичко за всеки. По-късно през нощта бТВ пусна и големия филм "Общество на мъртвите поети", който успешно можеше да конкурира Серджо Леоне, но американската телевизия набляга на комерсиалния момент и по-обществено значимите й филми отиват след 22,00 ч. Това е без значение, защото идеята на телевизията е възможност да избираш, а богатството й е в различността. Това просто беше един уикенд, когато конкуренцията създава възможности и жанровете са така наместени, че всеки намира своето. Просто конкуренцията най-накрая у нас успя да създаде равностойни алтернативи, които няма какво да коментираме естетски.
Отдавна не ни беше правил впечатление брой на "Вот на доверие" - напоследък гостуваха неизвестни и скучни хора, след поредица фолкпевици с яки силиконови мозъчни полукълба, които не знаеха къде се намира магистрала "Тракия". Тримата актьори обаче от последната седмица - Ачо Георгиев, Кольо Рударов и Димитър Манчев, показаха, че руганото соцобразование е на светлинни години пред днешната модерна липса на обща култура. Старите аркаши се справиха с почти всички въпроси - а от актьори никога никой не изисквал специални знания в нито една епоха. И това не е най-важното - Георгиев, Рударов и Манчев показаха нещо, което се неглижира от съвремието - срамът, че не знаеш, когато те изпитват. На този срам се основава цялата същност на което и да е образование. Учениците у нас се гордеят, като не знаят, а не както е правилно - да се гордееш, като знаеш, защото си чел, учил. Когато някой от тримата актьори объркаше нещо, той се извиняваше и се чувстваше неудобно въпреки показаната от тримата невиждана тия дни информираност. Да не знаеш е грехота - така се държаха достолепните актьори - и трябва да ги сравним с новото поколение или усуканите красавици, който, като не знаят откъде извира река Дунав, не се чувстват и грам неудобно, ами просъскват - "ми туй отдие да гу знам?!". От училище бе, хора, в училище се преподават тези неща, но напоследък играчите на "Вот на доверие" научаваха много повече неща при Гарелов, отколкото от осми до десети клас, взети заедно. Браво на доайените.
БНТ пък зарадва аудиторията с "Телевизионно бебе". Приятно впечатление прави една държавна продукция, която има за цел да задоволи глада за знание на хората, които се срещат за първи път с децата си, особено сега, когато се твърди, че имаме малък пик на ражданията, лек "бейби-бум". "Телевизионно бебе" не си е поставила за задача да се нарече реалити, въпреки че има разказ за нещата от живота във времето, раждането и порастването на едно дете и неговата прекалено (според мен) гримирана майка. Тв бебе дава отговор на много въпроси от феталната медицина - малко сухо, но нужно. Със сигурност неговият рейтинг се прави от посетителите на сайта "bg-mama", а това са огромен брой жени, които живеят в този сайт. От друга страна, екипът трябва да признае, че шапките и заставките на "телевезионно бебе" са под всякаква критика, направо са страшни - цвете, лапнало биберон и приличащо на корица на книга на Стивън Кинг, издадена набързо. Освен това под името на един интервюиран доктор да изпишеш неговата специалност като "гЕнеколог" е поразяващо за качеството на хората и тяхното бързане при създаването на иначе нелошата продукция.
-Карбовски също 
Какво ли точно е имал в предвид 
