Вярвате ли, че отново ще имате семейство един ден?

  • 3 365
  • 52
Това е всъщност един от големите ми страхове. Че ще остана сама завинаги и никога повече няма да пазарувам в супермаркета с голямата количка за "мама, татко и аз". Че вечно ще вечерям на крак, защото няма смисъл да сядам сама, след като съм нахранила детето си. Че другите семейства около мен ще имат още и още деца, ще пътуват заедно, ще празнуват заедно, а между тях - щастливите двойки, на мен ще ми е твърде самотно и ще се оттегля. Имам чувството, че ще полудея понякога. И много ме е страх от това несигурно бъдеще. Постоянно попадам на разни истории за майки, които са останали сами след раздялата си. Млада съм, не изглеждам зле, не съм и тъпа, но се опасявам, че Човекът никога няма да дойде. И ще бъде самота, самота, самота...
Стяга ми се гърлото, докато пиша това...
Споделете вашите страхове и как ги борите.
Виж целия пост
# 1
я горе главата!
локуми няма да разтягам ...
ако ти се чете, прочети моята история в темата за домашното насилие.
а сега искаш ли да ти кажа къде съм сега и какво правя?
влез в която и да е тема "Мами в Италия".

много нощи съм ревала и много коледи съм посрещнала сама с детето. Да, ама вече не.
Виж целия пост
# 2
donna, как стана при теб? На мен също в главата ми се върти, че вече съм сама завинаги. Сега цялото ми време е ангажирано с детето. Няма как да закъснея, дори по служебен ангажимент, а за някаква среща - дума да няма. Всичките ми вечери вече са планирани вкъщи. Не виждам нищо светло занапред.
Виж целия пост
# 3
Човек харчи огромна част от времето си, за да се страхува от неща,  които може никога да не се случат!
Съжалявам, че не мога да изразя съчувствие,  но смятам, че когато хората са здрави и прави и това особено се отнася за децата им, такова черногледство е неуместно- нито децата ви  ще са винаги малки, нито вие винаги ще сте завинаги сами....

Но ако нямате по-бодра и оптимистична  нагласа и ако се самонавивате неперекъснато  това ще ви превърне в не особено приятни за комапния  и разговор хора, а  от личен опит ви казвам- никой не обича да бъде сред нещастни хора... тогава идва синдрома на "самореализираното пророчество"...и наистина може да се окаже, че ще останете сами-  защото не искате или не можете да дадете шанс на себе си и на евентуалните си бъдещи партнори.

Дори и да сте без мъж в живота си това не би трябвало да съсредоточава всичките ви радости и хубави емоции, ако единствения начин да сте щастливи е не само мъж, но мъж с който съжителствате... тогава признавам, че ви е сложна задачата... аз повече няма да се женя, нито ще съжителствам с някого, е поне в близките 6-7 години....може на стари години да си взема някой за другар в живота Joy но до тогава....сме аз и две деца!
Виж целия пост
# 4
Аз само чета тук, не пиша, защото от доста време не отглеждам сама детето си. Изстрадах много първите си празници сама, подредих живота си и осъзнах, че съм силна и мога да продължа живота си без мъж до себе си;имах увереност и самочувствие, че мога да постигна всичко, което съм запланувала, със собствени сили. Това беше първият път в живота ми, когато повярвах в себе си. И само два месеца след това срещнах мъжа на живота си. Вече три години сме заедно, опитваме за бебе, той обожава сина ми, който го нарича "тате" и сме "да чукна на дърво" прекрасно семейство. Не се отчайвай, ще ти се случат много хубави неща. Не знам на колко години си, аз бях на 22, сега съм на 26 и съм по-щастлива от когато и да било. просто ако нещо трябва да се случи, се случва, за да се поучим от грешките си и да подредим живота си. Аз вярвам, че всеки си има своята половинка и аз я открих, ще я откриеш и ти, и всички момичета в нашето положение. Желая ти всичкото щастие на света и много вяра!
Виж целия пост
# 5
Иска ми се да вярвам, че ще имам истинско семейство някой ден и още едно детенце...
Но на моменти си мисля, че може и да не се случи точно така. Аз не се страхувам от това, че ще остава сама. Напротив, предпочитам да съм сама с детето си, отколкото да бъда с някой, с който не се чувствам добре. Откакто се разведох, осъзнах колко съм силна всъщност и мога да се справя с всичко, но все пак на моменти много ми се иска до мен да има човек, на който да се опра.
Виж целия пост
# 6
Това е всъщност един от големите ми страхове. Че ще остана сама завинаги и никога повече няма да пазарувам в супермаркета с голямата количка за "мама, татко и аз". Че вечно ще вечерям на крак, защото няма смисъл да сядам сама, след като съм нахранила детето си. Че другите семейства около мен ще имат още и още деца, ще пътуват заедно, ще празнуват заедно, а между тях - щастливите двойки, на мен ще ми е твърде самотно и ще се оттегля. Имам чувството, че ще полудея понякога. И много ме е страх от това несигурно бъдеще.
И в мойта глава се въртят такива неща,но гледам да не им давам поле на изява,защото тогава става страшно:депресии,отчаяние...
За момента дори се радвам лично за себе си/не и за детето/че съм без бившия си съпруг.Никоя жена не е роб,не е слугиня и не е длъжна да търпи униженията и....всичко онова което сме преживели.
Опитвам се да мисля позитивно,да съм сред хора и да се наслаждавам максимално на детето си.
Виж целия пост
# 7
Благодаря ви, че се включвате в темата. Особено много ме повдигна историята на Goldie. Аз също имам вяра и гледам да не изглеждам нещастна пред околните, но тук поне споделям най-тайните си страхове. Моля се и се надявам в името на децата ни да се случат най-правилните неща  Praynig
Виж целия пост
# 8
Аз лично си имам и сега семейство - аз, малката, кучето и майка ми, която много ми помага. Имам и приятели, което също ме прави щастлива. А за семейство - мама, татко и аз...не, не мисля Naughty Naughty. Не искам повече деца, годините са ми доста да си променям характера и да правя компромиси в ежедневното съжителство с мъж.
Щото освен романтичното "количка за трима в супера" и в живота много често има битка за дистанционното, компромиси заради това или онова, които никак не ти се правят, прецакано доверие щото някой шета из нета, отношението към детето ти или куп най-разнородни гадорийки, които са мнооого вероятно да ти се случват!
Разбирам, че ти от сравнително скоро си сама и още ти е хаос в емоциите...изчакай, успокой се и тогава.....  Но преди човек да поиска връзка трябва да си е самодостатъчен. Иначе търси връзка-патерица - само и само да не е сам и тогава идват гореописаните гадости. А и никога не забравяй, че на първо място е детето и отношението към него на потенциалните татковци.
(Аз да споделя - адски съм доволна, че наистина нямам нужда от мъж, дребната се вижда често с баща си и въпроса с таткото е уреден и родата престана да ми се меси по въпроса...супер просто! А аз имам свободна вечер за излизане с приятели...какво повече да искам от живота Peace!)
Виж целия пост
# 9
И аз като Morgana си имам семейство - аз, Детето, Котето и родителите ми. Имам и приятели, но те са приятели а не семейство. Не съм съгласна, че трябва да мислим за гадорийките на семейният живот, защото това е въпрос на нагласа, ти и в момента се съобразяваш с някого - например - майка ти, детето, кучето и т.н.
Имаше моменти когато много ми се е искало да имам мъж до себе си и точно тогава правех най-големите "компромиси" със себе си, след това осъзнах, че не си заслужава  Wink. Тогава започнах да се чувствам добре "сама" - независима и т.н.
Morgana е права за това, че не ти трябва връзка - патерица.
 Peace
Виж целия пост
# 10
Ти и сега си имаш семейство Simple Smile
какво значи да вечеряш на крак след като си нахранила детето? То ще порасне, ще започне да се храни само, ще си правите романтични вечери двамата/двете Simple Smile
Търси положителната страна на нещата! Никой не знае какво го чака в бъдещето. Може да е по-добро, а може и да е по-лошо. Какъв смисъл има да се притесняваме, за неща, които никога могат да не се случат?
Виж целия пост
# 11
Много ми е трудно да повярвам, че мога отново да имам семейство и всичко да е красиво, както винаги съм мечтала.Още от дете бях в постоянен конфликт с баща ми.Майка ми все казваше че мъж читав няма.Що бой и тормоз сме изяли,колко нощи гладни сме си лягали.Живеех поттисната и в постоянен страх ,че нищо не правя, както трябва.И естествено като пораснах, въприела само този модел на поведение между мъжа и жената -тормози и насилие, започнах да допускам такива агресивни мъже в живота ми ,като баща ми.И ето резулатата -разведена с дете, само че аз се възпортивих и опълчих ,за разлика от майка ми.Ето сега в живота ми има нов мъж,държи се добре и мило с мен но ми е трудно да му повярвам.Държа се хладно и резервирано и той го усеща.Страх ме е отново да се обвържа с мъж, да не се повторят старите грешки от миналото.Много ме е страх. И мисля, че ще го загубя.Weary
Виж целия пост
# 12
Самотата е в главите ни. Това дали сме самотни не зависи от факта дали имаме мъж до себе си, а от това, което се случва в сърцето, душата и главата. Самотна не съм, защото имам моят малък човек, с когото всяка вечер сядам заедно на масата, говорим си и се храним, който ме обича безкрайно. Имам майка ми, роднините, приятелите ми, работата ми и живота ми - моят живот и го подреждам такъв какъвто искам да бъде. Носи ми удовлетворение в момента. Не бих отказала, разбира се, да имам някого когото да обичам и да съм влюбена отново и това ще стане може би някой ден. Няма значение кога.
Виж целия пост
# 13
Ето, и аз съм пример, че след мъката идва радост! Simple Smile
Миналата есен срещнах страхотен мъж - след месец вече бяхме влюбени, след още месец решихме, че трябва да живеем заедно, което стана факт през март. Преди седмица ми предложи и брак - с пръстен, както си му е реда и януари, живот и здраве, ще бъдем семейство и де юре. Дъщеря ми е щастлива, казва "тати" на новия ми мъж, а аз разчитам напълно на него за всичко, свързано с нея. По-щастлива и по-обичана не съм се чувствала никога.
Така че, съвсем възможно е един ден да имаш отново семейство, само не се отчайвай, не се затваряй в себе си и наистина, ама наистина силно го искай! Hug
Виж целия пост
# 14
Ами - ще отговоря направо на въпроса ти без да коментирам долните постинги. Значение дали вярваме или не няма - или ще имаме семейство или няма да имаме - това ще стане, независимо какво мислим за това днес. Така че смисъл да мислим лошото няма - лошото ще го мислим ако стане, пък тогава сме с една пенсийка и дете в чужбина - да , да го мислиш, но сега - не, смисъл няма.
Дали ще съм сама - въпрос на две неща. Не вярвам в съдбата - такова нещо няма. Има късмет и лично участие. Ако късметът ти се отвори, но ти го подминеш - ми - вината си е твоя. Ако нямаш късмет обаче - и да го търсиш и да не го търсиш - най-много от зор да се насадиш с още едно дете без баща - след 10тина години.
Така че зор няма. Внимателно подбиране на тези, защото е ясно, че повечето за нищо не стават. Е, останалите са в червената книга, не казвам, че ще е лесно.

п.п. след цяла година мислене вече знам, че от много зор и желание "да не съм сама" се насадих така - да бях потърпяла малко и потърсила някой по-свестен, да си имахме татко - вкъщи, при нас. Но не - бързане - сакън че живота свършва. Ми не- не свършва - той си е кратък де - ама има още доста да поживеем. Време има.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия