ето и важната извадка от текста от Закон за здравето
2. Осигуряване на български граждани, пребиваващи продължително в чужбина.
2.1 Осигуряване на български граждани, пребиваващи продължително в чужбина след влизането на ЗИД на ЗЗО в сила.
Създава се нов чл.40а, който определя реда за осигуряване на българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
“Чл. 40а. (1) Българските граждани, включително и тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление в Националния осигурителен институт.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40.
(3) Извън случаите по ал. 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановяват след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
(4) Сумите по ал. 3 се внасят по реда на чл. 41.
(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал.1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.”
Разпоредбата на чл. 40а дава възможност българските граждани, включително и с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, по свое желание да не заплащат здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната до края на годината и за всяка следваща година в случай, че преди заминаването си са подали заявление в съответното териториално поделение на НОИ. За да бъдат възстановени здравноосигурителните им права е необходимо през шест последователни месеца от завръщането им в страната да са внасяни вноски. До възстановяване на здравноосигурителните си права тези лица заплащат оказаната им в страната медицинска помощ.
Правата на българските граждани, пребивавали повече от 183 дни през календарната година, се възстановяват веднага, ако еднократно заплатят сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето.
Следва да се има предвид, че ако не бъде подадено заявление преди заминаването в чужбина, осигурителните вноски се дължат за целия период на пребиваването извън страната. В тези случаи, ако лицето се осигурява на основание чл. 40, ал. 4 от ЗЗО, осигурителната вноска се внася върху половината от минималния осигурителен доход – например осигурителната вноска за цялата 2005 г. е в размер на 79,20 лв.
Заплащането на сумата от 12 здравноосигурителни вноски не погасява стари задължения за невнесени здравноосигурителни вноски за сметка на лицето, както и задължения за текущо внасяне на вноските.
Процедура по възстановяване на здравноосигурителните права реда по чл. 40а от ЗЗО
Ø Преди заминаване в чужбина лицата подават заявление по образец в съответното териториално поделение на НОИ по местоживеене. В заявлението лицата посочват точната дата на напускане на страната. Заявлението се подава в два екземпляра, като след завеждането му един се връща на лицето.
Ø Заявленията се завеждат в отделен регистър. До изготвяне на програмен продукт заявленията трябва да се приемат и завеждат ръчно.
Ø При завръщане в страната лицето подава уведомление по образец в съответното ТП на НОИ и представя документ, удостоверяващ датите на излизане и влизане в страната за всяка календарна година. Годината, през която лицето е пребивавало повече от 183 дни, се отразява в Допълнителния регистър като период със здравна осигуреност. За годините, през които лицата са били по-малко от 183 дни, здравноосигурителните вноски са дължими и се издава справка за дължимите суми. Когато се представя документ за една календарна година и се установи, че периодът на пребиваване в чужбина е по-малък от 183 дни, документа не се въвежда в допълнителния регистър.
Ø В случай, че лицето иска да възстанови веднага здравноосигурителните си права, внася сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица. Сумата се внася по § 280218 от ЕБК. След представяне на платежния документ на лицето се издава удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права.
Ø На подалите заявление по чл. 40а се извършва проверка на здравната им осигуреност за периода от началото на 2000 г. до момента на подаване на заявлението. При установяване на невнесени здравни вноски в този период на лицата се съставя ревизионен акт за начет.
2.2 Осигуряване на български граждани, пребиваващи в чужбина преди влизането на ЗИД на ЗЗО в сила
На основание § 16 от Преходните и заключителни разпоредби от ЗЗО българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на промяната в закона са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт. В случая правата се възстановяват с еднократно внасяне на 12 осигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход към момента на внасянето или след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по чл. 40 от ЗЗО.
Сумите за невнесени вноски от тези лица до влизането на закона в сила остават дължими, тъй като разпоредба на чл. 40а няма обратно действие. Тези лица, ако през 2004 г. и през календарните години след влизането на закона в сила пребивават повече от 183 дни в чужбина, не следва да подават заявление за освобождаване от задължение за внасяне на здравноосигурителните вноски. Здравноосигурителните им права се уреждат при завръщането им в страната.
Процедура по възстановяване на здравноосигурителните права на българските граждани, включително и тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през календарната година до влизане в сила на закона.
Ø При завръщане в страната лицето подава уведомление по образец в съответното ТП на НОИ и представя документ, удостоверяващ датите на излизане и влизане в страната за периода, през който е било извън нея за всяка календарна година.
Ø В Допълнителния регистър се отразява като период със здравна осигуреност периодът на пребиваване в чужбина след влизане на закона в сила в случай, че е повече от 183 дни за календарната година. Когато се представя документ за една календарна година и се установи, че периодът на пребиваване в чужбина е по-малък от 183 дни, документът не се въвежда в Допълнителния регистър;
Ø На лицето се издава справка за дължимите осигурителни вноски до влизане на закона в сила и след тази дата, ако е пребивавало по-малко от 183 дни.
Ø В случай, че лицето иска да възстанови веднага здравноосигурителните си права, внася сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица по §280218 от ЕБК. След представяне на платежния документ на лицето се издава удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права.
3. Съгласно новата т. 9 на чл. 40 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, които не са осигурени на друго основание, са за сметка на републиканския бюджет – за периода на мисията. Осигуряването се провежда чрез структурите на Министерство на отбраната.
За сметка на републиканския бюджет са и осигурителните вноски за лицата, получаващи обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (съпрузи на кадрови военнослужещи, които са прекратили трудовите си договори поради преместване на военнослужещия в друго населено място) – за периода на получаване на обезщетението. Осигуряването се провежда по общия ред на осигуряване на получаващите парични обезщетения за безработица.
4. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е направено допълнение, съгласно което здравноосигурителните вноски и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване - върху полученото възнаграждение, преди приспадане на нормативно признатите разходи, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя. Осигурителните вноски се внасят при изплащане на възнаграждението в съотношение между осигурителят и осигуреното лице по параграфа, определен за работниците и служителите.
5. Изменен е чл. 39, ал. 1 от ЗЗО - лицата, които се осигуряват по реда, определен в чл. 40, ал. 4 от ЗЗО, няма да подават декларации по Инструкция №1 на НОИ за внесените от тях осигурителни вноски. За тези лица информацията за здравно осигуряване се подава на Националната здравноосигурителна каса по данни от платежния документ, с който са внесени здравноосигурителните вноски.
В посочения случай няма пречка да не се подават декларации и за минали периоди.
Ако хората заминали преди тази година не трябва да пускат декларация то как те могат да съобщат че не са вече в страната за да не им се трупат задължения кън Здравната каса.Благодаря предварително за отговорите.