Детето - как да го обичаме истински

  • 898
  • 13
Здравейте.
За трети път пускам тази тема, модераторката Reza я изтрива oт другите форуми, необяснимо защо, изглежда поради някаква лична неприязън. Надявам се в "Родители отглеждащи сами децата си  " тя да остане, защото има отношение към точно такива самотни деца.

Става дума за една прекрасна книга, която толкова ми допадна, че искам да я споделя и с ва. Казва се "Детето - как да го обичаме истински", можете да я изтеглите от библиотека Спиралата: оттук.
Виж целия пост
# 1
Не разбирам  newsm78, защо реши че нашите деца са самотни? Ние сме "родители отглеждащи сами децата си", и не смятам че децата ни са самотни.
Искаш да ни научиш как да обичаме децата си ли - щот сме останали сами родители да ги отглеждаме и затова смяташ, че не е умеем да обичаме, и затова вероятно и децата ни са самотни.
Абсолютно грешиш  Naughty
Точно защото ние ги отглеждаме сами - затова се опитваме да ги компенсираме и го правим с много много повече внимание, нежност и грижи- отколкото децата получават в много от "нормалните" семейства.
Може би темата ти е за форума "нашите деца" и Реза ще прецени дали да не я премести там.
Виж целия пост
# 2
За трети път пускам тази тема, модераторката Reza я изтрива oт другите форуми, необяснимо защо, изглежда поради някаква лична неприязън. Надявам се в "Родители отглеждащи сами децата си  " тя да остане, защото има отношение към точно такива самотни деца.

Изтрива я, защото не е нужно една и съща тема да се пуска във всички подфоруми Simple Smile. Има си форум "Нашите деца" и виждам, че там темата си стои и има коментари. Децата са си деца - независимо дали са на самотни родители или не Simple Smile.
Виж целия пост
# 3

 ....защото има отношение към точно такива самотни деца.


Моля, моля  Naughty нито аз, нито детето ми сме 'самотни'. Специално моето дете има повече социални контакти от половината възрастни.

Иначе ще погледна за какво става дума.
Виж целия пост
# 4
За трети път пускам тази тема, модераторката Reza я изтрива oт другите форуми, необяснимо защо, изглежда поради някаква лична неприязън. Надявам се в "Родители отглеждащи сами децата си  " тя да остане, защото има отношение към точно такива самотни деца.

Изтрива я, защото не е нужно една и съща тема да се пуска във всички подфоруми Simple Smile. Има си форум "Нашите деца" и виждам, че там темата си стои и има коментари. Децата са си деца - независимо дали са на самотни родители или не Simple Smile.
Във форума "Нашите деца" я няма, бе изтрита, сигурно си я видяла между две изтривания  Laughing затова я пуснах в другите форуми.
Виж целия пост
# 5
Не разбирам  newsm78, защо реши че нашите деца са самотни? Ние сме "родители отглеждащи сами децата си", и не смятам че децата ни са самотни.
Искаш да ни научиш как да обичаме децата си ли - щот сме останали сами родители да ги отглеждаме и затова смяташ, че не е умеем да обичаме, и затова вероятно и децата ни са самотни.
Абсолютно грешиш  Naughty
Точно защото ние ги отглеждаме сами - затова се опитваме да ги компенсираме и го правим с много много повече внимание, нежност и грижи- отколкото децата получават в много от "нормалните" семейства.
Може би темата ти е за форума "нашите деца" и Реза ще прецени дали да не я премести там.
познавам две момчета, които растат без бащи и на тях определно им липсва бащинската топлина и любов, само дето те самите не знаят, че са самотни. Не че не ги обичате, просто една майка не може да даде това, което бащата дава на сина си.

Реза два пъти изтри темата, когато я публикувах точно там където й е мястото -- в "Нашите деца".
Виж целия пост
# 6
познавам две момчета, които растат без бащи и на тях определно им липсва бащинската топлина и любов, само дето те самите не знаят, че са самотни. Не че не ги обичате, просто една майка не може да даде това, което бащата дава на сина си.

Ами всъщност много от децата си ИМАТ бащи. Моята дъщеря също си има такъв. А и наличието на баща у дома не обуславя непременно бащинската обич и топлина.

Не ми се спори, но определено виждам предрасъдаци относно децата ни  Naughty и това не ми харесва.
Виж целия пост
# 7
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=135056.0 Ето я темата ти в "Нашите деца". Не е изтрита.
Виж целия пост
# 8

познавам две момчета, които растат без бащи и на тях определно им липсва бащинската топлина и любов, само дето те самите не знаят, че са самотни. Не че не ги обичате, просто една майка не може да даде това, което бащата дава на сина си.

Реза два пъти изтри темата, когато я публикувах точно там където й е мястото -- в "Нашите деца".
Аз пък познавам много деца,които живеят с двамата си родители и въпреки това им липсва топлина и любов.Децата са щастиви и се чувстват обичани,когато са заобградени със спокойни,любящи и усмихнати хора.Не мисля,че ще се чувстват така,ако живеят с вечно мърморещи и намръщени мама и тати.Изобщо може много да се говори за това....Но и на мен не ми харесва пускането на темата тук Naughty
Виж целия пост
# 9
познавам две момчета, които растат без бащи и на тях определно им липсва бащинската топлина и любов, само дето те самите не знаят, че са самотни. Не че не ги обичате, просто една майка не може да даде това, което бащата дава на сина си.

Ами всъщност много от децата си ИМАТ бащи. Моята дъщеря също си има такъв. А и наличието на баща у дома не обуславя непременно бащинската обич и топлина.

Не ми се спори, но определено виждам предрасъдаци относно децата ни  Naughty и това не ми харесва.
Иза, не се хаби и мори да му обесняваш - НЯМА СМИСЪЛ
Виж целия пост
# 10

познавам две момчета, които растат без бащи и на тях определно им липсва бащинската топлина и любов, само дето те самите не знаят, че са самотни.


а ти как разбра че децата не са достатъчно обичани, а те горките все още не знаят
от личен опит ще кажа че с баща и без баща ми е все едно, моя така и не можа да намери подход, това че не са разведени с майка ми е само минус за нея, все едно едно че го няма винаги съм разчитала на нея
Виж целия пост
# 11
Е, не скачайте за най-малкото де.  Wink
Аз пък за разлика от вас смятам, че бащата наистина липсва в едно семейство. Включително и в случаите, когато той не е разведен с майката, но практически липсва вкъщи и при децата си.

Друг е и въпросът на разведените, при които бащата истински се интересува от детето си и го вижда неведнъж седмично.

Но по принцип - да - бащата липсва - и определено стават изкривявания в психиката. Колкото по-бързо го приемете, толкова по-лесно ще ви е да се борите с този феномен. Не го отричайте, няма смисъл.

Имам близки , които не познават бащите си. Много амбициозни, умни, отгледани от силни майки , без проблеми нито финансово нито в други аспекти - но израстнали с изключително тежки характери и двамата. Недоволни, критикуващи... без причина... а дали е защото не са получавали достатъчно внимание....предполагам никой не може да каже. Само се моля да е съвпадение.  Hug
Виж целия пост
# 12
Да, мисля че мястото на книгата не е в нашия точно форум. Прегледах първите 20-тина страници, но там се визират предимно брачните отношения между съпрузите. По-натам нещо нямах сили да прочета, понеже и част от нещата са си явни истини...нещо като да откриваме колелото и топлата вода. По-скоро стилът не ми пареса - много американски е написано, като че читателите са или идиоти или трябва да бъдат зарибявани за дадена секта.
Това си е мое мнение, може пък на другите момичета да им хареса книгата.
А и никак не съм съгласна, че като съм самотна мама, дъщеря ми няма и то добър контакт с баща си и роднините от негова страна. Изисква усилие, ама и без книги знам, че си заслужава да се постарая да имам добри отношения с бащата на дребната!
Виж целия пост
# 13
Оф, бе, аман! Няма принципно положение - като е без баща, е самотно, или как го бе казал заблуденият колега: че нищо не може да компенсира това, което бащата давал.

Моят невротичен баща-егоист по абсолютна стойност освен насадения страх от него ми даде изкривена представа за ролята на бащата, за доверието и обичта в семейството, за взаимността и разбирателството. Когато бях трети клас ми сцепи главата с чиния, защото бавно съм си прибирала играчките. В четвърти, понеже бях останала в училище след спортен празник да поиграя народна топка (а телефон нямахме по негова идея - да пестим), като се прибрах в ранния следобед, така ме зашлеви на два пъти, че от единия край на стаята се удрях в стената в другия; когато се прибирах за уикенда като студентка през 96-97г, заварвах майка ми и сестра ми да ядат филии с олио по три пъти на ден (не преувеличавам!), а той си бе наредил в хладилника полуфабрикати шницели и пържоли... Тъй, спирам, че инак ще се олея в примери. Аз намразих баща си, когато бях на 14 и никога няма да му простя "нещата, които ми е дал". И не съм прецедент. И затова се ядосвам, когато някой декларира ограничено мнение от сорта на "една майка не може да даде това, което баща дава на сина си". Всичко зависи от човека.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия