Малко тъжна тема..............но имам нужда от съвет...

  • 1 396
  • 8
Преди няколко дни моята баба си отиде....все още ми е много тежко. Дъщеря ми беше много привързана към нея/на нея и се падаше прабаба/.Много я обичаше,с нетърпение чакаше момента ,когато тръгнем към село............както и да е.Тя не знае,че баба вече я няма и не знам как да и го кажем с баща и.Не знам как ще приеме мисълта,че няма да я вижда вече ,а тя си е доста чувствителна,плаче за най-малкото нещо и после трудно се успокоява.
         Дайте ми съвет как да и го кажем,така че да е по-малко болезнено за нея. Тя е на 5г.  Предварително ви благодаря.
Виж целия пост
# 1
Здравей, съжалявам за случилото се, но какво да се прави, такъв е живота. Когато моята баба почина прочетох доста книжки за духа и тялото за смърта и т.н. и някак си се успокоих, започнах да гледам на смъртта по друг начин. Опитай да обясниш на дъщеря ти, че прабаба и е на небето, в рая, че там е много хубаво и спокойно, че тя е щастлива и  че я наблюдава от време на време. Постарай се детето да разбере, че прабаба и е на хубаво място. Ако трябва покажи рисунки на спокойни и красиви места. Мисля си, че така ще го приеме по-леко.

Успех!
Виж целия пост
# 2
Темата за смъртта
А как представяте на децата темата за смъртта?
Синът ми ме попита за смъртта...
`Мамо, аз ще почина ли...`
Виж целия пост
# 3
Аз мисля, че на 5 години е достатъчно голяма, за да разбере всичко. Просто й обяснете, че това е нормалния ход на живота, че така се случва с всички, че баба й винаги ще я обича, а тя (дъщеричката ти) винаги ще я помни... Не е лесно, но децата приемат нещата по - лесно от възрастните. Моят син беше на по - малко от 4, когато почина моята баба, така се случи, че той дори я беше видял мъртва преди да я приготвят за погребение ... Той всъщност и преди това знаеше много неща за живота и смъртта, защото дядо му (баща ми) за дни не успя да го види  Cry Знае, че всички хора умират, както пиленцето (кученце, котенце ... същество, което  детето е видяло мъртво), но знае, че близките ни хора завинаги остават в сърцата ни и завинаги ни обичат. Мисля, че на децата не бива да им се спестяват тъжните неща от живота - те така растат. На моята баба на погребението щях да го заведа (защото както и при вас, той беше много привързан към нея) дори и да не беше станало случайното му влизане в стаята.
Ако питаш за последствия - нямамше кошмари, плачове или подобни. Тъй да се каже - приема нещата философски. Дори много често вечер, вместо приказка, иска да му разказвам истории за дядо му (моя баща), когото никога не видя. По - рядко и за прабаба му. Разказвам му весели и хубави случки.
Много е тежко за вас, много добре знам какво е. Повярвай, за децата е по - лесно ...
Успех   bouquet
Виж целия пост
# 4
Съжалявам за случилото се !
Когато почина любимия ми дядо и на дъщря ми , тя беше на 5 годинки.Обясних и нещата така както са/тя също е много чувствителна/,но по детски вариант,че той винаги ще е жив в сърцата ни, че ще ни вижда от небето и че ще продължава да си я обичка и ще и помага от небето и т.н.
На тази въсраст са достатъчно големи за да разберат, наистина че вече нама да го види, и наистина може да го приеме тежко,много е тъжно но е факт.Дано мине леко при вас
Виж целия пост
# 5
Вчера заведох   децата при тяхната прабаба,за да я видим.Много ,ама наистина много е  остаряла,за няколкото седмици,в които не я бяхме  виждали.Едвали ще изкара зимата самичка,но и дума неще да се издума за местене в големия град.Много трудно ще е да се обясни на дете че любимата БАБА я няма.Съжалявам за случилото ти се!
Виж целия пост
# 6
Моите съболезнования. Confused Баба ми почина скоро и ми беше много, много тежко.
Аз помня погребенията на прабаба ми и прадядо ми. Бях на 4 и 6 г. Обясниха ми всичко, беше ми тъжно, но всичко се преживява с времето, а и на такава възраст нещата се осмислят по-иначе.
Също смятам, че е хубаво да се разправя живота на тези хора, децата си знаят произхода и историята, ценят семейството...
Виж целия пост
# 7
Моите съболезнования! Моята майка почина през март т.г. Дария беше много привързана към нея. Тя я гледа от 10-месечно бебе, когато се наложи аз да се върна на работа на половин ден. Прекарваха много време заедно и много се обичаха. Казах на Дари, че баба е отишла на небето, че е звездичка, гледа я от горе и се грижи за нея. Детето изпадна в истерия-не е преувеличавам, много се уплаших. Гушках я и дълго я успокоявах. Сега говорим всеки ден за баба и Дария се примири с факта, че тя няма да се върне. Много е трудно и ти желая  сили да се справиш с това.
Виж целия пост
# 8
Моите съболезнования!  PraynigИ с двамата съм говорила на тази тема. Дени е още малка, няма 4 и приема нещата доста спокойно и филосовски. На въпроса защо хо хората умират, казах, че когато станат мноооого стари или ако са мнооого болни и не могат да се излекуват отиват на небето. А тя се изцепи: "Еееми, аз пък съм нова и не умрях!" Laughing Само не мога да им обясня как уж погребваме мъртвия в земята, пък той отишъл на небето.
Със сина ми имах малко проблеми, когато почина моя чичо. Павчо и без това си е чувствителен, пък и обичаше чичо ми и баба ми. Те починаха в една и съща година. Особено за чичо много плака детето. Опитах се да му внуша, че всъщност не е страшна смъртта, че те отиват на по-добро място и ни гледат отгоре. А ние, живите, плачем, не защото е станало нещо ужасяващо, ами само ни е мъчно, че няма да се виждаме вече; ще мине мноооого време, докато дойде и нашия ред да идем на небето и тогава ще се видим пак с любимите си хора. Това казах на 7 год. си дете миналата година. Слава богу бързо го преодоля, но и сега да заговорим за това и му се пълнят очите. Обаче за прадядовците не го изживява така, може би защото ги помни съвсем слабо или хич.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия