Призвание ли е да си лекар?

  • 1 261
  • 7
Приеха детето ми с пневмония в болница.Условията в детското отделение са ужасни,излющена мазилка,зеещи врати,мръсотия и много ,много хлебарки, нищо  освен плача на децата от никъде не подсказва че това е отделение за деца.А за отношениета на мед.персонал към децата?-аз просто съм изумена никаква доброта,нежност,съчувствие,а към близките отношението е надменно и грубо.Пиша и плача за моето съкровище,не съм и допускала че човек може да е толкова безсърдечен.Моля споделете за ваш престой с дете в болница.Така ли се грижим за нашето бъдеще?и има ли детски отделения в частни клиники,където предполагам ситуацията е различна? И мислите ли ,че да си лекар е призвание?!
Виж целия пост
# 1
много съжалявам  Sad дано детенце се оправи бързо  Hug
много по темата не мога да кажа. но и мен живо ме интересува дали има частни детски болници. аз доколкото знам се строи някаква голяма частна японска болница, ама кога ли ще стане готова...
лекар е призвание. но за съжаление в българия в момента лекар е равно на търговец. донякъде ги оправдавам с мизерните им заплати, но точно тук идва дума къде са самоотвержеността, дълга, призванието...
Виж целия пост
# 2
Да, призвание е да си лекар!

....... за съжаление в българия в момента лекар е равно на търговец....

  Не можем да слагаме всички лекари под общ знаменател!
  Аз съм срещала и от едните и от другите.
  И винаги ще съм признателна на лекарите, които осигуриха нормален, пълноценен живот на детето ми и ми помогнаха в трудните моменти не само с професионалните си, а и с личностните си качества!
 
  А другите... тях се опитвам да забравя, въпреки че не ми е възможно за сега.
Виж целия пост
# 3
От София ли си? И детето ти само ли е прието в болница?
Аз съм лежала многократно с моята дъщеря в болница. Както е казала bim_bam , и аз съм срещала  и от едните и от другите. Но всеки човек има право на избор, и аз не мога да се оплача от нито една от болниците в които сме лежали от лошо отношение или липса на внимание. Напротив всички са се отнасяли добре с дъщеря ми и мога само да кажа ,,Блаодаря за грижите и вниманието''
А за лошите условия, да наистина на повечето места е ужасно - една тоалетна на 10 стаи, липса на топла вода, лющешти се мазилки и прочее. Но за това е необходимо май да помисли държавата.
Виж целия пост
# 4
Да, според мен за да си лекар, трябва не просто да си завършил медицина и да практикуваш.

Трябва да си великодушен, с голямо сърце. Да ти идва отвътре да помагаш на хората.
Виж целия пост
# 5
Ами да,призвание е,но когато тези,призваните започнат да затъват в битовизми,да се озлобяват на ниските заплати,на подлите управляващи и т.н и т.н според мен човешкото в себе си запазват само най-истинските,а те не са никак много.Жал ми е за детенцето ти,дано по-скоро се оправи и да забрави отрицателните емоции.Ти при него ли си?Скоро се сблъсках с подобно отношение-майка ми лежа в болница и още не мога да преодолея стреса от всичко,с което се сблъскахме,мислех че с децата персоналът е различен,уви SadЖелая ти много сили и късмет,мила!
Виж целия пост
# 6
И аз съм срещала и от едните, и от другите...
Като дете (на 10 год) лежах в Горна баня, оперирана от луксация. Лекарите минаваха на визитация и толкова... а за мен се грижеше майката на едно бебе, на добра воля... защото санитарките нищо не правеха, а на сестрите не им било това работата - пък аз бях гипсирана от кръста до глезена и дори не можех да седя и да се храня сама... Ако не беше леля Руми, не знам какво щях да правя...

С децата си съм лежала в разни болници, по разни поводи. Обикновено картинката е следната - лекарите са кадърни, ама пациентът общува основно със сестри и санитарки, които като че ли се чудят как да му вгорчат и без това неприятния престой в болницата.

Но има и едно изключение - пластичната хирургия в Пловдив, на Пещерско шосе.
Много човешко отношение. Когато мъжа ми замина и останах сама с детето, дойде дежурната сестра и ни покани в общата стая, да си говорим... Пита ме имам ли храна, искам ли още одеала... такава грижа за човека не бях виждала...
След операцията една сестра стоеше покрай малкия... когато повърна, сама донесе чисти чаршафи... (в други болници се налагаше да се моля за подобни "екстри") Сестрите питаха дали да погледат детето, докато си купя нещо за ядене. Бяха много грижливи с него, той така и не разбра, че са му правили операция. Преди всяка манипулация с нещо го забаламосваха да не разбира много какво му се прави (на година и 2 мес. беше). Месец след това на контролния преглед той като видя сестрите и се ухили до уши, помнеше ги Simple Smile
Това не е частна болница, това е университетската хирургия. Не съм плащала за по-специално отношение, бяхме с направление. Но явно си е въпрос на човещина и култура. Дано има повече такива хора!   bouquet   bouquet   bouquet
Виж целия пост
# 7
Определено е призвание да си лекар!Трябвя преди всичко да си Човек.Изумена съм как може да положиш клетва и след това да не ти пука за човешкия живот,да не проявяваш елементарно човешко отношение,да не си истински загрижен за болния!Личи си по начина,по който те посреща лекаря дали той е такъв по призвание или по досадно задължение.Аз лежах пет дни с дъщеря ми в болница,когато беше само на 2 месеца и за тези 5 дни ми побеля косата и никога няма да ги забравя.Чакахме да ни настанят в стая,която току-що бяха освободили,без дори да я почистят.Аз помолих санитарката да ми даде една метла,като си мислех,че така ще я подсетя да почисти,но уви:тя ми донесе метла и сама си почистих.Тоалетната беше запушена,2 дни нямаше кой да я отпуши,да не говоря за мишките и хлебарките,от които ме беше страх да мигна.Стаята ми беше с прозорци към съседните стаи,в които нямаше нито една българка,а сестринската стая беше точно срещу моята и персонала се събираше там и си пушеше най-спокойно!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия