Второ дете

  • 5 254
  • 71
Здравейте, всички!
Дъщеря ми е почти на 7 години. Тя се роди с аномалия на едната ръка. През годините се наложи да преживеем няколко трудни  и тежки операции в чужбина, гипс за цели месеци... Но въпреки всичко израстна прекрасна, добра, самоуверена малка госпожица.  Grinning Абсолютно неповторима, незаменима и безценна за цялото семейство.
Покрай операциите преживяхме толкова стрес, че бях дълбоко убедена, че за нищо на света не искам второ дете. Но човек забравя лошите моменти... И сега си мисля, че искам бебе.
Притеснява ме обаче с какви чувства, мисли и притеснения ще изкарам една втора бременност. Ще мога ли да се справя?  Подозирам, че ще ме обземат страхове относно второто дете. И вместо да прекарам една лека и приятна бременност, аз психически ще рухна и ще бъда денонощно измъчвана от хиляди притеснения.
Каквото и да ми струва, решена съм на второ дете.

Вие как се справихте със страховете при последваща бременност?

Забравих да спомена, че аномалията на дъщеря  ми не подлежи на генетично прогнозиране за евентуалното срещане и у второто дете.
Виж целия пост
# 1
На една друга препатила мама в една друга тема й бях казала това, което и на мен ми беше казала лекарката (пренатална диагностика): Гръмотевицата никога не удря на едно и също място два пъти.

За ваше успокоение си направете една консултация с генетик (ако не сте 100% сигурни, че аномалията няма нищо общо с наследствеността) и смело се захващайте с бебеправене. При нас имаше генетичен проблем при първото ни дете и ме беше ужасно страх до момента, когато излязоха резултатите от амниото. После вече изобщо не ми е хрумвало да се притеснявам, макар че бях на 42-43 години.
Виж целия пост
# 2
Никога не ме е било страх.   Peace
Виж целия пост
# 3
Имах си притеснения, и то големи, заради много тежката бременност, но откакто осъзнах положението с болното си дете, винаги съм си мислила, че таткото има право да се радва и на здраво дете.(аз си имах вече)
Виж целия пост
# 4
Аз имам друг голям проблем, моля да сподели някой, ако се  е сблъсквал с това. Сина ми подражава във всичко на кака си, а тя не се държи съвсем както трябва. Да речем модела на поведение не е чак толкова страшен, с времето ще се научи. Повече ме притеснява как да му обясня състоянието на сестра му или по-точно кое при нея да приеме за нормално поведение и да не се опитва да й подражава в другото и как да е снизходителен към проявите й. Страхувам се, че като почне да разбира повече, ще я изолира. А сега са толкова сладки като се гуши в нея. Виждам, че и на нея й е приятно.
Виж целия пост
# 5
Аз мисля, че не бих се съгласила да имам второ /поне сега съм на такова мнение/. Прекалено съм наплашена понастоящем, да не би пак нещо лошо да се случи и на второто ми дете, дали ще успея навреме да взема мерки, да предвидя и забележа всички възможни отклонения от нормалното развитие, защото явно на лекарите /жп-то/ не може да се разчита! newsm11
Виж целия пост
# 6
Аз имам друг голям проблем, моля да сподели някой, ако се  е сблъсквал с това. Сина ми подражава във всичко на кака си, а тя не се държи съвсем както трябва. Да речем модела на поведение не е чак толкова страшен, с времето ще се научи. Повече ме притеснява как да му обясня състоянието на сестра му или по-точно кое при нея да приеме за нормално поведение и да не се опитва да й подражава в другото и как да е снизходителен към проявите й. Страхувам се, че като почне да разбира повече, ще я изолира. А сега са толкова сладки като се гуши в нея. Виждам, че и на нея й е приятно.
Любознателна,и ние сме така.Малката много копира от кака си-и хубавото,и не дотам хубавото.Чрез кака си се научи да пишка в гърнето доста рано-гледаше ,че кака сяда на гърнето-хоп и тя.Обаче копира и някои движения на Буби-потъркването на рамената при превъзбуда,въртенето на главата от радост.Друго,което ме притеснява,е че скоро ще почне да пита-кака защо не говори.Племенника ми,който е на 4г ,ме пита често.И аз казвам,че точно сега не и се говори,но това не значи,че кака Буби не го харесва и не го обича.Така ще процедирам и с малката,но много се надявам Буби да започне да казва все повече думички.
А иначе са наистина мила картинка-моите отскоро навън ходят двете хванати за ръчичка,а ние с баща им след тях-моите големи мамини момиченца! Heart Eyes
Виж целия пост
# 7
Ами стах ме е било , но не съм се оставяла да ме завладее! И съществено е консулт. с генетик. При нас няма риск от повтаряне на аномалията - водят е случайна и шанса за здраво дете е каккто при всички останали! А болести и увреждания по света много ... както каза гент.- ако всяка жена се замисли няма да видим нито една бременна! Така че ако няма някакво генет. обременяване- смело действайте!
Любознателна мисля че момченцето ти е много малко още за да осъзнае кое от поведението на сестра си да копира и кое не, но с течение на времето и най вече като започне да котактува и играе с върниците осъзнато / към 3г./си сам ще се научи как да се държи!
Валенце , моите племенници / 7 и 5г./ знаят че братовчед им е не чува добре и затова не говори като тях, но се учи и ще успее! Впрочем на децата не ги дразни недъга у другите те просто любопитстват и ако им се поднесе информация го приемат изцяло. Негативното отношение е "внушено" от възрастни!
А моите деца проговарят заедно и са много сладки Laughing
Виж целия пост
# 8
Аз съм доста далече от твоите проблеми - в смисъл, че нещата не са толкова тежки, колкото на теб и на другите майки от клуба - синът ми имаше вроден ВУР, който го оперираха малко късно и бъбрека е 10%. Докато се стигне до операция постоянно ми здаваха въпроса дали има и други с урологични проблеми в рода ми. Не знам защо, но аз бях убедена, че това неговото е случайност. Притесненията на мъжа ми за второ бяха по-големи от моето.
Забременях лесно, няма да се спирам как ме наплашиха докторите 6тия месец, че главичката не расте, ще стигна до раждането - ми роди се с вродена луксация на едното краче, толкова явна, че на 2 дена заведох бебето на ортопед. То някак си не можеш да чакаш след като ти зададат въпроса "имате ли куци в рода си" няколко часа след раждането. Естествено сложихме ортопедични гащи още първата седмица, съответно направи непоносимост към млякото, която поради некомпетентността на педиатърката (съжалявам че не я смених тогава на момента) се задълбочи много - дотолкова, че не можеше изобщо да пие мляко и аз на своя глава я заведох на гастроентеоролог.
Досега за мой и на децата късмет с всичко сме се преборили успешно - и операцията на сина ми, и луксацията на дъщеря ми (мина напълно още преди да започне да седи).

Основната идея, която искам да изкажа е, че Животът винаги изненадва независимо от очакванията ти и ти подлага камъни, които трябва да прескачаш. Ако не се чувстваш силна да се справиш с това, почакай докато намериш сили и тогава опитай.
Пък гледах по телевизията един лекар разказваше за един свой пациент, болен от СПИН, който е регистриран - доказано заразен - преди 10 години, а инкубационния период за СПИН го водят до 7 години.
Така че Животът винаги намира начин да ни изненада.
Виж целия пост
# 9
Каквото и да ти кажа относно притесненията - ще се притесняваш... просто това си е в реда на една бременност след първа такава, още повече с тежки последици... През цялото време докато бях бременна с Ния се страхувах, че нещата ще се повторят и за съжаление има и много примери, които го потвърждават (знам за семейство в Русе с две деца с ДЦП - едното на 5 другото на 7 години) и това не го казвам, за да те плаша. Сега, гледайки вече назад - се радвам, че се решихме да си имаме второ - безценно е за Гого и нищо не може да замени присъствието на сестра му. При нас обаче нямаше генетична заплаха и не се е налагало да се консултираме с генетици, така че може би една консултация няма да е излишна.
Валенце, а за копирането и ние минахме по този път, това е неизбежно и искам да ви кажа с Любознателна, че се израства, споко. Но аз предприех тактика да обяснявам на Ния всичко - Гого не говори, защото е бил болен, сега се учи, помагат му две каки. За това и повтаряме повече с него и т.н. Малките ще свикнат и за мен е важно да свикнат да ги обичат и приемат такива каквито са.
Виж целия пост
# 10
utro77, най-важното е и ДВАМАТА да имате желанието за дете и да сте готови да посрещнете всичко.
Аз ще спра да се притеснявам окончателно май чак като го видя да чете и пише. Вече се убедих, че няма физически увреждания, че не е хиперактивен, сега да видим как ще е с говора и фината моторика, после и в училище...
Мая, и аз обяснявам - кака се роди малка и затова й е по-трудно да се научи да говори,разбира... но ти като пораснеш ще й помагаш и т.н....Обаче като знам как се биехме с брат ми и каква студенина имаше между нас през пубертета... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 11
utro77, най-важното е и ДВАМАТА да имате желанието за дете и да сте готови да посрещнете всичко.
Аз ще спра да се притеснявам окончателно май чак като го видя да чете и пише. Вече се убедих, че няма физически увреждания, че не е хиперактивен, сега да видим как ще е с говора и фината моторика, после и в училище...
Мая, и аз обяснявам - кака се роди малка и затова й е по-трудно да се научи да говори,разбира... но ти като пораснеш ще й помагаш и т.н....Обаче като знам как се биехме с брат ми и каква студенина имаше между нас през пубертета... Rolling Eyes
Любознателна,защо пък чак в училище?Ето,Анелия вече чертае затворен кръг .Започна даже преди децата на няколко мои познати.Аз следя в здравната и карта какво трябва да прави на дадена възраст/нали има там едни таблици/.Като гледам как реди ситни мозайчици,кубчета и др. ,изобщо не се и съмнявам,че си е наред с фината моторика.Така че ако има нещо,ще го забележиш много преди да тръгне на училище. Grinning
Виж целия пост
# 12
Божа работа - децата са ни смисъла на живота. Ако бях по-млада и трето щях да родя. Треперене по време на бременост винаги си има. А след това е още по-голяма.
Виж целия пост
# 13
krasi 76 , дислексията май няма как по-рано Rolling Eyes
Виж целия пост
# 14
krasi 76 , дислексията май няма как по-рано Rolling Eyes
Има. GrinningАнелия знае коя е на мама буквичката,на кака и нейната си.Само ги показва де! WinkА за говора-говори много чисто и много и се разбира.На яслата лелите и казват"бърбораната" Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия