Имам син на 2,2 г.,който започва да говори.Аз и баща му сме българи,но живеем във Франция.В къщи говорим основно на български.Казвам основно,защото понякога правя опити да говоря на детенце на френски,а ми идва толкова неестествено...Не ми се иска,като тръгне на градина(догодина) да не разбира.Даже, малко ме е страх от това.Въпроса ми е към други родители попадали в същата ситуация. Как сте постъпвали,за да проговори детето ви два-та езика едновременно(преди да тръгне на градина у ще и т.н)?Имало е първоначален стрес?
Благодаря за отговорите.
Виж целия пост
Благодаря за отговорите.
, успех! 
и ще разбере,че нищо не разбира.Ей тоя момент ме плаши. 
Но тя е на 2 години и това не и беШе кои zнае какав проблем,но zа 3 годиШно дете мисля че Ще преживее малък стрес в началото.Но това не оzначава че няма да свикне 
), но никога не съм се страхувала, че няма да научи немския. Тръгна на ясла, после на градина, отначало само мълчеше, но раzбираше всичко. Таман zапочна да свиква и си отидохме zа 4 месеца в БГ, там Янис ходи на ясла и като се върнахме първите 2 седмици не обелвал дума в детската, само клател глава zа ДА и НЕ.
!За децата не е стрес двуезичието напротив за тях е нещо нормално, както да се учат да се хранят и завързват обувките, това естествено са доказателствата на детската психология, аз не измислям нищо ново,..!По скоро стресирани остават родителите, тъй като разсъждаваме от наша гледна точка, а тя никак не е същата като тази на децата 
! 
, но не- та не, затова и моя френски хич не е перфектен, трудно е на 25 г. да започнеш език да учиш при условие че английски си учил преди това, но за децата възприемането на новото е по-лесно и естествено от колкото при нас порасналите