Днес бях в един магазин и чух две мадами, как под носа на подминаващо ги момиче я обсъдиха набързо : едната каза "Егати прическата!", а другата "Аз ако бях на тая на местото не бих излязла никога". Момичето (оплютото) беше с съвсем нормална прическа, леко небрежна, но не и лоша. А двете фукли не че бяха с по-различна прическа от тази на момичета.
Друго си мисля, защо трябва да обиждаме хората : тази дебела, на тази обувките, на онази грима и т.н.. Или пък друг вариант примерно аз парарувам от еди си кой магазин, но пък в еди си кой магазин не бих стъпила, защото е на никому неизвестен!
Има и най-различни други варианти. На мен лично ми се е случвало като по-малка да ме обиждат и да дочувам разни коментари от напълно непознати хора по улиците. "Тая с тоя дирник" или пък "Егати пъпчасалата, като пица в лицето. " Било ми е болно и може би в следствие на такива обиди не си позволявам да правя такива коментари и дори често правя забележка на мъжа ми, който пък не се щади с грозни приказки по адрес на непознати.
Малко му е чужда тази страна на характерите на нас хората. Сега да не си помислите, че и аз не съм коментирала, но не съм си позволява някакви крайни думи или пък такива, че да обида мнооого някого и то са обикновено насочени към познати хора и са от рода на "това не ми харесва как ти седи" или пък "това ти прави гъза голям" и т.н..
Сори дълго стана! Та въпроса ми е защо сме такива и откъде идва това да обсъждаме, коментираме, обиждаме непознати за нас личности, които срещаме по улиците, в заведението, магазина...?
Виж целия пост
Друго си мисля, защо трябва да обиждаме хората : тази дебела, на тази обувките, на онази грима и т.н.. Или пък друг вариант примерно аз парарувам от еди си кой магазин, но пък в еди си кой магазин не бих стъпила, защото е на никому неизвестен!
Има и най-различни други варианти. На мен лично ми се е случвало като по-малка да ме обиждат и да дочувам разни коментари от напълно непознати хора по улиците. "Тая с тоя дирник" или пък "Егати пъпчасалата, като пица в лицето. " Било ми е болно и може би в следствие на такива обиди не си позволявам да правя такива коментари и дори често правя забележка на мъжа ми, който пък не се щади с грозни приказки по адрес на непознати.
Малко му е чужда тази страна на характерите на нас хората. Сега да не си помислите, че и аз не съм коментирала, но не съм си позволява някакви крайни думи или пък такива, че да обида мнооого някого и то са обикновено насочени към познати хора и са от рода на "това не ми харесва как ти седи" или пък "това ти прави гъза голям" и т.н..
Сори дълго стана! Та въпроса ми е защо сме такива и откъде идва това да обсъждаме, коментираме, обиждаме непознати за нас личности, които срещаме по улиците, в заведението, магазина...?
