Ох и аз опрях да хленча тука... Но искам да се оплача... 
Толкова ми е тежко и тъжно и ме е страх, че направо да минавам на успокоителни вече... 
Живеем при нашите по тяхна идея, но постепенно изведнъж много взехме да пречим. Добре, сметките да се делят, ама то стана така, че май само ние ги плащаме напоследък. Държанието на нашите стана отвратително - щения = абсолютни извращения и капризи, подкрепени с "Това е моята къща и ще правите, каквото аз кажа!". Хиляда пъти разправии за глупости, но с цел да се наложат, та да избият някой и друг комплекс. Не знам от какво и майка ми и баща ми никога не се усмихват, влизат през вратата навъсени, не поздравяват, оглеждат обстановката да видят за какво да вдигнат скандал, да се скарат с нас, или помежду си, хлопат се врати, тряска се, вика се, на никой не му дреме, че бебе спи тука - е айде това последното е маниер на баща ми - военен, само чашката си уважава и се чувства силен, като тормози и тропа с юмрук по масата. Криси не го поглежда, сякаш не съществува, не знам дали е ядосан, че не сме го кръстили на него - аз избрах неутрално име, да не е кръстен на никого. А и се казва Маргарит, как да го кръста сина си така.
Както и да е, не е основателна причина да игнорираш такова хубаво бебе, но той и с мен се държи така. Не знам какво му стана, откакто се омъжих, сякаш ме ненавижда... Всичко свързано с Крис го дразни. Апартаментът е двустаен - майка ми спи в едната стая, в другата сме аз, мъжа ми и детето - баща ми е в хола, който представлява хол+трапезария и кухня. Сещате се. Там е хладилника, там е термоканата, кашите на Крисо, МВ-то, стерилизатора... Не дава да седи нищо на детето в хола, веднъж забравих кошчето му там и каза "Разкарай тия боклуци от тук..." ... Днес намерих на Крис кашите долу на пода - кутиите на пода!!!!!!!!! 
Та това е на бебето храната!!! 
Изрод! Крис го изпозва само като повод за напиване - 16 пъти се черпи като родих, а за пръв път го гушна като стана на 1 месец, за втори като направи 2 месеца. Сега е на 6 и май само още един път е гушкан на около 4-5 - всичко на всичко 3 пъти. Абе нулев интерес! ... На мен ми хвърля нещата от банята, козметики, тампоните останаха там при една М..., защото не им било там мястото. И като не е там си ги изравям от боклука после... Последно се скарахме за кабелната. Иска да делим сметки, но той само водата плаща. Полека лека и тока е наш, и кабелната..., понеже той кабелна не гледал... Ами пресрочихме я и я спряха, забравихме, какво да правиш. 
Той вдигна бесен скандал, подсилен от няколко ракии, скандалите са... ох не ми се описва... Ами добре де, нали кабелна не гледаш? ... Сега да сме си търсели квартира и да не влизаме в кухнята/хола, когато той е там... Значи няма да вечеряме вече, взех си стерилизатора в стаята, ел. каната, млякото, шишетата, пюретата...
Най-тъпото е, че мъж ми нищо не прави! Вместо да се вземе в ръце, седи и блее... И това не е първия път! Крис беше на 30 и няколко дни, предстоеше погачата и ни изхвърлиха на улицата в 23:30ч. с новородено бебе по пижамка в зимния кош на количката. Погачата я правихме у приятели, 3 дни не ядох, не спях, само плачех, бях изтощена физически и психически - не си ги спомням ясно тези дни, знам само, че никога не съм се чувствала така през живота си - изхвърлена, отчаяна, без изход, уплашена, без да знаеш къде ще спиш... Но поради липсата на място за живеене се върнахме, аз не мога да гледам бебето си на улицата, ако съм аз само и в подлеза бих спяла, ужасно горда съм, не бих ги погледнала, но заради Крис наведох глава. Сега поне ни дава предизвестие, но пак ... Не искам да изпитвам отново онези усещания! Много ми е тежко, това са моите родители, майка ми мълчи, баща ми е изрод, тя му се подчинява. Ужасно ме е страх, ако не мога да се опра на родителите се, какво имам? Тука в тоя форум половината анонимни теми са от жени, разочаровани от мъжете си, ами ако и това ми се случи, къде да се дяна? ... Не, че се съмнявам в мъжа си, никак даже, но като гледам каква е реалността, кой знае няма ли да ме застигне... Много ми е тежко и ме боли, не съм го очаквала. Опитваме се да подадем документи за жилищно настаняване, но баща ми и това спъва. Защото и от него зависят някои неща като собственик на апартамента, а отказва да съдейства и де факто ни прецаква.
Квартира как? Половината заплата на мъжа ми ще е само наема! Как ще стане? Не става да тегллим и потребителски кредит, няма да му отпуснат. Пак не му е толкова висока заплатата, с тези осигуровки... Не знам как ще живеем и къде, не знам как ще си гледам детето спокойно. Страх ме е, никога не съм била лишавана от нищо, а сега изведнъж се налага да живея с лишения. Как ще се справя, страх ме е. На всичкото отгоре работата на мъжа ми е свързана със страхотни командировки - пролетта и лятото се прибира 2 пъти месечно за по 1 уикенд. Как ще живея сама? Как ще се справим финансово? Как без да има на кой да разчитам, защото аз на баща ми няма да му продумам повече! Не, че ще забележи...
Кажете ми къде има квартири, за колко пари, не мога да си представя, ако е 400 лв. а и ми е гадно, че няма да е "Моят дом". Ние сме в Дружба, иска да съм тук, поне приятелите ми са тук, на чуждо място съвсем ще превъртя. Искам си мое жилище за моето семейство. Ох, кажете ми нещо, моля ви, че вече откачам, а искам да съм спокойна, за да мога да си гледам детето спокойно! Яд ме е, че и мъжът ми вече втори път се случва и не реагира! Нищо не прави по въпроса, вбесява ме! Какво чака? Днес направо се чудех за кое да съжаявам - че съм се родила, или, че съм родила, та да обричам още един живот.
Съжалявам, че е дълго и хаотично, не съм спокойна и не мога да излея подредено мислите и чувствата си.
Виж целия пост
Толкова ми е тежко и тъжно и ме е страх, че направо да минавам на успокоителни вече... Живеем при нашите по тяхна идея, но постепенно изведнъж много взехме да пречим. Добре, сметките да се делят, ама то стана така, че май само ние ги плащаме напоследък. Държанието на нашите стана отвратително - щения = абсолютни извращения и капризи, подкрепени с "Това е моята къща и ще правите, каквото аз кажа!". Хиляда пъти разправии за глупости, но с цел да се наложат, та да избият някой и друг комплекс. Не знам от какво и майка ми и баща ми никога не се усмихват, влизат през вратата навъсени, не поздравяват, оглеждат обстановката да видят за какво да вдигнат скандал, да се скарат с нас, или помежду си, хлопат се врати, тряска се, вика се, на никой не му дреме, че бебе спи тука - е айде това последното е маниер на баща ми - военен, само чашката си уважава и се чувства силен, като тормози и тропа с юмрук по масата. Криси не го поглежда, сякаш не съществува, не знам дали е ядосан, че не сме го кръстили на него - аз избрах неутрално име, да не е кръстен на никого. А и се казва Маргарит, как да го кръста сина си така.
Както и да е, не е основателна причина да игнорираш такова хубаво бебе, но той и с мен се държи така. Не знам какво му стана, откакто се омъжих, сякаш ме ненавижда... Всичко свързано с Крис го дразни. Апартаментът е двустаен - майка ми спи в едната стая, в другата сме аз, мъжа ми и детето - баща ми е в хола, който представлява хол+трапезария и кухня. Сещате се. Там е хладилника, там е термоканата, кашите на Крисо, МВ-то, стерилизатора... Не дава да седи нищо на детето в хола, веднъж забравих кошчето му там и каза "Разкарай тия боклуци от тук..." ... Днес намерих на Крис кашите долу на пода - кутиите на пода!!!!!!!!! Та това е на бебето храната!!! Изрод! Крис го изпозва само като повод за напиване - 16 пъти се черпи като родих, а за пръв път го гушна като стана на 1 месец, за втори като направи 2 месеца. Сега е на 6 и май само още един път е гушкан на около 4-5 - всичко на всичко 3 пъти. Абе нулев интерес! ... На мен ми хвърля нещата от банята, козметики, тампоните останаха там при една М..., защото не им било там мястото. И като не е там си ги изравям от боклука после... Последно се скарахме за кабелната. Иска да делим сметки, но той само водата плаща. Полека лека и тока е наш, и кабелната..., понеже той кабелна не гледал... Ами пресрочихме я и я спряха, забравихме, какво да правиш. Той вдигна бесен скандал, подсилен от няколко ракии, скандалите са... ох не ми се описва... Ами добре де, нали кабелна не гледаш? ... Сега да сме си търсели квартира и да не влизаме в кухнята/хола, когато той е там... Значи няма да вечеряме вече, взех си стерилизатора в стаята, ел. каната, млякото, шишетата, пюретата... Най-тъпото е, че мъж ми нищо не прави! Вместо да се вземе в ръце, седи и блее... И това не е първия път! Крис беше на 30 и няколко дни, предстоеше погачата и ни изхвърлиха на улицата в 23:30ч. с новородено бебе по пижамка в зимния кош на количката. Погачата я правихме у приятели, 3 дни не ядох, не спях, само плачех, бях изтощена физически и психически - не си ги спомням ясно тези дни, знам само, че никога не съм се чувствала така през живота си - изхвърлена, отчаяна, без изход, уплашена, без да знаеш къде ще спиш... Но поради липсата на място за живеене се върнахме, аз не мога да гледам бебето си на улицата, ако съм аз само и в подлеза бих спяла, ужасно горда съм, не бих ги погледнала, но заради Крис наведох глава. Сега поне ни дава предизвестие, но пак ... Не искам да изпитвам отново онези усещания! Много ми е тежко, това са моите родители, майка ми мълчи, баща ми е изрод, тя му се подчинява. Ужасно ме е страх, ако не мога да се опра на родителите се, какво имам? Тука в тоя форум половината анонимни теми са от жени, разочаровани от мъжете си, ами ако и това ми се случи, къде да се дяна? ... Не, че се съмнявам в мъжа си, никак даже, но като гледам каква е реалността, кой знае няма ли да ме застигне... Много ми е тежко и ме боли, не съм го очаквала. Опитваме се да подадем документи за жилищно настаняване, но баща ми и това спъва. Защото и от него зависят някои неща като собственик на апартамента, а отказва да съдейства и де факто ни прецаква.
Квартира как? Половината заплата на мъжа ми ще е само наема! Как ще стане? Не става да тегллим и потребителски кредит, няма да му отпуснат. Пак не му е толкова висока заплатата, с тези осигуровки... Не знам как ще живеем и къде, не знам как ще си гледам детето спокойно. Страх ме е, никога не съм била лишавана от нищо, а сега изведнъж се налага да живея с лишения. Как ще се справя, страх ме е. На всичкото отгоре работата на мъжа ми е свързана със страхотни командировки - пролетта и лятото се прибира 2 пъти месечно за по 1 уикенд. Как ще живея сама? Как ще се справим финансово? Как без да има на кой да разчитам, защото аз на баща ми няма да му продумам повече! Не, че ще забележи...
Кажете ми къде има квартири, за колко пари, не мога да си представя, ако е 400 лв. а и ми е гадно, че няма да е "Моят дом". Ние сме в Дружба, иска да съм тук, поне приятелите ми са тук, на чуждо място съвсем ще превъртя.
Искам си мое жилище за моето семейство. Ох, кажете ми нещо, моля ви, че вече откачам, а искам да съм спокойна, за да мога да си гледам детето спокойно! Яд ме е, че и мъжът ми вече втори път се случва и не реагира! Нищо не прави по въпроса, вбесява ме! Какво чака? Днес направо се чудех за кое да съжаявам - че съм се родила, или, че съм родила, та да обричам още един живот. Съжалявам, че е дълго и хаотично, не съм спокойна и не мога да излея подредено мислите и чувствата си.
Не искам и да я коментирам - смисъл няма. Жалко, много жалко, да си подложена на тормоз и унижения именно от родителите си! Не мога да си представя какво е...
Както те е посъветвала и Зъхи, пусни една тема в този подфорум - сигурна съм, че ще откликне някой, който дава жилище.
Бъди решителна, не отлагай, сигурна съм, че самостоятелна ще се чувстваш много по-добре, въпреки честите пътувания на съпруга ти... 
. 
