От малка винаги усещах разликата в обичта, която родителите ми даваха на мен и брат ми. Майка винаги е била по-загрижена към него, а баща ми (лека му пръст) изразяваше по-голяма обич към мен.
Сега аз самата съм майка на две дечица от различен пол, но ей Богу, обичам ги с една и съща сила и внимание. Докато бременнех с малката се чудех дали ще я обичам, както батко й, но ето че се получава и няма разлика в обичта ми. Докато при съпруга ми е друго. Винаги е искал синове, но откакто малката се роди просто е друг човек. Прекарва часове затворен с нея, говори й, връзва й опашки (ние сме с впечатляваща коса за 9-те си месеца) и направо се е размазал. Това много ме радва, но се опасявам, че като пораснат ще си спомнят разликата в тази обич, като мен.
При вас има ли подобно нещо?
Виж целия пост
Сега аз самата съм майка на две дечица от различен пол, но ей Богу, обичам ги с една и съща сила и внимание. Докато бременнех с малката се чудех дали ще я обичам, както батко й, но ето че се получава и няма разлика в обичта ми. Докато при съпруга ми е друго. Винаги е искал синове, но откакто малката се роди просто е друг човек. Прекарва часове затворен с нея, говори й, връзва й опашки (ние сме с впечатляваща коса за 9-те си месеца) и направо се е размазал. Това много ме радва, но се опасявам, че като пораснат ще си спомнят разликата в тази обич, като мен.
При вас има ли подобно нещо?
.Нали ще са мои, за какво ми е да ги деля 
и наистина не го разбирам това-едното си дете да обичаш повече от другото 
Но тя е и по-дива, непослушна и непокорна и по-често се карам на нея... Но обичта ми е еднакво силна и към двете. Сама не бих се понасяла ако предпочитах едното пред другото 
в родата и в моето семейство - всеки има равен дял обич и внимание. 
