Най-голямо, средно, най-малко...

  • 1 583
  • 20
Напоследък попадам на материали по темата за влиянието на поредността на детето в семейството за формирането на характера му. Пускам, с известни съкращения, един от тези материали. Не е най-доброто, но не ми се превеждаше по-дълъг материал, а и този дава тема за размисъл.

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Всичко, което направи първото дете, е голяма работа, просто защото то е първото за семейството. Преди да се появи второто дете, семейството и приятелите заливат първото с внимание. В резултат на това много от първородните деца придобиват естествена увереност.
Дори до не сте първо дете, може да развиете някои черти, характерни за първородните, ако сте първа дъщеря или син, или ако имате повече от пет години разлика с по-големите деца в семейството.
Знаете ли, че
- почти всички американски президенти са или първи деца или първородни синове
- с изключение на двама, всички първи астронавти, изпратени в космоса, са или първородни, или единствени деца.
Някои черти, характерни за първородните деца:
- увереност – цялото това внимание върху всичко, което правиш, те кара да вярваш в себе си
- упоритост – тъй като семейството ти разчита, че ще вършиш нещата, както трябва, ти се усъвършенстваш в довеждането на проектите си до край
- роден лидер – първите деца често са натоварвани с отговорността за гледането на по-малките или за реда в къщата, така че отрано свикват да бъдат началници
- организираност – ти винаги знаеш къде са ти учебниците, домашните и ключовете на мама. Дори да има известна бъркотия в нещата ти, все пак прозира някакъв ред
- желание да се харесат – лесно е за първите деца да тръгнат по този път, защото те стартират със силното желание да получат одобрението на мама и татко и това се пренася върху други възрастни, като учители и треньори. Ако има някаква работа да се върши, обикновено първородното дете скача и вика:”Аз ще го направя!”
- отбягване на проблеми – когато хората очакват от тебе велики дела, трудно е да се оплакваш от нещо. Не искаш да те разглеждат като източник на проблеми или да престанеш да изглеждаш перфектен.
Ако си първо дете, може би са ти познати тези чувства:
- всичко зависи от мен
- не мога да се измъкна безнаказано
- не мога да си позволя да бъда дете
- защо трябва да правя това? Никой друг не прави нищо по въпроса
- как така аз съм отговорен за това, което прави по-малкия ми брат или сестра

СРЕДНОТО ДЕТЕ

Ако сте средно дете, може да се чувствате, сякаш сте роден твърде късно, за да получите специалното отношение, което получава първородното. Например, първото “мама” на първото дете е голямо преживяване за родителите, но когато второ дете каже “мама”, това предизвиква законна гордост, но не и онова възхищение, както при първото. Вероятно това е и причината вторите и следващи деца да откриват по-малко свои снимки в семейния албум, или поне по-малко снимки, на които са само те. Средните деца делят вниманието на родителите си с други още от самото си раждане, за разлика от първите деца, които са имали период, в който са били единствен център.
Ако сте средно дете, може да се чувствате, сякаш сте роден твърде рано, за да получавате вниманието, което “бебето на семейството” получава. Но има и хубава страна. Знаете ли, че средните деца обикновено получават родителското внимание по-лесно, отколкото по-големите и по-малките?
Има си причина за това. Семейството ти може би реагира свръхчувствително на нещата, които прави по-големия ти брат или сестра, но по времето, когато ти се появяваш в картинката, те вече си казват:”Пак лапа мръсотии?! О, голяма работа, това няма да го убие!”
Родителите често са по-гъвкави по-малко взискателни към второто или третото дете. Като резултат много средни деца израстват с много по-ведро отношение към живота в сравнение с техните по-големи братя и сестри.
Характерни черти, обичайни при средните деца:
- карай да върви – средните деца обикновено се справят с разочарованията по-леко. Ако отборът ви загуби по ваша вина, например, и сте първо дете, това може да ви накара да се чувствате виновен през целия ден, а ако сте средно дете, най-много да се разсмеете.
- великият преговарящ – средното дете може да бъде страхотно добро в разглеждането на двете страни на някой въпрос. Всъщност, то е на точното място за тази работа.
- множество предани приятели – обикновено средните деца лесно се сприятеляват и когато вече са спечелили приятел, те полагат усилия да го задържат. Също така те добре пазят чужди тайни.
Средни деца, станали популярни, са Джей Лено, Доналд Тръмп, Барбара Уолтърс.
Ако си средно дете, може би са ти познати тези чувства:
- изморих се да бъда оставян настрани
- никой не ме разбира
- никой дори не ме слуша
- винаги съм в сянката на по-големия си брат/сестра
- на малкия ми брат/сестра винаги му се разминава
Средните деца са наистина специални, защото понятието “среден” може да означава много различни неща. Може, например да си второ дете от три, трето от четири, пето от шест или близнак.

НАЙ-МАЛКОТО ДЕТЕ

И така, родителите ти вече имат едно или две деца. Когато най-малкото дете в семейството направи първите си стъпки, много е вероятно те дори да не си направят труда да извадят видеокамерата. Поради това мнозина от най-малките в семейството копнеят за светлините на прожекторите. Често пъти те биха работили усърдно или пък биха нарушили правилата, за да завоюват внимание.

Такъв един “нарушител” е Николай Коперник, който през 1530 г. доказва, че Земята се върти около Слънцето. Теорията му противоречи на това, в което повечето хора са вярвали до този момент. Дали е случайно, че е най-малкото дете в семейството?
Често пъти най-малките деца обичат да карат хората да се смеят и да се проявяват на сцена. Сред актьорите и комедиантите има немалко такива, които са били най-малките в семейството: Джим Кери, Били Кристъл, Еди Мърфи, Упи Голдбърг.
Някои черти, характерни за най-малките деца в семейството:
- прекрасни разказвачи – дали разказват истински истории или измишльотини, най-малките деца добре плетат нишката на разказа
- любвеобилни – най-малките често имат изобилие от прегръдки и целувки за раздаване
Въпреки че е забавно да стоиш в светлините на прожекторите, много най-малки деца смятат, че родителите не им раздават достатъчно внимание или похвали при овладяването на така важните първи неща, като да си вържеш сам обувката или да се научиш да караш колело.
Ако си най-малък, тези чувства биха могли да са ти познати:
- трябва много да се старая, за да накарам хората да ми обърнат внимание
- никой не ме взема насериозно
- всички се отнасят с мен сякаш съм по-малък, отколкото съм в действителност

ЕДИНСТВЕНОТО ДЕТЕ

Представи си, че растеш без да ти се налага да делиш с никого банята, играчките или телевизора. Би ли се отразило това на личността ти и отношенията ти?
Единствените деца прекарват много време с възрастните, затова те са уверени и се изразяват добре. Понякога дори хората ги възприемат като малки възрастни. В същото време те може да се намират под огромен натиск от страна на родителите си да успеят в живота.
Единствени деца са Робърт Де Ниро, Томи Лий Джонс, Робин Уилиямс, Чарлийз Терон, Натали Портман.
Може да има много причини родителите да останат с едно дете. Понякога причината е медицинска, но в повечето случаи е въпрос на избор.
Някои обичайни характерни черти на единственото дете са:
- увереност – единствените деца не се страхуват да вземат решения и са спокойни при отстояване на собственото мнение
- отдават значение на детайлите – обичат нещата да са организирани и обикновено са точни
- добри са в училище – често обичат четенето и имат добра памет за факти и изображения
- това е мое! – често имат проблеми с умението да споделят нещата си с друг или да бъдат втори, тъй като у дома за всичко са били първи
- извънредно критични – докато перфекционизмът не е чак толкова лошо нещо, единствените деца могат да го развият до крайност и да бъдат наистина критични към себе си и околните
Ако сте единствено дете, тези чувства биха могли да ти бъдат познати:
- не се справям толкова добре, колкото бих могъл
- понякога се чувствам самотен
- бих бил много по-щастлив с брат или сестра
- не получавам достатъчно внимание

Виж целия пост
# 1
С това за единственото дете съм съгласна, имайки предвид себе си. Затова ми се искаше моите да са две.
За другите случаи - нямам трето, така че не мога съвсем да коментирам. Доста неща се припокриват, но не напълно - не съм натоварвала Борис с гледането на Александър, нито съм му набивала в главата, че е батко, разликата им е достатъчно малка. Имало е и дребни изключения, разбира се.
Но този материал не е български, и може би има известни модификации в български условия. Имам предвид, тук родителите като цяло си гледат децата сами, не знам за разделяне на децата и изпращането им при различни баби, което например създава условия всяко от тях да се почувства като първородено, дори единствено. Интересно ще е наистина какво мислят другите.
Виж целия пост
# 2
Аз съм средно дете и наистина имам доста от чертите, описани в материала. От друга страна, сестра ми е със 7 години по-голяма, а брат ми - с по-малко от 3 по-малък от мен, така че съм развила и някои от чертите на най-голямо дете. Явно няма единен стандарт, но все пак има добри попадения.

Мика е типичното най-голямо дете, с изключение на организираността. Просто нямам какво да добавя към характеристиките от материала.
Бобо обаче има по-скоро чертите на единствено дете, но е по-затворен - въпреки че е наясно с мнението си, не спори, за да го наложи, а се отдръпва.
Сашко има лекия, дипломатичен и привличащ приятели подход на средното дете, но същевременно и жаждата за светлините на прожекторите и дарбата за правене на шоу на най-малкия в семейството, поне според този материал. А е бил най-малък само 3 години.
Камен не влиза в никоя категория - има стремеж да се хареса, като първото дете, добра памет, като единственото, любвеобилен е, като най-малкото и се стреми да излезе от сянката на големите, като средното.
Като цяло, за моите деца тази категоризация важи 50%. И те са гледани изцяло от родителите си, при баби само са гостували, а за делене и дума не може да става.
Виж целия пост
# 3
секстет, леле колко опит си натрупала! Възхищавам се на хора като теб- героиня си!   bouquet
Виж целия пост
# 4
Благодаря за хубавото чувство, но не съм героиня. Героизмът предполага по някакъв начин да преодоляваш себе си, а аз си гледам децата с желание и удоволствие, това си е жив купон.
Всъщност не пуснах темата, за да разказвам за себе си, беше ми любопитно да науча дали тази теория намира потвърждение в живота, но за съжаление няма интерес.
Виж целия пост
# 5
..тамън онзи ден си мислех как писах писмо до вси1ки знайни и незнайни хора ,със снимки не една придружено, когато дъщеря ни пролази,а за Стефан ( к го стори 3 месеца по-рано от нея и дале1 преди връстниците си) даже забравих да кажа на майка ми...
**
малки са и не знам още,но определено мисля 1е има зна1ение кой къде и кога е роден;само дето глася син ни за президент,глей сега как се обърка работата Simple Smile
**
аз съм 2ро дете,но расло при не съвсем стандартни условия та май инфото за 1то дете ми пасва пове1е..
**
дано вземат предимно + на позицията  в к са поставени по сте1ение на обстоятелствата и да се нау1ат да балансират - те
Виж целия пост
# 6
Хубаво четиво. Аз съм най-голямата и покривам 99% от написаното. И като гледам как се отнасям към децата и те ще станат типичното голямо и най-малко дете.
Виж целия пост
# 7
Както винаги Секстетното Цвете отново е в десятката!!!!!!
Виж целия пост
# 8
 Thinking от моите само средното отговаря общо-взето на описанието. но предполагам всяко правило трябва да има изключения Simple Smile.
Виж целия пост
# 9
Всичко за първото дете /без организираност/ до последната запетайка е вярно за мен. Simple Smile
За второто е ок е за брат ми, макар че изпуснато спокойствието и баланса.
За третото е така за сестра ми.
Но да, от малка съм им началник и се грижа за тях, така че опит придобих.
Виж целия пост
# 10
 StopНе се покриват Naughty определенята при мене ThinkingДаже и не съм съгласна с написаното Crossing Arms особено за последното дете дето всички му се радват и цялото внимание е за него bowuu
Виж целия пост
# 11
Аз съм единствено дете, написаното ме характеризира макар, че и някои от чертите на първото да са ми присъщи, но това е нормално. Големия ми син покрива характеристиките на пъврото дете. За малкия нищо не мога да кажа все още.
Виж целия пост
# 12
Както винаги Секстетното Цвете отново е в десятката!!!!!!

Цоцоланке, спри да ме засрамваш! Embarassed
Признай си как стои въпросът у вас.
Виж целия пост
# 13
Съгласна съм с характеристиките на единственото дете, съдейки по себе си. Нямам проблем само с "Това е мое!" - умея да споделям. Затова и винаги сьм се дразнела, когато определят единствените деца егоисти на дребно...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 14
Аз съм средното дете, но с голямата ми сестра имаме 6 години разлика, а с по-малката 18. На практика май съм като единствено. Откривам някои неща от средното у себе си, а други като у най-малкото.

Определено ми се вижда вярна характеристиката, но има и други влияещи фактори.

Като чета за единственото дете  newsm78 ще си остана с едно само  Whistling
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия