Омраза към бебето!?!?

Никой не е застрахован и на всеки може да се случи. Лекува се. При добър психотерапевт.

Не съм го преживявала, винаги съм била изпълнена само с любов към бебето.
Щом си задаваш въпроса как е възможно, малко вероятно е на теб да ти се случи такова нещо.

Може и мен да си чела.Не мога да ти отговоря точно.Когато си в такова състояние,ти не мислиш ! Просто не си ти .В нищо не съм обвинявала детето си .Просто изпитвах желание да го убия,без да знам защо...От което страдах и се тормозех.В редките моменти в които бях добре я гледах колко е красива и послушна и се чудех какво ми става.
Мисля че думата негативизъм тук е неуместна.Аз не съм изпитвала негативизъм,нищо не съм изпитвала.Просто изведнъж ми ставаше лошо,в главата ми нахлуваха гадни мисли.
И за мразененто не си права.Най-малкото това съм изпитвала.Както казах вече,нищо не изпитваш.
Това което ме карало да мисля как да убия детето си,лекарите обясниха така:прекъснат достъп на хормоните на щастието до мозъка.Някъде се запушва едно каналче,спират да доставя серотонин или там кавото е ,и ...ами откачаш грубо казано.
Сега когато съм добре,просто не мога да повярвам на всичко случило се .Сякаш се завърнах от някъде където съм била затворена.
Ако искаш вярвай,но дори не си спомням някой моменти от живота си по време на депресията.Губят ми се,толкова замъглено е било съзнанието ми .
Ще се повторя ,или потретя....Следродилната депресия не си избира при кой да отиде.Тя просто връхлита дори и тези,които са сто процента сигурни че няма да се разболеят.Като мен.И нямаш избор.
Не се притеснявай и не го мисли.Каквото е писано ,това става.
Най-важното е да имаш около себе си хора,които да те разбират и подкрепят.А не такива които те гледат тъпо и ти казват  "Аре стига пък ти сега глупости !" или "Аз пък нямам време за депресии" и т .н. От такива думи най-боли.

Аз пък, когато бях бременна си мислех, че няма да го обичам това мъниче и се спуквах от рев. Явно съм имала "предродилна" депресия  Ама в момента, в който я извадиха от мен и я сложиха върху гърдите ми, се разплаках, по-щастлива не съм била. Представям си как се чувства милото майче, дано всичко мине по-бързо, дечко има нужда от нея и най-вече то да усеща, че е обичано от мама. Наистина никой не е застрахован, то си е до човек,  може би в момента си мисли или осъзнала, че оттук нататък живота й няма да е същият, че това малко същество изисква цялото й внимание и тя самата ще остана на заден план. Дано има кой да й помага, за да може бързо да си стъпи на краката, дано я разбират и подкрепят в този труден момент. И консултация с психолог не е излишна.
Виждам, че майчето се е обадила, но въпреки всичко си пускам постинга. 
Браво blizna4e! Добре дошла отново сред нас!!!  

Maxin , благодаря !
Надявам се писанията ми да не ви звучат стяскащо,нямат за цел това.
Само искам да помогна.Все пак майчинството не е само щастие и рози,понякога има и не толкова хубави моменти.
Радвам се че срещам само подкрепа и още никой не ме е нападнал 
Готова съм да помогна на всяка мама,която има нужда !

Аз пък изпитвах известна доза безразличие,за което много се укорявах,но премина около 15-20 ден,и сега любовта дойде...

Хайде и аз да се разпиша:
Като човек, преживял много подобно на близначе, знам много добре за какво става въпрос. Само дето аз не исках да убия бебето а просто не исках да я виждам. Мразех целия свят и само някой пръст да ми покажеше и почвах да рева с пълно гърло. Даже осъзнавах, че нещо не е наред с мен, защото имах чувството, че се гледам отстрани и това определено не съм аз. Не исках да видя никой, ни бебе, ни баща, ни лекар, крещях на всички като полудяла, а сестрите си го отнасяха най- много защото им крещях всеки път като ми биеха обезболяващи. Все едно си в някакъв делириум, все едно не си ти, някой друг е в тялото ти, а ти гледаш отстрани и се чудиш как може твоето тяло да върши тези неща. Ужасно е!!!
Много моля, ако някой е имащастието и късмета да не е преминавал през това и не знае за какво говоря да не използва квалификации като лигавщина и др., защото просто нямате представа какъв късмет сте имали да ви се размине.

Доколкото на мен ми е известно, както се обясняват промените в настроенията на бременната жена с пренареждането на хормоните, такова е и обяснението за тъй наречената "следродилна депресия" - отново разбъркването на хормоните в женския организъм.
Слава богу, мен явно ме подмина това състояние и никога досега не съм изпитвала друго освен обич към детето си. 
Знам, че с времето тази депресия отминава и остава само обичта и положителните емоции. 

Може да се дължи и на умората и невъзможността да си отпочине и отрезви човек...след 10-15 дни всичко изчезва бъдете сигурни:)

Отдавам го на следродилната депресия. При някои жени липса, при други е много слаба, при трети - силна. С времето минава.
И аз съм си мислила, че ми е било по-добре преди Дияна. Но за щастие тези мисли са били много мимолетни и кратки.

А при мен беше друго,не мисля, че може да се нарече следродилна депресия,но може би някакъв първоначален етап. Аз изпитвах силен страх от това да не би, без да искам, да нараня бебето- да го одраскам  по невнимание или пък дори да не се спъна докато го държа    слава богу това бе само в началото докато ми се струваше много мъничко и крехко.Но въпреки това съм имала доста безсънни нощи от притеснение

след раждането изпаднах в следродилна депресия

бях чела бегло за това, но не вярвах, че точно на мен може да ми се случи, никога досега не съм била в депресия или някаква дупка

да, обаче, след като родих  и се прибрах у дома, започнах да рева непрекъснато за съпруга си, който беше до мен 24 часа, но а пак ревях а него. Не пусках никой в къщи. Към детето нямах никакви майчини чувства, но в същотоо време много я ревнувах, не давах на никой да я  пипа, но не мога да кажа, че съм я обичала.

Все едно не съм аз, Разбирам, че всичко е наред и няма за какво да плача, но хормоните бяха по-силни от мен. не можех да се преборя с тях

Всичкия този кошмар продължи точно 1 седмица. След това си бях същата, започнах да усещам щастието от майчинството. С всеки изминал ден то става все по-голямо. Сигурна съм , че със следващото дете, няма да ми се случи  ДАЛИ????