За и Против любима играчка
- Публикувана: 19 окт. 2006, 13:14 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2006, 21:17 ч.
19 окт. 2006, 13:14 ч.
Когато решихме сина ни да ходи на ясла, аз целенасочено започнах да му давам едно плюшено мече всеки път като си ляга. Бях чула, че ако си има любима играчка, детето по-лесно понася раздялата с родителя и се чувства спокойно, защото носи със себе си нещо от дома. Сина ми доста заобича мечето си (но не прекалено- в смисъл че безпроблемно заспива и без него). Сутрин си го носи в яслата, после си го прибираме. Лелите казват, че е хубаво детето да си има любима играчка. Само че аз се сетих как например се отказвахме от биберона (с мнооого рев 
) и се замислих и за отрицателните страни на прекалената привързаност към даден предмет 
(пък било то и играчка 
)
Иска ми се да чуя мнението и ви по този въпрос.
Виж целия пост
) и се замислих и за отрицателните страни на прекалената привързаност към даден предмет (пък било то и играчка )Иска ми се да чуя мнението и ви по този въпрос.
# 1
19 окт. 2006, 13:17 ч.
Нека си има любима играчка ,нямам нищо против обаче на Тошко всички играчки са му любими и сутрин като тръгва за градина се чуди коя да вземе 
Виж целия пост
# 2
19 окт. 2006, 13:21 ч.
А у нас едното като си вземе някоя играчка и другото веднага и то я поисква. И започа "женски" бой с дърпане на коси, драскане, хапане и писъци
Виж целия пост
Нека си има любима играчка ,нямам нищо против обаче на Тошко всички играчки са му любими и сутрин като тръгва за градина се чуди коя да вземе
А у нас едното като си вземе някоя играчка и другото веднага и то я поисква. И започа "женски" бой с дърпане на коси, драскане, хапане и писъци
# 3
19 окт. 2006, 13:24 ч.
Твърдо ЗА. Тя олицетворява за детето връзката с дома и майчината топлина. Във всеки момент когато се сети за тях и му домъчнее в яслата, гушкането и е вид успокоение за него. И по това какво се случва с играчката в яслата може да се правят изводи за степента на адаптация- обикновенно когато децата се почувстват в свои води в групата престават да я търсят. Често още с влизането я захвърлят на килима или си я прибират в шкафчето. Тогава носенето и става ненужно.
Виж целия пост
# 4
19 окт. 2006, 13:32 ч.
Не може да има 'за' и 'против'.
Казват учените глави, че е нормално да развие детето привързаност към играчка/одеало/нещо си, но е също толкова нормално и да не развие.
Мая е от вторите, така и не разви особена привързаност към някоя играчка. Има 10-ина по-предпочитани, но не и любими.
Когато тръгна на ясла, също я поощрявах да взима играчка със себе си, за да се чувства по-добре, но я оставях сама да избере коя ще носи този ден - сутрин я питах 'Кой ще вземеш с теб в яслата днес?' (евентуално изброявах някои) и тя сама казваше или взимаше играчка по избор.
От друга страна даже е добре, че няма предпочитана любима играчка, че ако се случи драма - да се изгуби, развали или каквото там, щях да се видя в приключение... чела съм разкази на майки тук за такива преживявания.
Виж целия пост
Казват учените глави, че е нормално да развие детето привързаност към играчка/одеало/нещо си, но е също толкова нормално и да не развие.
Мая е от вторите, така и не разви особена привързаност към някоя играчка. Има 10-ина по-предпочитани, но не и любими.
Когато тръгна на ясла, също я поощрявах да взима играчка със себе си, за да се чувства по-добре, но я оставях сама да избере коя ще носи този ден - сутрин я питах 'Кой ще вземеш с теб в яслата днес?' (евентуално изброявах някои) и тя сама казваше или взимаше играчка по избор.
От друга страна даже е добре, че няма предпочитана любима играчка, че ако се случи драма - да се изгуби, развали или каквото там, щях да се видя в приключение... чела съм разкази на майки тук за такива преживявания.
# 5
19 окт. 2006, 13:37 ч.
И мен ме притеснява точно тази възможност да се стигне до подобна драма на по-късен етап 
.
Виж целия пост
............................
От друга страна даже е добре, че няма предпочитана любима играчка, че ако се случи драма - да се изгуби, развали или каквото там, щях да се видя в приключение... чела съм разкази на майки тук за такива преживявания.
От друга страна даже е добре, че няма предпочитана любима играчка, че ако се случи драма - да се изгуби, развали или каквото там, щях да се видя в приключение... чела съм разкази на майки тук за такива преживявания.
. 
# 6
19 окт. 2006, 13:42 ч.
и Светльо обича всичките си играчки,сутрин взима някоя произволна за яслата:)
От другата седмица ще остава да спи там и ще му едно момченце Бобо което се подвизава засега в леглото му,но немога да кажа че неможе без него:)
Виж целия пост
От другата седмица ще остава да спи там и ще му едно момченце Бобо което се подвизава засега в леглото му,но немога да кажа че неможе без него:)
# 7
19 окт. 2006, 13:46 ч.
Синът ми си имаше любима играчка, наричахме го Сънчо и си спеше с него. От около година,обаче не му обръща голямо внимание и въпреки че Сънчо продължава да спи в леглото му, синът ми вече може и без него. Той се чувства голям и съвсем естествено го интересуват друг вид играчки и книжки. Просто детето ми расте и любимата играчка вече не е толкова важна. А и понеже интересите му в момента са най-разнообразни , мисля, че няма да й намери заместител, а Сънчо ще си остане спомен от ранното му детство. Иначе винаги като пътувахме някъде, го мъкнехме с нас, а ако случайно го забравим, измисляхме приказка за това, къде е сега и какво прави и всичко беше безпроблемно.
Виж целия пост
# 8
19 окт. 2006, 14:07 ч.
Дъщеря ми има една,с която заспива.Слезе ли от леглото,не и обръща никакво внимание,макар да я вижда.
Виж целия пост
# 9
19 окт. 2006, 14:22 ч.
Нито съм За, нито Против.
Ако Нели си има любима играчка- не виждам защо трябва да съм против или да правя нещо по въпроса. Единствено, което бих направила, е да се опитам да намеря същата играчка за резерва.
Моята дъщеря няма конкретна любима играчка. Пред определен период ги сменя и определя кое ще спи при нея. И само то има това право през този период.
Виж целия пост
Ако Нели си има любима играчка- не виждам защо трябва да съм против или да правя нещо по въпроса. Единствено, което бих направила, е да се опитам да намеря същата играчка за резерва.
Моята дъщеря няма конкретна любима играчка. Пред определен период ги сменя и определя кое ще спи при нея. И само то има това право през този период.
# 10
19 окт. 2006, 14:38 ч.
Погледнато от моята камбанария - ЗА. Моята дъщеря има(ше) любим динозавър, с който й беше (е) приятно да заспива, но не е развила прекалена привързаност към него. С течение на годините се е случвало да го подменя и с други плюшени говедца /за разнообразие и по нейно желание/, както и се е случвало да не заспива въобще с играчка.
Виж целия пост
# 11
19 окт. 2006, 14:53 ч.
Не съм била твърдо против, но не съм и насърчавала подобна привързаност.
Винаги съм имала за пример моята по малка сестра, която имаше един парцал, който е бил някога кордела. Не можеше да заспи без това нещо и то се носеше навсякъде, където ходехме. Това нещо продължи докато стана поне трети клас. Още си спомням развяващия се, вече захабен парцал около нея.
Сега обаче тя вместо да има поуката от собствения си опит допусна дъщеря и да се привърже към нещо наречено "котетата". Това са едни ръкавици от велур, обшити с много косми.
Без тях племенницата ми, която е почни на 4 години не само че не може да заспи, но само това нещо по принцип я успокоява. Вечно и е в ръцете и за капак се оказа, че то си има вече цяло семейство. Това са нейните любими "играчки".
Ако не дай си боже тези вече четири на брой ръкавици не са в наличност по всяко време на деня и ноща, става ужасна истерия. И сестра ми вместо да направи опит да я отучи от това тя допълнително я подстрекава като и разказва истории, от рода на тази, че забравеното коте примерно е таткото и то стои да пази дома. Ако тази история не мине багажа се стяга и се прибират директно при липсващото "коте".
Точно заради подобен род привързаности и истерии не допуснах моята щерка да има чак толкова любими играчки.
Естествено като всяко дете е имала по любима от други играчка, но нейните фаворити никога не са оставали такива за дълго време
Виж целия пост
Винаги съм имала за пример моята по малка сестра, която имаше един парцал, който е бил някога кордела. Не можеше да заспи без това нещо и то се носеше навсякъде, където ходехме. Това нещо продължи докато стана поне трети клас. Още си спомням развяващия се, вече захабен парцал около нея.
Сега обаче тя вместо да има поуката от собствения си опит допусна дъщеря и да се привърже към нещо наречено "котетата". Това са едни ръкавици от велур, обшити с много косми.
Без тях племенницата ми, която е почни на 4 години не само че не може да заспи, но само това нещо по принцип я успокоява. Вечно и е в ръцете и за капак се оказа, че то си има вече цяло семейство. Това са нейните любими "играчки".
Ако не дай си боже тези вече четири на брой ръкавици не са в наличност по всяко време на деня и ноща, става ужасна истерия. И сестра ми вместо да направи опит да я отучи от това тя допълнително я подстрекава като и разказва истории, от рода на тази, че забравеното коте примерно е таткото и то стои да пази дома. Ако тази история не мине багажа се стяга и се прибират директно при липсващото "коте".
Точно заради подобен род привързаности и истерии не допуснах моята щерка да има чак толкова любими играчки.
Естествено като всяко дете е имала по любима от други играчка, но нейните фаворити никога не са оставали такива за дълго време
# 12
19 окт. 2006, 14:55 ч.
Гласувах със ЗА, въпреки, че София си няма любима играчка, всяка вечер като тръгне да ляга, казва с кое ще спи, има 2, които избира най-често, но ако не ги види не прави проблем.
Ако детето се привърже към някоя, няма да имам нищо против, но ако не прояви интерес, не бих я насочила аз кое да избере.
Виж целия пост
Ако детето се привърже към някоя, няма да имам нищо против, но ако не прояви интерес, не бих я насочила аз кое да избере.
# 13
19 окт. 2006, 15:08 ч.
ЗА. Александра си няма такава, а Никола се подвизаваше една седмица с ко;ичка, а сега е с малко (от ключодържател) мече. В къщи "забравяме" за него, а в детската май му дава "увереност, че Мама или Тати ще дойдат" 
Виж целия пост
# 14
19 окт. 2006, 15:25 ч.
нито съм ЗА, нито против... 
Вече болезнената привързаност към дадена играчка (предмет) би ме накарала да гласувам: Против!
Моите деца си нямат любима. По-скоро става същото, като при РЕНИ.
Виж, обаче аз съм имала. Един заек и едно детско одеало (отдавна станало като парцал и наричано от мен:"дацето"), но ако сега отнякъде си го намеря, "няма да му простя"
. Заека е наличен, но нямама никакви асоциации към него вече 
. Боже - колко инцекции е понесъл 
Виж целия пост
Вече болезнената привързаност към дадена играчка (предмет) би ме накарала да гласувам: Против!
Моите деца си нямат любима. По-скоро става същото, като при РЕНИ.
Виж, обаче аз съм имала. Един заек и едно детско одеало (отдавна станало като парцал и наричано от мен:"дацето"), но ако сега отнякъде си го намеря, "няма да му простя"
. Заека е наличен, но нямама никакви асоциации към него вече . Боже - колко инцекции е понесъл Препоръчани теми